Няма случай, когато един дъб да е израстнал, без да се е преборил с много ветрове и бури. Той не спори с бурята, той се бори и израства. Така той побеждава съдбата - той не спори с живота, той се бори и изработва качествата на живота. Духът се привлича с качества, а не с цитати. Любовта е огнена сфера и изисква много силни и чисти качества. Любовта има динамичен произход. Много хора не са издържали на нейната динамика - това е Божествена динамика. Хората умират, защото не могат да издържат на динамиката на Любовта, Първичния Огън. Окултният ученик трябва да си изработи една усмивка за смъртта. Смъртните нямат Любов. Любовта се проявява само чрез безсмъртните Духове. Смъртта е сила, тя се побеждава с по-голяма сила - това е Любовта, а Любовта е Бог. Ето защо тя е безсмъртна. Смъртта е слуга на Любовта. Чрез Любовта човек се издига над цялото човечество, въпреки съпротивата на света. Всички, които имат Божествена Любов, ще надраснат всяка съпротива на света. Бог ще им вдъхне Своята увереност и Своята огнена мощ.
Слънцето е синтез на всички окултни сили, т.е. на всички добродетели, затова то е светещо. Една от нашите задачи е: Слънцето да влезе вътре в нас. Когато едно светло състояние излезе от теб, означава, че духът, който ти го е дал, ти го е взел - значи ти не си фактор, не си господар. Ученикът трябва да си изработи едно такова светло състояние, което никой не може да му отнеме. Бог е създал най-различни мисли, за да може да живее човек в тях като в свое жилище. Чрез пречистването и стремежа човек си подготвя жилище във все по-съвършена мисъл. Слънцето е образ на съвършената мисъл, която е дом на мислите и техните възможности.
Всяка висша формула е един образ на Слънцето (образ на едно Божество).
Когато имате колебание, как да постъпите, запитайте се дълбоко в себе си кого да слушате и кого не - Слънцето ще ви отговори. Някои питат за правия път. - Слънцето е правият път, то ще ви даде методите и правилата.
Постоянството е абсолютен път към Слънцето. Постоянството образува Слънцето, т.е. постоянството най-мощно и сигурно работи за успеха. Слънцето в човека - това е волята, това е Духът. В Кабала е казано, че Духът в човека господства, той може да влияе на силите на природата и отвън, и отвътре.

Центърът на Слънцето е идеята „Отец“. В Кабала се казва, че в тайнствения Център се крие неизразимото Ен-Соф. Който постигне този Център, постига единството с Отец в самия себе си. Когато се слееш със Слънцето, тъмнината ще се отдели от теб, но само волята може да отдели тъмнината от теб, ето защо хора без воля пропадат. Центърът на Слънцето е символ на Отец, на Началото. Чрез огнената концентрация се влиза в този Център и се доставя могъщество. (Центърът на стаята е най-силното място, когато упражняваме концентрация; най-силното място също е върхът на пламъка, върхът на огъня, на дървото и т.н.) Воля, изхождаща от Центъра, т.е. от Отец, покорява света. Воля и свобода са едно и също нещо. Който няма воля, няма и свобода. Двигателят на всички духовни и физически сили във вселената е Слънцето, т.е. волята. Ключът за Посвещение в Слънцето се намира в Кабалистическата азбука. Всяка буква се явява като мислещо същество. В нея оперират висшите сили, които всъщност са качества на Абсолюта.
Слънцето е велик символ на волята. Тази воля, която изхожда от Центъра на Слънцето, управлява и видимите, и невидимите сили. Волята е Отец на всички сили. Силата на човек е пълна само чрез волята. Само когато Мъдростта и Любовта се слеят, се ражда Истината. Волята има могъщо вътрешно въздействие над духовете, защото тя е Божествена сила. Тя е всемогъща, когато се слее с Абсолютния Център. Волята на човека определя неговата съдба. Волята е мирова сила. Всичко зависи от направлението на Висшата Воля, която всъщност е направление на висшата енергия. Там, където е насочена енергията, там кристализират нещата, т.е. се материализират. Нашето Слънце е нашата воля, а нашата воля се явява нашето истинско Аз. Слънцето има мощна невидима власт над всички сили във вселената. Така и волята в човека има власт над всички болести и внушения.
