Спас Мавров: Как се тълкува Тан-г-ра и каква е връзката с Търновската конституция?

26.09.2019 г.
6198
Добавена от: Портал12
Представяме ви пълен доклад на Спас Мавров от участието му на духовно-исторически семинар в Киргизия. 

Киргизстан, официално Киргизка република (на киргизки: Кыргыз республикасы), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.

Темата на доклада е " Отношението на българите към духа и душата в Учението на Бог Тангра."

Отношението на човека към проблемите на основните езотерични и философски категории определящи трите субстанции на същността ни Дух, Душа и Тяло е приоритетен в идеите и практиките на българския Тангризъм. Тези три субстанции на Учението на Бог Тангра са принципно и категорично изразени в основният Завет на Тангра към българите и който е бил водещо духовно начало в дейността на колобърството:

          Душа- душа да не поробва и Дух- духа да не подвежда.


Духовната култура на българите-тангристи зачита напълно душевната и лична свобода на хората, затова няма канонизирани изисквания към веризповеданието на членовете на държавата (саракта). Всички трябва само да спазват Завета, практикувайки  своето лично веризпозедание, така че да не накърняват душевния живот на хората с друго вероизповедание. Уточнявайки, че всяка религия е плод и култура на душата и тялото, а не на духа, подчертавам изключителната значимост на тангризма като държавническо ниво за душевна култура.

В Българската колобърска традиция бог Тангра е Универсалният жизнен принцип на Вселената, който наричаме още Бог Отец. Отец на Живота. Бог на българите и хората. Класифицирането му като Бог, Небесен Отец на Вселената (Универсума) и всички форми на нейното развитие, включително човечеството, прави всички хора равноправни братя и сестри, което ясно се изразява в споменатия по-горе Завет: Душа-душа да не поробва и Дух-духа да не подвежда!

Този Завет на Тангра е уникален в духовното наследство на българския народ. Неговото внедряване в съзнанието на тангристите е толкова дълбоко и незаличимо, че е вписано ясно и в член 61 от Конституцията на Българското княжество, приета през 1879 година в град Велико Търново:

Член 61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска територия.

Ако внимателно анализираме Завета, ще установим ясно,че в неговите идейни съдържания се намират всичките известни днес Десет Божии заповеди в Библията, а от нея и в трите основни религиозни движения: юдаизъм, християнство и мюсюлманство. Но за разлика от идеологическите доктрини на религиите, прокламиращи десетте заповеди като критерии за морал и духовност, в Завета на Тангра няма заповеди и разпореждания, а дълбоко осъзната и душевно приета потребност Човека да приема другия Човек като равноправно същество - дете на Тангра.
В Десеттте заповеди заповедната форма изключва доброволността в душевното отношение присъщо на тангристите, които по убеждение нямат презумпцията да изразяват крайно отрицателно отношение към ближния каквито са, например, робството, насилието и беззаконието.

Наличието на член 61 от Търновската конституция показва какво отношение са имали българите към душата на другите хора и как са изживявали съпричастността към себеподобните си.
Трябва да осъзнаем и ясно, недвусмислено да изведем това уникално за тангристкото съзнание отношение към хората: братството между човеците и братството между тяхната душевност, колкото и различна в изразните си средства да е тя. Всички верски, етнически и интелектуални претенции автоматично отпадат щом в нашето съзнание битува идеята за братство и душевно равенство. Разбираме, че Душата за тангристкото съзнание при българите е свята и ненакърнима даденост, която не се обсъжда и не подлежи на никакви уговорки и тълкувания.

Съществено следствие от това отношение е фактът, че българите, когато водят военнни действия, не взимат роби, а военнопленници, които се освобождават веднага след сключването на мир.

Много интересен момент имаме в българския фолклор, който е пряко повлиян от това душевно правило - така нареченото «Крадене на китка» и «Крадене на мома», както и «Строене на дом за младоженците» от цялото село - от общността, където живеят младоженците. Съществувал е закон на Кана и Каганата, военнопленник, който иска да остане да живее в държавата и приема върховенството на Кана и Завета, получава правото да си избере жена и да създаде семейство.

Тъй като няма род, който да го представя, на Пролетно равноденствие - когато се играе хорото на възраждащата се природа, всички момичета са били задължени да играят хоро до полунощ. Никой женен е нямал право да присъства там. Момичетата са били закичени със цвете в забрадката си. Момците, които са имали вече избраници за съпруги, са взимали китката на совята любима и така са давали знак на военоплениците, че момичето е избрано – има си момче.

Освободените военопленици са имали право да си изберат момиче от другите – на които не са им взели китката.  Той трябва «да си открадне китка» от момиче, което харесва. Ако тя е съгласна тогава той я «краде от хорото» - двамата преминават през група младежи, които внимават някой да не открадне неговото момиче и когато установят, че тя няма годеник и е съгласна да му стане жена отиват при Старейшините пред които засвидетелстват желанието си да се оженят. Никой от роднините на момичето няма право да се противопоставя на тяхното желание. След като се оженят в селото, през лятото, им строят малка къща с материали от общината.

