Сергей Лазерев: Върху съдбата на децата дълбоко влияят чувствата, а не греха

Трябва просто да проучим историята на рода си. От какво са боледували родителите, дядовците и бабите ни. Какъв е бил характера им. Какви грехове са извършили. Именно тази информация може да ни разкаже много. Работата е там, че нашата лична карма и кармата на детето ни съответства на опита ни от предишни животи, както и на опита на нашите предци. Затова трябва да анализирате съдбата и характера на предците си.

По повод греха. Грешили ли са хората или не?

Работата е там, че ние не винаги възприемаме правилно греха. Обикновено, го приемаме в религиозния му контекст. Тоест, греха е някаква постъпка, която човека е извършил: убил, ограбил. И това наистина е така. Но съществуват няколко нива на греха. Външна проява, постъпки, за които човек е отговорен. Но, ние не винаги знаем какви са били постъпките на предците ни.

Съществува и по-дълбоко ниво на греха. Това са чувствата. Чувствата са свързани с характера ни. И тук влиянието върху съдбата е значително по-голямо.

Тоест, ако нашите дядовци и баби са се отличавали с агресивни или депресивни чувства, ако са имали слаб характер, ако са проявявали чувства като ненавист, обидчивост, осъждане, недоволство от себе си и от съдбата си, ако са злословили за други хора, ако са се карали постоянно с любимия си човек, ако не са можели да сдържат животинските си инстинкти и тяхната невъздържаност е водела до проблеми в живота, всичко това ще бъде закрепено в подсъзнанието ви и ще се предава на децата ви.

И така, най-опасното нещо е отричането от любовта.

Когато жените са правили аборти, когато обиждайки се, са се отричали от любимия си човек, когато не са искали да живеят и са правили опити за самоубийство, когато постоянно са се обиждали на съдбата и хората, и са проклинали съдбата си. Всичко това ще бъде закрепено в дълбините на душите ни и ще се предава на потомците ни. Но, това, което е в главите на бабите и дядовците, се превръща в чувства за техните деца, бъдещите родители. И накрая се проявява като физическо здраве при техните внуци. Тоест, негативните тенденции, които се поддържат в даден род, по-късно се превръщат в болести, смърт и нещастия.

Как трябва да постъпваме в подобни случаи?

Колкото повече неблагополучни факти са свързани с кармата на рода ни, толкова повече трябва да работим върху себе си преди да заченем дете и по време на бременност.
Работата е там, че периода две-три години преди забременяването и периода по време на бременността имат голямо значение за живота на бъдещото дете. Особено петия месец от бременността. Тук е много важна посоката, която родителите ще зададат на детето.

Ако тази посока е правилна, ако води към Бога и любовта, тогава детето може да победи и най-опасните негативни тенденции, които се предават в рода му.

Как започва греха? Защо греши човек? Работата е там, че човек има три инстинкта.

Първият и най-главен инстинкт подсъзнателен – това е стремежа към Бога и любовта.

Без него не може да има живот. Защо този инстинкт е толкова важен? Защото от Всевишния ние получаваме тънката енергия, която позволява да се спасят и да се развиват душите ни.

Без любов към Бога душата ни ще повехне. Затова и когато инстинкта ни за стремеж към Бога и любовта е налице, тогава и ние получаваме енергия за бъдещето си.

Тогава можем да имаме и потомци, да сме здрави и щастливи. Тогава ще се изпълняват желанията ни.

Когато работи първия ни инстинкт, тогава става възможно и поддържането на другите два инстинкта, които са ни необходими за съществуването и развитието на физическото ни тяло: инстинкта за продължаване на рода и инстинкта за самосъхранение. Ако любовта към Бога отслабва, тогава започва т.нар. хиперфункция на другите два инстинкта. Цялата ни енергия се изразходва за тези два инстинкта. Когато те са на второ място, след инстинкта за стремеж към Бога, тогава се развиват хармонично. Но, ако те преминат на първо място, тогава губейки любовта си към Бога, човек преминава на животинско ниво. И тогава инстинкта за продължаване на рода се превръща в страст, похотливост, покланяне на удоволствията. Инстинкта за самосъхранение подтиква към завист, готовност да предадем другия, да го убием или ограбим за целите на собственото си благополучие.

