Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
"Най-необходимото нещо за блудния син е опитът. Опитът смирява човека."
Елеазар
Елеазар
Сергей Прокофиев :
В акта на истинската прошка се извършва пронизването на "низшия Аз" от силите и субстанцията на Висшия Аз. Защото само там, където силите на низшия Аз са преодолени в достатъчна степен от моралната воля на човека, "Висшият Аз" може да разгърне своята дейност. А това означава, че Истинската прошка носи жертвен характер.
Втората основна особеност на истинската прошка е нейната вътрешна активност. В истинската прошка ние доброволно и напълно свободно, поемаме вътрешното задължение - според силите си - да дадем на света толкова състрадание, любов и добро, колкото обективно са му били отнети чрез злата постъпка.
Прокофиев акцентира в своята книга "Окултното значение на прошката", че разбирането и прилагането на духовната сила на прошката може да помогне на човечеството не само да избегне конфликтни ситуации, но и да направи реална крачка по пътя на духовното развитие. Той подчертава, че славянските народи трябва да дадат пример в това отношение.
Принципи по отношение на прошката, според Сергей Прокофиев:
- Когато човек прощава, той се отказва от правото си на възмездие и освобождава Вселената от необходимостта да създава нови ситуации за изравняване на кармата.
- В същността си, прошката е проява на най-висшата духовна истина – Любовта.
- Способността за прошка е мярка за степента на пробуденост на Висшия Аз в човека.
- Истинската прошка се състои в забравяне на причиненото зло и в постоянен стремеж да се внася любов и доброта в света.
- Прошката не е слабост, а израз на най-мощната духовна сила, способна да преобрази човека.
- Когато човек прощава, той става сътрудник на Христос в изграждането на нова реалност.
- Всяка склонност към отмъщение действа като отрова в социалния организъм.
- Прошката е най-големият акт на свобода, защото освобождава човека от веригите на миналото.
- Тя свързва човека с висшите йерархии и му дава възможност да се доближи до своето духовно предназначение.
- Без прошка е невъзможно истинското социално изцеление.
- Ако не прощаваме, тогава и Боговете не могат да ни простят, защото се откъсваме от духовния свят.
- Истинската прошка изисква вътрешно освобождение от егоистичните импулси.
- В духовен смисъл, актът на прошката е проява на висшата мъдрост.
- Истинската прошка не се ограничава до един живот, а се отразява на бъдещите ни съществувания.
- Да простиш, означава да се издигнеш над собствената си болка и да я превърнеш в сила.
- Христос ни показа върховния пример за прошка на Кръста, казвайки „Прости им, защото не знаят какво правят“.
- Чрез прошката човек става съзнателен участник в работата на духовните сили в света.
- Без прошка човешкото общество би било обречено на безкрайни цикли на отмъщение и разруха.
- Истинската прошка изисква съзнателно духовно усилие, а не просто думи.
- Колкото по-силна е кармическата връзка между хората, толкова по-трудна е прошката, но и толкова по-важна.
- Най-голямото изпитание за човека е да прости на този, който го е наранил най-дълбоко.
- Прошката е единственият начин да прекъснем веригата на злото.
- Истинската прошка променя не само този, който прощава, но и този, на когото е простено.
- Човекът, който не умее да прощава, носи в себе си тежест, която го спъва в духовния му път.
- Всяко искрено прошение създава нова реалност на любов и хармония.
- Прошката е акт на осъзнато жертване на егото в името на висшата Любов.
- Истинската прошка е акт на вътрешно обновление, който дава на човека ново начало.
- Чрез прошката човек преодолява собствените си слабости и се свързва с духовната сила на Христос.
- Най-дълбоката прошка е тази, която не се изисква, а се дава доброволно.
* Сергей О. Прокофиев е антропософски изследовател и автор, посветил живота си на духовното наследство на Рудолф Щайнер. Роден в семейство с дълбоки културни корени, той е син на световноизвестния руски композитор Сергей Прокофиев. От ранна възраст проявява интерес към философията, духовните науки и антропософията, която става основен фокус на неговата работа. Прокофиев е известен с обширните си изследвания върху християнския импулс в Антропософията, както и с анализите си върху окултните аспекти на световната история и духовното развитие на човечеството. Сред значимите му трудове е книгата Окултното значение на прошката, в която разглежда темата от антропософска гледна точка. През живота си той изнася лекции, публикува множество изследвания и се утвърждава като една от водещите фигури в съвременната антропософия, като същевременно остава верен на вътрешния път на духовното познание.
