Смирението е метод за приближаване към Бога. Щом човек е горд, той е болен

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Смирението е основа за развитието на всички дарби. Учителят казва: "От смирения човек и смъртта се страхува."

Щом човек е горд, той е болен. Смирението е метод за приближаване към Бога. И в най-смирения, под кожата му, може да се крие гордост. Смирението носи печата на Светостта. Страданието повишава качеството на Любовта и на смирението.

Смирението е закон на Всемирното Бяло Братство.
При Бога отиваш не учен, не праведен, а смирен.
Духовният възход на човека зависи от неговото смирение. Този, който се смирява, Бог го уголемява.

Смирението прави душата възприемчива за висшия живот.
Учителят казва: Смирението ви трябва да бъде като на Ангелите.
Смирението води до разбиране на нещата. От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите му черти. Смирението е ключ към върховете на Духа.

Гордостта убива чистотата и енергията. Гордият човек пропада, защото се ръководи от фалшивото аз. Той и да иска, не може да живее разумен живот. Чрез гордостта фалшивото аз заема мястото на истинското Аз. Така крайният резултат се определя като нула. Последствието винаги отговаря на причината. Със смирението работи истинското Аз - то дава истинските качества на смирението.

Гордият е винаги нечист, а на смирения се дава по-високо качество на енергия.
Смирените са извършили велики дела за Неговата Слава, защото няма друга слава.
Само една чиста и могъща воля може да придобие ключа на смирението. Гордостта е пилеене на енергия, затова окултната сила на Духа остава скрита в дълбочината, защото не може да Му служи.

Гордостта не може да се съчетае с чистия Огън.
Свещеният Огън изхвърля всичко нечисто. Духът дава своя Огън и Своето ръководство на смирения.
Смиреният е във връзка с Бога.
Смирението е висш израз на Любовта.
Гордите духове пропадат, защото искат да заемат мястото на Бога.
Смирението показва послушание, послушанието е познаване на Бога. Познаването на Бога се превръща в смирение.
Лъжата е свързана с робството.

Смирението е познаване - така смиреният може да се развива и усъвършенства. Всички велики Учители са доказали този велик закон пред Абсолюта и Той ги е издигнал до Своята висота.
Гордият не може да владее мисълта си, а без овладяване на мисълта не може да овладее и злото.

Смирението си има свои външни и вътрешни белези. Няма смирение без Любов. Смирението доказва степента на възвишеност.

Гордият не може да се възвисява, той не може да се издига, защото си дава голяма тежест. Той може да се опиянява, но това е закон на стралната илюзия.

Смиреният е чист, а духовете на астрала нямат чистота. Гордостта дава нечисто съзнание. Един горд човек не може да работи за Бялото Братство. Той няма Божествено мислене. Гордият няма истинско знание. Истинското знание се движи със светкавична бързина. Гордият няма качествата да го улови. Той има мнение по много въпроси, но няма Мъдрост.

В смирения има един особен аромат. Гордият се съединява с невежеството, а невежият пада в ръцете на злото - той се сблъсква със своята собствена мисловна преграда. Само волевият може да бъде смирен. Само смиреният има крила към Слънцето.

Всички горди духове ще платят своята слепота. Гордостта е закон на нечистото съзнание. То не иска да се подчини на висшето. Смиреният е една от окултните сили на Духа. Смирението е една велика идея: това значи да се роди висшият свят във вас. Смирението е едно от най-важните качества на аурата.

На гордия аурата е мъгла. Часът на неговото пропадане е уречен. Падането се съдържа в самата гордост. Гордостта е астрал, а според Мория астралното тяло е чиста смърт. Гордостта е непочитание към Бога.

Закон: Отмъсти с Любов!
Студът е свързан с Черното Братство, с материята: колкото е по-студено, толкова повече вода се сгъстява и материализира. Топлината е духовна същност, там е Бялото Братство. Топлината няма граници. Топлината разрежда водата, прави я по-тънка, изпарява я и така тя пътува към своето етерно състояние. Студът материализира душата, но ако душата развие в себе си Любовта, тя побеждава веществото и се връща свободна в Духа.

Духът е заставил душата да се материализира, т.е. да влезе в гъстото тяло и да го победи. Само законът на Любовта освобождава душата и осигурява връщане в Духа.

Каквото и да ви сторят, не отмъщавайте!
Когато унищожаваш своите врагове, те се размножават.
Чрез омразата и отмъщението ти си създаваш противници за бъдещето си. Отмъщението не е сила, а слабост. Да благословиш врага си, това е най-големият удар - той е в друго измерение. Никакво отмъщение, а мощна работа върху себе си - така ти ще победиш враговете си, защото ще придобиеш оръжието на светлината, на Любовта. Истинският ученик отмъщава с Любов и търпение.

Да мразиш, означава да се обезсилваш. Щом се въздържаш, щом не отмъщаваш, в теб се влива нова светлина и нови идеи. Щом отмъщаваш, щом не си победил злото в себе си, и сега, и в бъдеще ще имаш проблеми.

Ето отмъщението: “Господи, благослови моите врагове!”. Така и вие ще растете, и вашият враг ще получи урок. Чрез тази формула Небето знае как до го възпитава. Законът на Любовта ще се занимава с него, и то много по-точно от вашата справедливост. Не си отмъщавайте, не си харчете енергията и силата срещу враговете!

Александра Каревска

Александра Каревска е съставител и автор на текстови материали в Портал12. Работи върху теми за : себепознание, духовно развитие, древна история и здраве.

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."

Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."

Афоризми от Елеазар Хараш:

Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.

Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).