Сатя Стив: Пробуденият учител в нас вижда истинската реалност в света (ИНТЕРВЮ)

Сатя Стив е роден и израснал в Индия, а днес живее във Варна. От ранно детство силно го привлича всичко свързано с духовността. За да заздрави връзката по пътя си, той събужда своят вътрешен учител - прочитайки много книги, изучавайки алтернативни методи и терапии. Посетил е над 30 държави, изследвайки различните култури и предизвиктелствата на модерното ни ежедневие. Лечител по сърце.



Сатя е учител по йога и медитация, както и духовен психолог. В работата си той интегрира и интуитивните си способности.

Учил е и е живял в много ашрами в Индия, изучавайки различни лечебни философии, но е развивал себе си и в корпоративния свят, придобивайки широк професионален опит. Всичко това допринася за ролята му на наставник в живото-трансформацята.

Променил живота на много хора, помагайки им да намерят баланс между материалния и духовния свят. 

Днес със Сатя говорим за вътрешния учител в нас и защо е е важно той да бъде събуден и какво отключва това.

Защо е важно да пробудим вътрешния учител в нас?
Това е от изключителна важност и причината не е само една - много са. Първата е, че когато събудиш учителя вътре в теб, той ти дава сила - той е източникът на нашата сила. Източникът на сили не е външен, той е в нас. Хората имат различни проблеми, чувстват несигурност, липсва им увереност, самочувствие… Ако не събудим учителя в нас, ще зависим изцяло от другите. Когато зависим от другите, енергията и силата не идват. В себе си ние съдържаме огромен потенциал. Ние сме като малки атомни бомби. Нали знаете какво представлява тя? Тя е много малка, но има капацитета да разруши цял град или дори целия свят. Когато събудим учителя, ние сме силни и можем да използваме силата си да правим света красив.

Означава ли това, че познанието работи за всеки един от нас по различен начин? Тъй като ние сме индивидуални личности и именно вътрешният учител ще покаже индивидуалния път на всеки от нас.
Може и така да се каже, но всъщност ефектът е много повече от това. Пътят не е само един. Човечеството е много концентрирано в себе си. Ние сякаш живеем единствено със самите себе си - не искаме да допринесем за развитието на света, на обществото, да помагаме на другите. Учителят, който е в теб - това е една красива душа. Когато тази душа се пробуди, представата ти за света се променя. Вече не правиш неща само за себе си, а търсиш как да помогнеш на другите. Харесва ти да се грижиш за хората около теб, за семейството, обществото. Когато събудиш своя учител, нямаш нужда другите да те ръководят, защото си знаеш пътя. Целта на всички ни е една и съща - да стигнем до някъде, а пътят може да е различен.

Светът ни дава много неща, но не можем да вземем нищо, ако вътрешният учител не е събуден. Егото ни слага граници. А щом учителят в нас е пробуден, ние виждаме реалността, целия свят и всичко, което е в него. Иначе светът, който виждаме, не е истински. Ние всъщност не го виждаме, защото очите ни са затворени.

Когато пробудим учителя в нас, с това пробуждане и очите ни се отварят. Третото око е това - пробуденият учител, който вижда света такъв, какъвто наистина е.

С какво е свързано това пробуждане - как разбираме, че се случва?
Първо интуицията ни става по-силна. Второ - започваме повече да чувстваме, отколкото да мислим. В момента много от решенията си вземаме през съзнанието, а не през сърцето.

А как можем да го отключим?
Има много начини. Мисля че всеки върви по пътя на пробуждането на вътрешния учител и имат това намерение. Затова хората правят много практики, четат много книги - искат да разберат как директно да отключат вътрешния учител. Но има един малък проблем - в сегашните модерни времена хората не искат да практикуват. Когато гуруто им ги научи на нещо или някоя книга ги научи на нещо, те не искат да го приложат. Затова първата стъпка е прилагането. Защото нашето тяло се състои от милиарди клетки и всички тези клетки имат клетъчна памет.

Паметта ни пази наученото в училище, но тя не може да отключи вътрешния учител. За да стане това отключване, клетките трябва да се препрограмират, което се случва само когато практикуваме полезните неща, които сме научили.

Например, когато плуваш или караш кола, или колело - никога не забравяш как го правиш, защото то е в клетъчната ти памет.

Има още един проблем. Например виждаме 5 дървета. Всеки от нас иска да опита да се покатери на всичките 5 дървета, но никой не иска да изкатери само 1 дърво докрай. За да събудиш учителя, трябва да изкачиш само 1 дърво до върха. Успееш ли веднъж да изкачиш 1 дърво, после ще ти бъде лесно да изкачиш и другите. И така: прилагането и трупането на опит са много, много важни. Освен това е нужно човек да има правилните пътеводители в процеса. Защото когато пробуждаш вътрешния учител, се случва обмен на енергии. Например ако аз съм страхлив учител, ще предам на теб страха си, ако съм алчен - ще ти предам алчността. Всички проблеми в днешния свят идват от страха - страх да не загубим работата си, къщата си, страх от смъртта и т.н. Когато страхът отстъпи, ти се отваряш и учителят ти проговаря.

Как да разпознаем правилния учител?
Първото качество, нужно на самите нас, за да срещнем учителя, който ще влезе в живота ни, е приемане. Трябва да приемаш всичко, което идва към теб. Това означава също, че понякога ще срещаш неправилните учители. Защото ако не срещнеш тях, никога няма да разбереш кой е правилният. Но ние сме такива перфекционисти, че искаме правилната формула за откриване на точния учител. Всъщност е нужна опитност. Един учител може да е добър за мен, но не и за теб. Много зависи от това колко можеш да възприемеш, от нивото ти на осъзнаване.

Прекалено много мислим за времето. Страхуваме се да не загубим време и казваме: “Нямам време за губене, трябва веднага да намеря правилния, учител, приятел и т.н.” И в този процес всъщност губим много време. Така че първото качество е приемане. Всеки в твоя живот може да ти бъде учител. Няма такова правило, че твоят учител трябва да е някой от Хималаите. Той може да е в твоя град.

Ако имаш силно вътрешно чувство, че трябва да отидеш в Хималаите - иди. Но няма нужда да ходиш специално, за да намериш учител - това не е правилният начин.

Как чакрите са свързани с вътрешния ни учител?
Както знаем, имаме много чакри, но няколко са най-важни за свързване с вътрешния учител. Има някои определени качества, които е нужно човек да притежава.

Качеството да обичаш, да те е грижа, да споделяш, да даваш, да помагаш на природата - тези неща идват от една чакра: 4-въртата чакра, сърцето. Ако тази чакра е отворена и функционира правилно, човек също е отворен. Това обикновено се случва с жената, когато забременее и роди дете - това автоматично отваря сърдечната чакра. И тогава тя винаги е на тази вълна - да се грижи, да защитава, да споделя.

Другата важна чакра е шестата - гуру чакрата. Тя регулира всички чакри. Ако тя е извън баланс, значи всички други също са. Повечето медитации и практики са насочени към тази чакра. Днес тази чакра е отворена у хората, но сърдечната им чакра не е. Там се съдържа самата интелигентност, но нейното качество го няма - даване, грижа - много е егоистична, държи всичко за себе си. Не е много голяма промяната, от която се нуждаем, става въпрос за съвсем малки стъпки, които ще ни поведат към пробуждане на учителя в нас.