Силните чувства или за културата да посетим психолог

Случва се в ежедневието изневиделица да изригнем от ярост, да се свием от болка, да изкрещим и хвърлим предмет от напрежение. Все крайно силни чувства и емоции, които ни сварват неподготвени и ужасяват с ненадейната си поява и сила, сякаш ни се стоварват като „гръм от ясно небе“. И поставят недвусмислено въпросите: какво беше това, откъде се появи, какво да го правя? Отговорът е, че зад всяко чувство стои неудовлетворена наша потребност.

Хубаво е в такъв момент да се запитаме от какво имаме нужда, каква важна потребност сме потиснали и изтласкали. Всяка болка отминава, важно е да я отработим по най-добрия начин, за да я излекуваме. Изтласканите силни чувства и емоции остават и болят дълго във времето, въпреки че много от нас не си дават сметка за това. Лошото е, че често по закона за Защитния механизъм „изместване“ изригват ненадейно и се стоварват върху този, който не трябва, често върху по-беззащитните – човека на улицата, детето в магазина, жената в автобуса.

Много често при проблеми в семейството, в работата хората имат навика да се допитват до приятел, роднина, често до личната фризьорка и зъболекар за решение на проблема си. Моята фризьорка редовно споделя случаите на нейни клиенти, които й се налага „кризисно да психотерапевтира“. И както се казва във вица, даденият съвет обикновено е от рода „бе я се стегни, я виж какъв мъж си станал, а плачеш“, или „и ти ще я оставиш да те прави на будала...“. Каква е разликата с психолога? Тя е, че психологът ще те изслуша, релаксира и успокои, защото е чувал и работил с какви ли не човешки мъки и проблеми.                                                                                                  
Психологът помага да се изговорят (вербализират) проблема, болката и страданието, приемайки без осъждане, безусловно човешките чувства и страдание. Опитният психолог не дава готови рецепти за справяне, той води умело клиента, така че той сам да достигне до проблема и до потиснатата потребност.

Веднъж вербализиран проблемът, това отнема голяма част от неговата сила и мощ и вече не е така плашещ и страховит, както ни е изглеждал в нашите глави, и това е първата стъпка към неговото разрешаване. Когато го таим в себе си, той нараства неимоверно много и един ден се стоварва като лавина върху нас. Възникват напрежение, тревожност, панически атаки. И хукваме на психиатър за хапчета, които да ни решат проблема с „болните нерви“... Е, да, ама нервите не са стомах, черва, бъбреци, нервите не болят по същия начин. Боли Душата! Напълно нормално е да посетим психолог, психотерапевт, когато имаме или сме преживели психологическа травма, при семеен проблем със съпруг, деца, и в работата, при проблеми на възрастта. Или във всички случаи, когато уж безпричинно ни се плаче или искаме да се свием в ъгъла и да се скрием от света, когато посягаме да ударим или да изкрещим.

Съветът ни е - да, говорете за проблема, но го правете с когото трябва, за да го разрешите успешно, неусетно и навреме!

Автор: Ивалина Денева