Учителят казва: От устата ви да тече мед. Формула: „Господи, благослови всяко нещо, до което се докосвам, да го изпълвам с живот“. Практика без прекъсване - това е великата тайна на вселяването. Там, където има непостоянство, Слънцето не може да живее. Непостоянството, това е прекъснатият живот. Кой може да познае Слънцето? - Само този, който има абсолютно отношение към Бога. Истинският живот е символ на Слънцето. Истинското Слънце никога не залязва. Да възприемеш живота на Слънцето, значи да влезеш в живота на Бога, в живота на символа. Символът на Слънцето е цялостен - това означава, че Духът участва с всичките си лъчи (енергии). За да разбере човек живота, той трябва да придобие неговата пълнота. Това е символът на Слънцето. Когато обичаш едно същество, значи го изпълваш с живот и постепенно се увеличава в него моралът, волята, благодарността и т.н. Това не се отнася до човешката любов, която е временна, прекъсната радост.
Формула: „Господи, благослови всяка дума, която излиза от устата ми, да свети като Слънцето“.

Словото има едно велико предназначение.
Петте лъча на пентаграма са висш израз на Слънцето. Любов - тя е свързана с устата - излъчваме думи на обич, топлина, привързаност към Учителя. Мъдрост - тя е свързана с ушите. Според розенкройцерите това е най-съвършеният орган. Ушите слушат, разбират, улавят дълбокия смисъл на нещата. Начинът, по който човек слуша, показва дали човек е одухотворен или не, дали може да стане ученик. Истината - свързана с очите. Очите в един миг съзират цялата Истина (когато Духът гледа с очите, а ако гледа умът - съзира илюзията). Правдата - свързана с ръцете. С тях мерим, подреждаме, ограничаваме, отделяме и така изразяваме своя метод на правдата. Добродетелта - свързана с краката. Ходим, за да правим добро.
Как може ученикът да намери Слънцето? - Чрез храната. Чрез нея човек ще стане господар на съдбата си, защото в храната е скрит Духът, елементите на Първичния живот. Истината е най-могъщото Слънце. Пътят за познаване на нейната тайна са дневниците, защото, за да се всели Истината в твоя живот, тя трябва да стане твоя, трябва да оживее в теб. Когато практикуваш Истината, придобиваш особен тембър на гласа и можеш да убеждаваш в Истината, защото само Истината може да убеждава тези, които са достойни за нея. Този тембър, това е самата Истина, която е влязла в теб.
Този, който постига Истината, се слива с нея и става Слънце. Слънце значи динамичен Огън.
В Кабала има слънчево и лунно тълкуване на нещата. Вътрешно човек е „Елохим“, т.е. Божество. Слънцето на това същество е в неговото сърце. Когато сърцето не бие както трябва, означава, че има дисхармония в чувствата.
Формула: „Господи, благослови моето сърце да бие в хармония с космическия ритъм“.
Формула: „Престоли, в името на Ен-Соф отдавам сърцето си да го пречистите“. - Престолите са пряко свързани със сърцето. Сърцето е част от блясъка на Божеството.
Слънцето е символ, който представя активните сили на природата: динамика, неуморимост, постоянство. „Постоянство“ има окултно съотношение с думата „вечност“. Самото постоянство означава вечност - вечно оживотворяване.
Кабала казва: Слънчевата светлина е само отражение на духовната. - Сърцето е също отражение. Сърцето ще страда, докато се пречисти и одухотвори, и се покори на висшия свят.
Слънцето е един външен и същевременно вътрешен символ на Бога. Слънцето е най-големият творец във външния свят. Духът е най-големият творец във вътрешния свят. Духът чрез Словото става владетел на вечността. За тибетските Учители вечността е едно излъчване на Отец, една безграничност. Тези, които постигнат Слънцето, се издигат в Духа чрез принципа на Словото.
Животът на земята, луната и на планетите е неразумен в малка или по-голяма степен. Животът на Слънцето - това е разумният живот. Учителят казва: В разумния живот се проявява само положителното (то се крие в тайната на мотива). Тъй като извън Слънцето (Божественото) животът е неразумен, затова е допуснато да работи страданието. Учителят казва: Страданието произвежда разум. Да умреш, за да избягаш от страданието, това е неразбиране на живота. Слънцето, т.е. Божественото, ще се роди чрез страданието. Страданието възстановява разумността.