Обичаят се разширява и придобива по-народностен характер вследствие на което  и сега в някой райони на България момче може да открадне своята невеста, ако родителите й не са съгласни да се оженят. Обикновено никой не се портивопоставя на тяхното желание и те създават семейство. Народният обичай е отлично пресъздаден в книгата «Мъжки времена» на българския писател Николай Хайтов, както и в едноименният филм по нея.

Така Каганата приобщавал воините от други народи съгласни да живеят в държавата и да станат нейни жители.

Според преданието в колобърството всички военопленници докато продължава войната са били длъжни да работят. За целта са били внедрявани в селата според своя занаят – ковачи, коняри, зидари, градинари  и т.н. Тези хора, когато ги освободят от пленничеството и решат да останат да живеят в държавата, приемайки Кана за владетел и Завета за морален критерии на поведение, са наричани Слави, тоест славещите, прословилите Кана и Бог Тангра. Смята се, че това наименование е основа за произхода на епитета Славяни, който в по-късни времена е възприет, можеби чрез тоталното разпространение на Тангризма като духовно учение в света, за етнос. Но така или иначе в душевните и административни порядки на държавата с бог Тангра е било практикувано съвсем човешко и естественно отношение към другия човек.

Традицията потвърждава, че Душа - душа да не поробва не е само завет или идея, а висше ниво на душевно съпреживяване – най-висшата форма на междучовешките отношения. Определено твърдя, че в света няма друга духовна доктрина така категорично и ясно формулирала принципа за човешките отношения.

Сега по-ясно можем да открием смисъла на понятието Тангра, на вложеното в него съдържание:
          ТАН
– Небесата. Не нашето небе над планетата, а  космосът – вселената.
          Г- илюстрира понятието глаголя = говоря, изричам слово, тоест единственото качество категорично отличаващо Човека от животното – словото и
          РА – космичната енергия - Творческата сила на Вселената.
          Тангра е нашият Отец – на всички хора.

Ярко доказателство за тангристкото схващане за братството между хората и правото им на лично вероизповедание е фактът, че в България има хриситянски храмове от 3 век След Христа, тоест един век преди да бъде обявено за официална религия във Византия и шест века преди българите да приемат Християнството в 9 век. Имаме пълни основания да приемем, че произлиза от тангристкото учение, чийто Завет естественно кореспондира с християнската доктрина.

Изключително високата толерантност на българите към другите етноси и техните душевни учения, е позволявала съвместното им съжителство и изповядване на вярата, без това да е накърнявало личният им или социален живот.  Учението е залагало на цялостното възприемане на света като единен организъм и обучението на личността към висшите състояние на съзнанието и постъпките.  
Ако първата част на Завета е регламентирала отношението и поведението на тангристите към живота и душевността на другите хора, то втората му част Дух-духа да не подвежда  е довеждала, рано или късно, до НЕмислене на зло по какъвто и да е начин. С този свой Завет Тангризмът е превъзхождал и изпреварил всички други религиозни школи и системи, в които се изповядват поведенчески задължения и нормативи, водещи често до фанатизъм и дори жестокост.

Духът, този незрим, но изпълнен с енергия и еволюционен стремеж Принцип в нас е издигал съзнанието на хората на ниво Вселена. Възприемайки Духа в нас като независим енергиен и интеллектуален комплекс, съсредоточен в Епифизата на мозъка ни, тангристите са осъзнавали, че еволюцията ни е в пряка зависимост с НЕмисленето на Зло. Идеята,че Духът се намира в центъра на нашата способност да мислим, да осъзнаваме и разбираме е изключително важно условие да осъзнаем тази скрита от взора ни, но ясна за мислещият ум, истина - богът е вътре в нас и ние сме една от неговите форми. НЕмисленето на зло, осъзнатата необходимост да «не подвеждаш» духа в събрата си, е съзнание достигащо до принципно изключване злонамереността и неетичното поведение.

Дълбоката вътрешна връзка между Дух и Душа е фундамента за нашето отношение и към физичесия ни носител-Тялото. Онзи великолепен сбор от клетки и органи, който функционира и разчита на нашата душевност и духовност, за да не страда и да не бъде регресиран насилствено. В нашата епоха една от най-жестоките форми на нарушението на това отношение са войните - те са убийци на тялото, репресират душата и унижават духа на хората.

Тангризмът в България е дал, хилядолетия назад, най-съвършената форма за отношенията между хората, която категорично се противопоставя на съвремието ни, в което повече битува: Око за око и зъб за зъб!

Разбира се,  административното и социално управление на държавата е имало своите законови системи за контрол, но те са били ответни мерки гарантиращи  ограничаването на моралните деформации на определени хора или групи такива, живеещи в държавата.

Всички хора са деца на Универсума (Тангра, Бога на Вселената) и затова братството им е неоспоримо.

От казаното следва извода,че:
Възможността душата (средният принцип) да бъде продукт на дейността на мозъка (духът), но да се намира в тялото (сърцето) и да осъществява процесите на нашата лична чувствителност определя Човешкото същество като троично: дух, душа и тяло.

А Завета към българите доказва висотата на духовно-душевното им съзнание и вяра в Бог Тангра.


Бележки:
1.Саракт – владение,территория, държава при бълттгарите
2.Търновска  конституция - КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО, приета през 1879 година в град Велико Търново.
 


Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай