Спас Мавров: Имаме нужда от лична откровеност и морал (ВИДЕО)

11.07.2019 г.
3712
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Разговаряме със Спас Мавров по повод книгата “Колобър”, която отново излезе от печат и така да се каже предизвика истински фурор сред читателите. Жива ли е колобърската традиция днес?

Аз определено смятам, че е жива. Първо, защото мен ме има, ама не само аз. Ние сме, може би двайсетина души - колобрите, които мисля, че получиха съответните посвещения от колобъра Дойчо Русев, който ме обучава. И от там на сам, аз съм обучил над 40-50 души в Колобърството - в словото специално. Колобърската традиция в българският народ никога не е умирала. Дори с онова жестоко избиване на княжеските ни родове и на колобърския род от Борис 1-ви, дори с всичките опити да се унищожи литературата и паметта на българският народ към тази уникална доктрина - Учения на нашия народ, преди приемане на християнството - остатъци има, защото паметта ни е трайна. Всеки народ има своя фолклор. Всеки народ има своя духовна база, върху която паметта му никога не може да бъде заличена. Самото съществуване на християнството като официална доктрина доказва, че съществува Колобърството. В света няма друга кореспонденция между две духовни култури толкова много, както при нас в Тангризма:

“Душа, душа да не поробва и дух, духа да не подвежда”

и с християнската доктрина, която всъщност е изведена от Исус, може пак в едно изречение да я кажем: “ Не прави на другия това, което не искаш да правят на теб”. Това е същото. Християнската доктрина също доказва, че Колобърството е живо. Аз мисля, че българският народ връща корените си, връща осмислянето, преосмислянето - новият поглед върху нашата древност. Колкото и опити да се правят да се замълчи по този въпрос, мисля че вече е времето, когато Тангризма се събужда. Не бива да забравяме и леля Ванга, която каза че “Света ке се оправи тогава, когато се върне най-древното Учение - най-старото на Земята” - това е Тангризма. Тя на мен това лично ми го е казала и отделно от това, това го каза и колобъра Дойчо Русев. А ние имаме и един уникален пример - миналата година на 22-ри юни, Якутия официално обяви Тангристкото учение, като официална доктрина в държавата, а целият Евразийски съюз също така се подготвя за това, защото в Тангризма не може да съществува етническото и духовно противоречие. Просто не може да се сърдиш на някой, не може да обиждаш някой. Не може да не приемеш неговата духовна доктрина и неговият етнос. Това са две неща, които съществуват изначално като даденост за един човек. Ние всички се раждаме в един етнос и всичките изповядваме някаква духовна култура. И ако тази духовна култура е наистина духовна, тя би трябвало да няма противоречия.

Добре, в тези времена в които живеем, ставаме свидетели на целият този материализъм, тотално незачитане на ценностите, какво събужда този интерес? Защо българите се обръщат и търсят тези древни Истини в Тангризма? Какво е заключено там?

Освобождавайки се от псевдо социалистическата, но тоталитарна доктрина във всички ѝ аспекти, нашият народ най-после почна да почувства и в учените ни, в духовните ни хора също, започнаха да усещат нуждата от това да знае нещо повече за себе си. Така например, един от нашите парадокси, че ние сме народ, който навсякъде е правил държави. Ние имаме 4 - 5 преди Дунавска България, 4 - 5 големи държави, даже 4 - 5  империи. Не трябва да забравяме, че великият Атила - единственият цар на Земята - той е Кан, който е успял да покори цялата планета, се нарича Карабулгар, тоест той е наш. Ние не бива да забравяме, че тази древна култура, която някой се опитва да изтрие нашата памет, не може да бъде изтрита. Ние така или иначе един ден ще върнем това старо знание - ще си го припомним. Аз съм един от примерите, но не съм само аз, има и други, които устната колобърска традиция успява да запази до ден днешен. Защо днес е това? Този момент е , защото ние обезличихме нашият народ в така наречената социалистическа доктрина, в която народа ни бавно и полека започна да губи самочувствието си на древен народ... на какъвто и да е народ. То няма малки и големи народи. В културата няма малки и големи народи. Още много важно е - ние се намираме в една критична фаза от развитието на човечеството, когато морала и поведението на човека е освободено напълно - 100% бихме казали освободено. Мотивите на всяка държава, т.е. нейното законодателство вече са толкова пластични, толкова гъвкави, толкова многостранно разпиляли се в собствената си законодателност, че не можем да гарантираме точен и твърд закон. Нашето време е много сложно. Аз определено мисля, че ние се намираме в онова, което Йоан богослов казва в своето Откровение - “И нека в онова време, лошият още по-лош да става, нека светият се още освещава” - т.е ние сме в едно критично време, когато човек не може да застава върху бариерата - той трябва да е от едната страна. Както казва Исус - “Или си овца, или си коза” - зърното се отделя от плявата. Човекът вече е исторически, енергийно, духовно, всячески е не само освободен, а е принуден да вземе крайна позиция. Тоест да се разбере какъв е.

И каква е ролята на един колобър в едни такива крайни времена?

