Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
„Добрите взаимоотношения ни правят по-здрави и по-щастливи“ – това е отговорът на вечния въпрос за намирането на щастие, който учени от Харвард откриват, докато провеждат най-дългото проучване на щастието в света в продължение на 75 години. Сред десетките хиляди страници записки за животите на стотици участници в проучването, учените били синтезирали 3 основни рецепти за щастие: Социалните контакти били добри за нас, а самотата ни убивала
Хората, които са по-добре социално свързани със семейството, с приятели, с общност, са по-щастливи, физически по-здрави и живеят по-дълго от хората с по-слаби социални връзки, посочват учените от Харвард. Тук обаче не сме напълно съгласни с тях, тъй като именно самотата е нужна за раждането на плодовете на съзнанието и творчеството. Всички големи научни открития например са били в резултат именно на усамотяването в продължителен период от време. В този контекст бихме добавили, че щастието от направено откритие в самота е много по-голямо от подобно в колективна ситуация. Още повече, че самотата е нужният спътник на всички велики духовни самотници - поети, творци на изкуството, писатели, композитори, драматурзи и т.н.
Животът сред конфликти бил много вреден за здравето. А животът в добри и топли взаимоотношения ни пази, е другото умозаключение на учените от Харвард. Ние добавяме, че именно в трудните ситуации и конфликти, човек има уникалния шанс и условията за вътрешно развитие и еволюция, или както е казал Ницше: "Всяка трудност която не ни убива, ни прави по-силни".
Добрите взаимоотношения предпазвали не само телата ни, но и мозъците ни
Хората, които имат наистина добри взаимоотношения с близките си и могат да разчитат на тях при нужда, имат по-ясна и трайна памет от тези, които чувстват, че не могат да се опрат на близките си в труден момент, като тяхната памет отслабва по-бързо. Тук не говорим за това, че мозъкът ни ще бъде пощаден, ако имаме абсолютно гладки взаимоотношения с партньора. По-скоро става въпрос за това, че дори да има ежедневни препирни в семейството, в крайна сметка е важно дали наистина можем да разчитаме един на друг, посочват британските учени.
Защо е толкова трудно да проумеем и толкова лесно да пренебрегнем това, че тайната на щастието е в добрите взаимоотношения? Може би защото сме просто хора и предпочитаме бързи решения на проблемите, а междуличностните взаимоотношения винаги са сложни и объркани. Да се грижиш за семейство и приятели понякога е много трудна задача, която продължава цял живот – тя никога не свършва и именно това ни плаши.
Много от нас си мислят, че ако работят здраво и ако печелят достатъчно пари, ще бъдат щастливи – на това ни учат съвременните средства за масови комуникации. Участниците в 75-годишното проучване, които са станали най-щастливи пенсионери, са успели да проумеят, че не високите постижения в кариерата ни правят здрави и щастливи, а изграждането на пълноценни социални взаимоотношения. За да живеем добре, трябва да се опираме не на финансова сигурност, а на сигурност във връзките си със семейство, приятели, общност, обясняват учените от Харвардския университет. Тук обаче отново не сме съгласни с тях. Сигурността е качество на смъртта. Няма как да искаме сигурни взаимоотношения, защото в мига когато го направим, на практика ние ги убиваме.
Истината според екипа на Портал12 е, че животът на човек трябва да се ръководи по следните принципи, ако търсим полезни и щастливи (по-скоро блажени) преживявания:
1. Изграждане и устояване на морални приоритети в ценностната система
2. Спиране на търсене на щастието, защото смисълът на човешкия живот е в борбата и усилията
3. Развитие на отношения с близките и обкръжаващата среда на база вътрешния глас, интуицията и на принципа на хаоса и саморегулиращите се системи (както е устроена Вселената). Защото ако напъхаме когото и да е в някаква сигурност или калъп - всичко чисто и дълбоко в отношенията ни е свършено
4. Стимулиране на индивидуалностите и творческото във всеки човек
5. Осъзнато преобразуване на страданието и болката в път за преоткриване, благодарност, радост и удоволствие.