Когато в любовта на човека има смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука. Любовта е кулминацията на всяка наука. Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата. С тези мощни крила човек може да разговаря с Вечността.
Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода. Смирението е път към съкровената наука на живота, а тази наука произтича от Върховното Божество.
Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършенства чрез жертвата. Жертвата не е от този свят. Жертвата е разбиране тайната на скритото Слово.
Гордостта е път към пустата и неустроена земя, а смирението е първата крачка към свещената земя на Словото.
Колкото повече се навлиза във вътрешността на смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава, и когато светлината стане по-бърза от 300 000км в секунда, тогава миговете стават Вечност, тогава всеки миг става Вечност. Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът коригира всичко.
Да имаш смирението в себе си, това значи да виждаш отвъдното, защото смирението е врата към тайните. Смирението в ученика е свързано с нетленната светлина, а това означава, че смирението има много дълбоки корени. Знае се, че дъбът – царят на дърветата – има много дълбоки корени; той не страда от сушата поради своята дълбочина.
Учителят казва:
Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени.
Знание, което няма корени в Духа, е илюзия; това е знание, с което умираш. В обятията на смирението злото загива, а това е така, защото чрез смирението си буден.
Гордостта е его, а егото създава бедността. И така, пътят на гордостта завършва с един удивителен знак накрая на изречението, т.е. накрая на човешкия живот, това е знак за чудене…и човек започва да се чуди, защо животът му се е объркал. И аз се чудя, как хората не разбират толкова елементарни неща и от неразбиране са си въобразили, че смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги коригира. / Елеазар Хараш из предговор към книгата на Морис Метерлинк - Съкровището на смирените (2019):