Човешката любов отговаря на земята, а Божествената Любов - на Слънцето. Учителят казва: Стремете се към Божествената Любов, която освобождава човека от всички ограничения. Каква любов е тази, която причинява съмнение, подозрение и т.н.? Учителят казва: Кой се съмнява? Който прави грешки. - Те са грешки на неговия вътрешен живот. Затова са важни духовните дневници. Всяко разумно желание е свързано със Слънцето (а всяко неразумно - със земята), то служи на Бога. Земята, луната и всички планети са свързани с непостоянството.
Човек вижда това, което е в него.
Постоянството е свързано със Слънцето. Безумие е да разчиташ на непостоянството. На изменчивия никога не може да му се даде Истината. Идеята на Слънцето заключава в себе си идеята на Божеството - щедро, сияещо, лъчезарно. Слънцето е създадено, за разлика от планетите, със специални атоми, изхождащи от Първичната субстанция, от Първичния Принцип. В човека също има един такъв атом.
Първичната битка на духовете е станала в Словото. Тогава фините атоми се отделят и групират, като образуват идеята на Праобраза. Тази идея е Слънцето. Когато се образуват още по-навън, се образува златото. Поставете златен пръстен в чаша с вода, която да се пие след 24 часа. Тя е особено наситена и действа при отпадналост. Среброто пречиства и подготвя за жизненост. Луната е свързана с лъжата и въображението, а също и с чистотата. Елементът злато има в себе си качествата на Първичния живот - устойчивост, постоянство, неизменност. Това, което е изменчиво, не може да има собствена светлина.
Все още Слънцето е абстрактна материя, но тя е идеална, защото е Първичен елемент. Тази материя е светеща, тя е съвършено просветлена от Духа. Затова пътят на Сурия-йога е най-съвършен. Тази субстанция изхожда от Първичната Мъдрост, т.е. от светлината на Словото. Това Слънце има Божествен Глас, защото е синоним на Първичното Слово. Лъчите на Слънцето са неговият Глас. Учителят казва: Човек се познава по лъчите и енергиите, които излизат от него. Това е неговата реч. Този, който почита Словото, постига Слънцето постепенно. Така се постига висшият свят. Тогава проникването във висшия свят е безопасно, защото той има убежище в Словото. Пречистването на Словото освобождава човешкия живот, защото чистият живот е живот в Духа (живот на Слънцето). Този, който живее в Слънцето, има абсолютна опора в този и в онзи свят. Само волята може да постигне силата на Слънцето, т.е. силата на живота. Слънцето е синтез на всички активни сили на природата - добродетелите. Те не са закони или факти, а Принципи, Начала. Бог е разделил Своето тяло на две начала - мъжко и женско. Те ще се слеят отново, за да се образува Първичният живот. Слънцето придава на хората един изключителен елемент - Първичното.
Когато Словото се освободи от смъртта, то става Огън. Духът е господарят на Словото. Той трябва да ви освободи от всичко смъртно, нечисто. С мисълта си Духът вижда желанията на другите. И окото, и ухото, и предметите се намират в самата мисъл: Слово и реч. Те са излъчено Слово, т.е. Слово, излязло навън. Ето защо Словото е това, което познава нещата вътре в себе си. Животът е дълбок дотолкова, доколкото е дълбоко Словото.
Закон: Който има грешки в словото, ще има грешки и в живота.
Човек е загубил Слънцето, защото е загубил Словото. Така човек е влязъл в смъртта. Но Словото е Бог и има власт да освободи човека от смъртта. Ето защо се иска контрол. Когато Словото се пречисти, То се превръща в Огън и ни освобождава от смъртта. Така постигаме Слънцето и се връщаме в светлината. Бог може да се види само чрез контрол и чрез тайната на Словото. Понеже Словото е Бог, чрез Него се придобиват висши светове. Словото само разкрива същността Си на тези, които си избере. Кое поддържа Слънцето? - Това е енергията на Словото, енергията на Духа. Слънцето е най-съвършената форма на живот.
Вътре в Словото е скрит Духът, вътре в Духа е Слънцето, вътре в Духа е и вечността.
лекция на Елеазар Хараш
снимки: Портал12 / изгрев на Слънцето - 07.03.2025
Формула от Египет: Сърце - чисто като кристал, ум - светъл като Слънцето, душа - обширна като вселената, Дух - мощен като Бога и едно с Бога.