Ето защо, без реална любов в душата, без стремеж към Всевишния, човек неизбежно стига до животинско състояние.

Ако в рода ви е имало атеисти, това вече е неблагоприятен знак за потомците. Ако тези атеисти са извършвали постъпки, които са увеличили зависимостта от двата вторични инстинкта, това е неблагополучие. Тоест, ако човек заради своята похотливост е изневерявал, предавал, прекалявал е със секса, храната и страстите си, ако заради насладата си, е нарушавал Заповедите (Не прелюбодействай! Не убивай! Не кради!), ако постоянно е осъждал, грабил другите и лъгал, всичко това се предава на потомците.

Как да определим неблагополучието на децата си, ако не знаем много за нашите родители и предци?

Много просто. По собствения си характер и по събитията, които са се случили в живота ни. Ако детето е неблагополучно, тогава майката преди да зачене преминава през сериозни изпитания, през унижения, болести, обиди и т.н. Колкото по-неблагополучно е детето, толкова по-лошо е състоянието на майката преди да зачене и по време на бременността. Повишава се нивото на интоксикация на майката, случват й се всякакви неприятности по време на бременността. Възможни са и болести. Хората може да се отнасят несправедливо към нея. И ако жената възприема всички тези проблеми като помощ свише, която унижава човешкото щастие и открива пътя към Бога, тогава тя преодолява целия негатив.

Тоест, когато жената иска да забременее, тя трябва да забрави за човешката логика, която гласи: „Око за око, зъб за зъб“. Трябва да прощава на всички. Трябва във всеки да вижда Божествения му образ. Трябва да вижда Божията воля във всичко. Трябва да се настройва на любов.

Всяка неприятност се явява помощ за отстраняване от привързаността ни. Защото всяка една привързаност увеличава значимостта ни от вторичните инстинкти, като закрива пътя ни към Бога, закрива възможността на душата ни да получава любов, енергия и възможности.

За жената, която иска да роди здраво дете, е много важно да разбере, че ако има някакъв проблем с мъжа си, това не е по негова вина, това е неговата болка, несъвършенство, слабост. Не бива да упреква и обвинява мъжа си, не бива да се дразни на поведението му. Трябва да му помага и да го възпитава със собствения си пример как да се отнася към околния свят, как да умее да бъде добродушен и щедър.

Защо човек става зъл? Защо осъжда, обижда се, отмъщава?

Защото системата му от ценности не е правилна. Ако за мен най-важни са парите, тогава когато става въпрос за пари, аз ще съм готов да извърша всякакво престъпление. Ако живота за мен е най-голямото щастие и най-голяма ценност, то за да съхраня живота си, аз ще съм готов да убивам, и да предавам, и да завиждам. И само тогава, когато висша ценност за мен се явява любовта, стремежа към и уподобяването на Всевишния, само тогава ще бъда в хармония. Тогава инстинктите ми ще се развиват, без наличието на злоба, агресия или депресия.

А как да определим коя е нашата главна ценност?

Много просто. По характера, страховете и обидите си. Ако на първо място за нас е любовта, тогава ние сме искрени, търпеливи, добродушни, душата за нас е на първо място, а съзнанието – на второ, милостта за нас е по-важна от справедливостта. Справедливостта без любов е жестокост.

И така, ако ние умеем да губим, ако не се страхуваме за бъдещето, ако нямаме желание да осъждаме и презираме хората, като едновременно с това изпитваме превъзходство и това ни доставя удоволствие, ако можем да жертваме, ако можем да се отнасяме с уважение към другите, като защитаваме и собствените си интереси, това означава, че сме правилно ориентирани в живота си.

С.Н.Лазарев „Женското щастие. Раждането на децата“
Превод за Портал 12 - Мария Баталова