Търси

Симеон Антипа: Бог е бездна от благост! Гонението на богомилите бе българското разпъване на Христос

Още по темата ...
Николай Райнов

Николай Райнов: Мистиката означава да откриеш Тайния път към самия себе си

Виж повече

Проф.Дамян Попхристов: Богомилите са носителите на свещения Граал, който не е материален (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Богомилството

Елеазар: Богомилството показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите

Виж повече
13.10.2021 г.
10197
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Симеон Антипа - Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и пазителят на богомилските тайни книги, както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен, като се почне...

Освен, че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне, когато го завели да го видят. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.

Древен пазител от минали животи, древен мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.

Симеон Антипа има около 7-8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям мистик, гностик, историк, архивар и книжовник. Книгите между другото някой път ще ви разкажа, са страшно нещо. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите, нито някога... и за антикварите. Занимавам се от хиляди години. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е.

Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят.


Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока, и т.н. Някой път ще се спра по-подробно, да ви кажа конкретно за книгите като същества и не случайно определена книга те посещава.

Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.

Мъдростта на Симеон Антипа:
 

Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.

Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.

В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях.

В мъчението съзрях своята неразрушимост.


Виждате как говори истинската вяра, вяра без примеси, вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.

В най-голямото си мъчение, преди да издъхне Симеон Антипа е казал:

Бог е бездна от благост.


Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от църква, от религия и от свят.

Ако имаш цялата любов към Бога, ти вече си Негов син, Негов духовен храм.
Ние не се молим за онзи външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.

В мъчението е нашето спасение и ние го приехме. Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.
  • На Голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.
  • Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.
  • Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по тайния закон на Божията милост.
Разбира се, скрита, но истината е такава – това е Божията милост.
Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната и Луцифер не е могъл да му устои. То е било тайна на Хаоса, чудовище от Древния хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос. Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. Казано по друг начин, те отпадат от развитието.

Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали и те заслужили Неговото вечно благословение.



Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи спасението.

Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целия им живот, душа и дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.



Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи освобождението – това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията свършва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.

Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите – защото тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.

Богомилството не е църква, защото е различаване и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог.


Битката на църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия разум, битка на застоя срещу Любовта.

Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във вярата, и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в свободата, в духовния свят, а църквата се вкорени в застоя и в земното, и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.

Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.

Боян казва: Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога. Изключителни думи на Боян Мага!


Богомилството, това е постигане на първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.

Богомилството, това е един от заветите на Бога с човечеството.

Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази любов с някакви си свещи и ритуали, и който няма тази любов, да изпълнява някакви свещи и ритуали и да очаква нещо.



Богомилите, това са духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.

Богомилите бяха призовани да свидетелстват Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и църквата и народа живееха в безмислие.


Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е пътят на Христос.


Елеазар Хараш
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12