Аз лично за себе си смятам, че най-голямата ми роля е да казвам на хората за тази наша уникална доктрина. Да разговарям с хората и да пиша книги, с които да я върнем. Тя трябва да я има. Онова, което устно на мен ми е предадено аз се опитвам писмено да го върна. Но Тангристката доктрина е много важна с нещо друго - тя връща Братството между хората. Ако на мен, моято душа не ми позволява да наранявам душата на някой друг, ако моят дух в мен не ми позволява да се държа неетично с него, то тогава какво от това, че един е мюсюлманин, а друг е християнин, трети евреин, четвърти будист и т.н. Уникално беше, когато миналата година присъствахме в Якутия на посрещането на Танг-Ра, т.е. на Слънцето, на лятното слънцестоене. Когато Слънцето излезе, начело с президента им и с главният им шаман, то беше посрещнато - 150 000 души вдигнаха ръце. Посрещнаха Слънцето и след това започна едно безкрайно гостуване от шатра в шатра, от юрта в юрта, където всеки те послеща - черпи те чай, каквото искаш и никой не те пита кой си и какъв си? Просто всеки те посреща, защото ти си един човек - един брат, една сестра, един близък духовен човек.

Добре, всичко това което вие говорите, а и пишете… в книгата доста често се среща Исус, Христос, Библията. Тоест, всичко това, което от много години ни говорят за противопоставяне на Тангризма с Християнството, правата вяра от неверниците, тук някак си тези понятия тотално се размиват и изпадат?

За да се стигне до този момент за мен лично проблемите са два:
Първо някой много се грижи Тангризма да изчезне от съзнанието на хората. Изобщо да не се мисли за него. А това е най-древното Учение за братството между хората.

После, някой много се грижи Християнството да бъде противопоставено на другите доктрини и всяка доктрина да бъде противопоставена на някоя друга. А Християнството в България не е възникнало в 9 век. То не е узаконено в 9 век, защото ние в 4 век имаме и базилики, в 3 век имаме Епископия в ...мисля, че беше в Созопол. Каква Епископия? Тук става въпрос за административно, йерархично, култово уредени въпроси за една религия. Тогава за какво говорим, че Тангризма и Християнството са нещо различно? Християнството не може да възникне от другаде. Нека да не забравяме, че Константин Велики се е покръстил в Християнството на смъртното си ложе. Е какъв основател на Християнството е той тогава? И как той в 4 век ще основе едно Християнство, което в 3 век има Епископия в България при българите. Естествено е продължението на Тангристката култура в нейния християнски аспект.

Да се върнем на Колобъра и на методите, които той прилага и които вие засягате в книгата. Какво е важно , ако един човек иска да се посвети в Тангризма и да иска да бъде Колобър?

Първо трябва да има Колобър, който да иска да го обучи. Аз получих посвещение със знак. В Колобърството освещава небето. Човек не може да вдига ръце - небето дава знак. И това всеки колобър знае - кой знак за какво се получава. Аз получих знак за “Колобър на Словото”. Моят ангажимент и знанието ми се простира само до това. Аз мога да обучавам само колобри на Словото. Владея собствена вибрационна техника на гласа си и други малки съпътстващи методики, с които мога да обуча някой в слово. Дали той ще стане колобър или не ..? Яз съм само като учителя в училище - той казва урока. Дали ученика ще си го научи, дале ще стане отличник и дале ще продължи после да учи или не, това вече е друг проблем. Аз единствено се опитвам едно да направя - да обясня Тангристкото учение, да обясня Танг-Ра, че това ние дори не можем да го смятаме толкова за Бог. Това е просто Централната Звезда на нашата Вселена. С това ние олицетворяваме Танг-Ра - с Алфа звездата от съзвездие “Квачката с пиленцата” или “Плеяди”, както днес се нарича. Аз се опитвам да дам знанието, което имам на хората. Да ги науча да мислят  по този начин. Да наблегна на това, че

най-важно за тангристите е личният морал. Безпределна, точна яснота в морала ти и в позицията, която заемаш за света. Затова Тангризма с Християнството граничат много, защото Християнството не е нищо друго освен морал.


Нещо от което ние в тези времена имаме, може би, най-крещяща нужда?

Най-крещяща нужда имаме от две неща, пак според мен. Първо, лична откровеност. Човек трябва да бъде откровен не само пред себе си или пред някой. Личната откровеност е ангажимент, за да погледнеш на другия като на себе си и да разбереш, че всички са братя и сестри, че етносът е само белег, който по някакъв начин регистрира групи хора. Но реално казано етническият еталон е измислен. Реално казано ние физически сме едни и същи - братя и сестри. От тук нататък как ще се разделим е много лесно. Но по-добре е да забравим, че сме разделени. По-добре е всеки опит за раздяла да бъде стопен по някакъв начин, да бъде преодолян по някакъв начин.

И второто, от което имаме нужда?...
Второто, от което имаме нужда е да намерим сили в себе си - в тези много трудни сега, критични времена, защото става въпрос и за енергийна промяна на състоянието на нашата цялата Слънчева Система, както и на нашата планета - да намерим сили да издържим на кризата вътре вътре в себе си. Когато издържим на кризата вътре в себе си ще можем да приемем и състоянието на човека извън себе си.
Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай