Символи от пещера Магура стоят в основата на най-древните азбуки по Света (ВИДЕО)

Една от най-интересните и познавателни лекции по време на Форум - Българския Дух през вековете, който се проведе във Велико Търново, бе тази на забележителният изследовател на пещера Магура и региона на Белоградчишките скали - Кирил Кирилов. Представяме ви пълен текст на неговата лекция:

"Без да правя големи уводи, направо започвам с  разказа за това, което съм проучил през годините. Тук виждате  на изображението една карта на всички рисунки от пещера Магура, тази карта я направих през 2016 г. – можете да добиете общо впечатление за вида им и понеже са съвсем схематични и съвсем прости на вид, много досегашни изследователи са останали с впечатлението и са изказали твърдението, че това са примитивни рисунки на недоразвити хора. И представляват сцена, в които облечени жени танцуват около голи мъже. Да. Просто не са пожелали да се задълбочат в това, което е представено в рисунките. Когато ги видях за първи път през 2008 г., видях че сред тях има изключително много символи и много малко на брой рисунки на животни и ловни сцени, и така почувстваш, прецених и осмислих, че всъщност е записана някаква философия и исках да я разбера. Прерових най-различни публикации, които бяха налични тогава, обясненията които са дадени там не ме удовлетвориха, включително през годините се запознах с множество хипотези за възрастта на рисунките. Като през последните 130 г. са правени множество обсъждания на тяхната възраст, тези допускания варират от това, че са направени през последните 200 години от вандалски драсканици, след това, че са на възраст между 800 и 2500 г., а рисунките от Магура по стил въобще не съответстват на този период. След това през 2014 г. беше направено радиовъглеродно датиране на най-новите рисунки, което показа възраст около 6000 г., обаче материалът от който са направени рисунките не е стерилен – там са влизали хора, рисунките са осъвременявани и т.н, за това мисля, че получената дата от 6000 г. е всъщност по-малка от действителната. В моето проучване стигнах до идеята, че възрастта на рисунките е между 15 хил. год. и 42 хил. години, като тази идея не ме споходи изведнъж, а с натрупването на наблюдения.

В Магура има стари, много стари и много по-нови рисунки, като тук виждате как рисунките са изпъкнали на фона на стената, става въпрос за старите рисунки. Това се е получило когато е нанесено багрилото, то е тор от прилепи – запечатва скалата под рисунката, а околната скала продължава да ерозира. При някои  рисунки изпъкването стига до 1 см, което се случва изключително бавно. За щастие има един вандалски набез, който е датиран, записано е посещението на картографска бригада от 1940 г. с молив, и този надпис изглежда като направен преди малко т.е. за 78 г. надпис с молив не е пострадал въобще от ерозията, а можете да си представите колко време би отнело, за да ерозира толкова много скалата. И тук направих едно сравнение на животинските видове в изпъкналите рисунки – това са тези в червено, и животинските видове в плоските – много по-млади рисунки, тези в черно, и виждате че животинските видове са напълно различни т.е. рисунките са правени в два толкова отдалечени един от друг периода, че климатът, растителността, фауната – са се сменили напълно. Въпреки това отдолу съм дал примери за видове рисунки и в старите, и в новите са напълно еднакви по стил и по смисъл. И не само това, но целият разказ, който е представен в Магура е завършен смислово. Тук възниква един изключително странен въпрос – как можем да започнем един разказ сега? Да го прекъснем за 10-15 хил. години и след това да го продължим сякаш никакво време не е изтекло, със същите изразни средства, в същия стил, същия език – образно казано. И за едни 5000 години изминават едни 250 човешки поколения, така че мисля, че е невъзможно човек или човешкият род да продължи, да завърши рисунките сам по себе си. И това е мое предположение, което не мога сега как да подкрепя, че вдъхновението за направата на рисунките идва извън човека.
Попаднах на изследване на една френска археоложка, която е събрала най-различни типове праисторически изображения от целия свят, които са датирани – знае се каква е възрастта им. Използвах нейното изследване и ги съпоставих, тия типове, с тези типове рисунки от Магура и се оказва, че по-голямата част от рисунките принадлежат на всички епохи, но и една огромна част принадлежат на възрасти между 13 и 30 хил. години т.е. стила на рисунките в Магура не е на 6000 г. в никакъв случай, при съпоставката отива на повече от 15 дори повече от 30 хил. год.



Тук попаднах на друга информация, в която е  представена еволюцията на религиите и в едната си част, показва религията европейски анемизъм – това не е точно религия, ами е философия, счита се че всичко на този свят е сътворено от Богинята Майка и притежава душа. И европейският анемизъм е възникнал по поречието на река Дунав преди около 42 хил. години. И най-ранните статуетки на Богинята Майка са намерени в Европа и датират от този период, а символът на европейския анемизъм е т.нар. „Танцуваща жена“, което е напълно в стила на рисунките в Магура. Показаната по-долу карта е взета от списание „Нейчър“, показва миграцията на кроманьонците, изселването на Европа от тяхна страна и от 40 до 42 хил. години те преминават през територията на днешна Северозападна България, където се намира и пещера „Магура“. А в пещера в Германия е намерена плочката в ляво, на която има едно човешко изображение, което е напълно в стила рисунките от Магура и то е на възраст около 38 хил. години т.е. за да има две еднакви изображения или са част от една и съща школа или едното е копирано от другото т.е. при всички положения възрастта им трябва да е подобна. И за това считам, че поне старите рисунки в Магура са на възраст около 40 – 42 хил. години. С времето забелязахме едно съвсем материално доказателство за възрастта на рисунките, част от рисунките и то новите са били под пода на пещерата, и когато е разкопан пода, за да се прокара осветление рисунките са били почистени и показани отгоре, дълбочината която потъва една от рисунките е около 40 см, а в изследването с радиовъглероден анализ през 2014 г. заявяват, че последните 20 см, са се натрупали за 6000 години. Така, че разбирате за какви периоди време става въпрос.

Тук вече след като ви запознах до колко древни са рисунките от Магура, започвам да навлизам в темата за техните представи за света и хората или поне както аз съм ги разбрал, всеки може да ги разбере по различен начин това е въпрос на интерпретация. Но моята интерпретация се основава на това, че всички рисунки са направени на основата  на едни и същи геометрични елементи, и като добавяме към един основен елемент други ние обогатяваме смисъла и създаваме нови рисунки, които изразяват следващи идеи. Така, че целият запис в Магура е направен на основата на систематични правила, той представлява нещо като език или нещо като азбука, но тя не е представена чрез текст, а е представена графично. Силната страна на рисунките е, че са много и има огромна база да сравнява, а второто, че ако успее да разбере значението на най-елементарните елементи, той може да чете останалите рисунки, защото елемента носи същото значение на всяка рисунка.

Горе в ляво е показан процеса как от Слънцето, което е нарисувано там – извадим ядрото, с които и да е негов лъч и се получава една поредица от символи. Това са лъчи, енергия, дух – това е мъжкият дух, който задвижва и опложда, но той не може да твори. След това допълнително е описано как отдолу се създава – долния ред – женския, творческия дух чрез добавяне на символа „Т“ към символа за мъжки дух. И вече отдолу имаме възникването на самия човек, човекът е дух, който е поставен в тяло. И ако духът е мъжки се получават мъжки фигури, ако духът е женски  се получават женски фигури. В Магура това е разликата мъжките фигури нямат тази характерна черта през кръста, но това не е попречило на досегашните изследователи да твърдят, че едните и другите са женски, защото това са „рокли“ – това е рокля, значи са жени, но те не са се задълбочили в символиката.

Най-отдолу тази редица показва геометричен ред на развитие на образа, започва се от най-простото нещо – зародиша, той носи цялото съдържание, което предстой да се разгърне и в Магура всичко съществува заради него. А целият ред на развитие на човека в посока към постигане на просветлено съзнание и  дори крайната фаза на съзнателен дух, постигнал вечния живот е пътя на еволюцията чрез който път зародиша се изявява и развива. Друга представа, която съществува в рисунките от Магура е за цикличното време.

Магурският календар е доста сложен, той съчетава в себе си денонощието, два вида месеци – сидерален и синоптичен, след това годишната обиколка на Земята около Слънцето, четири положения – зимно слънцестоене – това което прилича на сурвачката и е разположено най-близо до Слънцето. И един грамаден период, този на перционния цикъл, който трае 25 920 години – това е огромната разлика между Магурския запис и съвременната наука – тя твърди, че времето се развива линейно и съществува плавна еволюция от пълна липса на съзнание към все по-развиващо се съзнание и технологии. В Магура е различно – едно колело представено в календара има точно същите характеристики като тази лента- колелото започва със 7 оградени сегмента т.е. те са от един вид, в осмия има нещо особено и следват 5 отворени от друг вид. Ако това колело се завърти или се разгъне, неговата следа е ето тази лента, лентата има начало там в десния край е затворена, не може да се върне по-назад и има развитие на ляво. И така установих, че в Магура се чете от дясно на ляво. Онова, което има начало и се развива в някаква насока – това е времето и за това лентата представяща човешката история – всяко едно от тези квадратчета или сегментите е една епоха. И това е причината, тяхната представа за времето да е циклична, едно превъртане на колелото е един жизнен цикъл, в който има нещо да се случи. Този жизнен цикъл трае 26 хил. год. и можах да датирам с помощта на съседни сцени и с две допускания, едното допускане е кога е бил края – то се основава на Слънцето от съседната сцена, а другото е колко е продължавал един период. Техният календар е бил с 13 месеца, следователно са имали 13 зодии. За разлика от нас, които имаме 12 и за това при нас една епоха е 2160 г., а при тях е била 2000 години, така че един сегмент трае 2000 години. И можах да датирам лентата и след това да съпоставя тези дати с реални геологически и археологически находки и съвпаденията са в огромна степен даже са съвсем точни – например там където пише промяна едно, започва една климатична промяна около 33 хил. год., след това голямата промяна съответства точно на началото на последния ледников период и след това имаме една по-малка промяна 3. И техният запис приключва преди около 12 600 години, онова човечество е приключило съществуването си тогава, а е възникнало преди 41 хил. години.

Тук правя следната съпоставка – пренасям тяхната лента на историята към нашия прецесионен цикъл, като началото на нашето човечество, получавам да е било около 14 500 г., което съвпада с археологически данни, при изследването на 38 праисторически черепа, което показва, че преди 14 500 г. генетиката на Европа е била тотално променена. Значи съвсем нови хора са дошли и са сменили старите, тези новите сме ние. И ако отнесем събития от нашата история към лентата се получава абсолютно точно съвпадение като възникването на колелото, металургията, появата на пшеницата, земеделието, появата на боговете – Шумерските, това са мъжки богове, които сменят първоначално съществуващата Богиня Майка. Въобще такива огромни събития, които променят целия начин на живот, съвпадат точно по дати  с границите на сегментите от тази лента. Така, че съм за себе си уверен, че този цикъл не е важал само за ония хора, той важи и за нас, сега.
Ето тук едно по-подробно представяне на нашия цикъл – появява се много интересно в тази сцена от Магура, това в нашата история съответства на период около  преди 6000 години, в историята на ония хора около преди 33 хил. год. се появява една висока мъжка фигура, на която главата е символа „Т“ или „Т-ао“, „Т-ео“ и т.н. – сещате се, кое е това – това е символ за Бог, или Бог се явява сред хората като мъж. Това, че фигурата е висока показва, че има огромно въздействие и долу в ляво от нея – фиг.4 и фиг. 5 са жени, или той подчинява жените, подтиска ги. Или това е моментът, в който и от гледна точна на археологията приключва култа към Богинята Майка и започва култ към мъжки богове. И в Магура това е отразено, но е отразено по цикличен начин, така че който дойде да чете може да отнесе тази история към себе си, тя дава верен прочит. Освен това, долу символът 6 означава извършвам ритуал, служа или той ги кара да служат на Бог – дава им нова религия, променя въобще отношенията между хората и боговете. Между другото тук има и място където е отразено падането на Второто Българско Царство, горе в дясно –падането на Вавилон и т.н.

Тук е  показана представата за това – четриединната Богиня Майка, ето тези 3 същества долу, които имат глави, ръце поставени на коленете, те стоят в поза Лотос и имат тумбести тела, това са трите аспекта на Богинята Майка. Тя сътворява символите на жената, от символа на мъжа, което изключително много напомня на една притча, но притча възникнала къде, къде по-късно от магурските рисунки. Тя вади от Слънцето символа едно, то и графично така изглежда все едно да извадиш ребро от Слънцето и към него добавя символа 3, който е Дао и така създава женските символи.

В Магура често сцените могат да бъдат прочетени от няколко гледни точки – едната е, че тук е представена информация за синаптичния лунен месец и седмицата, но от друга страна тази сцена точно съвпада по дни с менструалния цикъл и в нея е показано нещо много странно, че символът „Т“ или „Т-ао“ отделя един зародиш и това се случва за период от 28 или 29 денонощия, за съжаление на места рисунките са пипани и размазани – тези малки квадратчета трудно се преброяват. Интересно е, че в съседна сцена е показано, какво се получава след смъртта на тялото – душата се връща като зародиш обратно в символа „Т“ или така е онагледен целият процес на прераждането. Това е според магурските представи, когато ние умрем душата се връща обратно в символа „Т“, а после през матката като яйцеклетка се връща готова да бъде преродена. И това е начинът по който ние биваме държани постоянно тук. В Магура са показани два начина да се освободиш – първият начин е оная линия от 13 етапа, които от зародиш се достига до просветление – дух, това е единият начин. В първия начин човек може да го постигне  чрез развитие на сексуалните взаимоотношения – предполагам, че с лекота разпознавате в тези сцени сексуални взаимоотношения, като те все повече се усложняват от сцена в сцена и най-накрая в 8 сцена – женската фигура е с длани на вън, това е когато човек започне да дава от себе си. И виждате, че последните фигури в процеса на просветлението и те са с насочени длани навън т.е. от начало човек така е устроен – или това е поне в магурския разказ  - като животно, нищо не разбира, прави всичко по инстинкт, след това се просветлява, после взаимодейства по навик, след това започва да иска, да използва това, с което разполага, за да получи облаги и най-накрая, накрая на всичкото започва да дарява от себе си. Но сексуалните отношения не се отнасят само до половия акт ами въобще до всякакви взаимодействия. Сексуалното взаимодействие е перфектен символ за взаимодействие въобще т.е. това как ние взаимодействаме с другите със света, може да ни ориентира много добре до къде сме стигнали в тази поредица и колко ни остава.


Това е другият начин за освобождение, ако човек вярно служи на Бога си, като награда в края на живота си, ще бъде изваден от цикъла на преражданията. И ето тук в началото се започва с душата – началото в Магура винаги е от дясно – душата, която бива върната в Бог, тя се връща като душа готова да се прероди  и след това в сексуалната сцена бива зачената, износена девет месеца, родена, преминава определено обучение и след това се възкачва на кон, но конникът няма тяло като другите хора – той е в безплътно състояние т.е. той още приживе служейки вярно на Бога си, постига просветлението и готовността да излезе от цикъла на преражданията.

