Сдружение „Див Рошков“ търси връзката на децата с природата

Пътуващото ателие „Мъхеста брада – Уроци от природата“ на сдружение „Див Рошков“ гостува на в столичния родителски кооператив „Съкровищница“. Там за час и половина десетина деца на различна възраст имаха възможност да се докоснат до ландшафтна архитектура, да разберат какво е компостиране и да засадят тиквено семе, предаде репортер на Портал 12.
 
Мъхеста брада или водещ на ателието бе Магдалина Чавдарова, наричана за по-кратко от децата Ина. Името на ателието – Мъхеста брада е свързано с любимата на много деца книга за Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. Ина е ландшафтен архитект. Освен това работи от няколко години в сдружение „Див Рошков“, което се занимава с ландшафтни зелени инсталации в градска среда, както и с екологично образование в духа на неформалното образование и откривателско учене. Идеята на сдружението е предлагане на природни науки на децата по един нов, по-атрактивен начин, както и пермакултурен дизайн.

„Целта ни е да запалим децата да прекарват повече време сред природата, да я наблюдават, да я разбират, да пипат повече жив материал, да проследят един жизнен цикъл и изобщо ботаниката в една нова светлина. От моите спомени в училище ботаниката някак си много сухо се преподаваше и доста по-късно се запалих. Установихме, че това е доста ценно за децата и отношение, и умения“, споделя Магдалина Чавдарова.

Тя разказа и за един от първите проекти на сдружението - „Зелена лаборатория в училищния двор“. „Искахме да оцветим 38 Основно училище „Васил Априлов“ в София в посока на това да бъде по-жизнерадостна и по-весела зелена средата и цялото това нещо – една билкова спирала, един компостер и една рисунка върху асфалта изградихме заедно с децата“, посочи Ина. По думите й вдъхновението на децата, които са работили по проекта, е дало мотивация на сдружението да продължи.

„После задълбахме в откривателското учене по време на работата ни по университетските ботанически градини в София, което допълнително ни мотивира и кръгът се затвори с един курс по пермакултурен дизайн и в момента следващото ни предизвикателство наред с природните науки, които постепенно оформяме като модули и работилници, е да въведем и елементи в някаква част от пермакултурния дизайн. като наука и изкуство за живот в хармония с природата. Струва ни, че дори в градска среда децата трябва да го имат този контакт и да не го губят“, каза още Ина.

Пермакултурата тепърва набира сила в България. Тя идва от далечната Австралия. Но по думите на младия ландаштен архитект Магдалина Чавдарова у нас имаме също своебразна пермаклутурна традиция. И това е, което нашите баби са правили от гледна точка на отглеждането на храна, със сеитбата, смяната на местата на културите всяка година, компостирането. Пермакултурата съдържа хем старите традиционни знания за науката, хем нови постижения и наистина постига добри резултати на местата, където е развита повече, а за децата е изключително интересна, споделя още Ина.