След това една от сцените в Магура, с нея се злоупотребява най-много – тя е наречена ловната сцена, очевидно защото отдолу 4 – ма човека и едно куче, ловуват 5 животни, обаче в Магура има 1031 рисунки, а тук само 10 рисунки са ангажирани с лова – това е само 1%. Освен това всички рисунки на животни в Магура са общо 13, което е малко повече от 1%,  не достатъчно да се заключи за цялото и в тази сцена има нещо много особено. Има цели 3 вида хора, които са разделени на 2 реда и до ден днешен, в горния ред е реда на божествените дела, долният е на ежедневните. Единият вид хора са примитивни – тези които са нарисувани много схематични и с схематично с голямата ерекция, другите са пълна тяхна противоположност, това са просветлените с ръцете в кръг около главата и третият вид са ловците. Като можете да видите, че всеки от ловците използва различен инструмент, това говори за специализация на знанията и уменията, и на труда. Цивилизованото общество има 3 признака – първият е специализацията на знанията и уменията, вторият е опитомяването на животните, то е представено също в тази сцена и третия е, че хора с различни знания и умения се обединяват и организират, за да изпълнят нещо от общ интерес т.е. тази сцена обяснява не толкова как хората са ловували, а как някакви примитивни общности са били просветени и е била създадена цивилизацията, но от цивилизования човек никой не е дал ръце с кръг около главата – това е много важен нюанс.
За въздействието на магурската култура върху света – проучих къде по света го има името Магура, над 2000 Магури се намериха като над 200 места се изписва точно Магура, на другите Махора, Масора, Магора – много близки производни. Вероятността по случайност да създадеш името Магура, като изписваш 6 буквени думи е 53 милиона т.е. почти невъзможно и за това видим ли Магура в единият край на света и в другия край на света е пренесено името, като навсякъде когато не се отнася за населени места, името е дадено винаги на хълмове, на извираща вода и на пещери т.е. показва едно място от където тръгва цялата идея за смисъла на името. Във всички тези държави, в които успях да проверя езиците – името Магура не присъства в езиците, няма и корени. Успях да намеря корените в шумерския език и стигнах до така 2-3 по-смислени прочита, единият е от Ма-гур, което е от потомството на Ма или Богинята майка. Другото е Маг-ур, което може да е средището на посветените и на умелите. И от всички Магури по света единствено нашата има и трите признака – тя е пещера, в хълм и от нея извира езерото т.е. единственият кандидат  за първоизточник.

Ако нашата академична общност беше искала, когато и да е било – те можеха да намерят и разпределението на името по света, можеха да намерят че 27 от нашите букви имат прототипи в пещерата, ако ставаше въпрос за 2-3 букви да е някаква случайност, но почти цялата ни азбука е там. Имайте предвид, че при сравнителния анализ се оказва, че това са символи на възраст между 15 и 42 хил. години.

Аз лично вече не вярвам в тезата на историята, че азбуката ни е създадена по подобие на гръцката преди около 800 – 900 години.

Да беше само нашата азбука как да е, това е древна, източнолибийска азбука, която е почти на 100% еднаква с магурските знаци. Това са руните на древните тюрки, те са на около 80% еднакви със символите от Магура. Най-ранната призната азбука в света – финикийската е почти на 100% - та еднаква с рисунките от Магура. Руните на келтите, знаете че 2  - 3 в.пр.н.е. келти са живели на територията на Балканите, почти на 90%-та келтските руни са еднакви с магурските рисунки.  Линерал – дръвномикенска писменост, след това т.нар. прабългарски руни на 85% -та са еднакви. Културата Винча на около 60% -та използва същите символи, културата Винча е на около 8000 години.

И ако това не беше достатъчно всички символи от алхимията и астрологията също са налични в Магура. Всичко това показва, че не  говорим за случайност – Магура е създадена като склад, където е складирано, складирано послание и в един момент ти като разполагаш с толкова много знание ти се превръщаш в библиотека, а щом имаш библиотека най-лесно е към нея да направиш една школа, и веднъж вече имаш ли школа веднъж вече можеш да разпространиш това по света.


И сега ще ви покажа примери за разпространение. Разпространено е името – там където го има името, има и богове със същото име и подобни функции и има разпространени и подобни символи, изсечени по скали и т.н. това са цели три направления, в които има подобие – не е само едно, не е само името, не са само азбуките, не са само символите. Навсякъде вървят заедно ръка за ръка.

Това е надписа от Първомай, където на 100% -та има символи от Магура. Това е едно антропоморфно слънце от Плиска, което има и спирала около него. Тази плочка от Германия, в Индия в храмовете има такива изображения, в Северна и южна Америка, така има ги много.
Какви са изводите от всичко това – предстой да се осмисли с времето, но за сега ви показвам факти, които можете и сами да проверите, пък на там ще мислим."