През зимата, снегът не се формира от самата Земя; снегът, състоящ се от чисти, съвсем млади кристали, се формира благодарение на Вселената, формира се от Космоса. По това време Земята не се отдава на мировата топлина така, както през лятото, не, тя се отдава на формообразуващите сили. През зимата водата не се поддава на влиянието на Земята, тя получава студ от мировото пространство...
Когато през зимата вали сняг, в това, което пада, се съдържа и това, което образува нашата почва, прави я такава, каквато тя е. Ако нямаше нормален валеж на сняг и растенията не биха успели да растат. Почвата се създава от това, което се съдържа в снега.
Заедно с нашето дишане ние възприемаме това, което ни действа благоприятно, действа ни правилно, възприемаме го именно през зимата, когато вали сняг. Ние възприемаме това, което ни изпраща звездния свят, ако през зимата вали сняг, формиран по правилен начин. Но за това е необходимо душата ни да работи по правилен начин, да работи в нашия организъм, иначе органите ни на Земята се изтощават, атрофират.
Снегът постоянно носи със себе си процеса на умиране. Всяка година отново наблюдаваме образуването на сняг и лед. В този процес на образуване на сняг и лед природата постоянно умира, но в същото това време тя постоянно се обновява отгоре.
Именно това се случва в наше време. Но не винаги ще е така. Процесите, проявяващи трансформацията, която се извършва със Земята – зелената покривка през летния период, топлината, която предизвиква изпарение на водния елемент, увяхването, което донася със себе си зимата, уплътняваща водния елемент в лед и сняг, - също и тези процеси са нещо, което не винаги е протичало и няма да са продължават вечно. На тяхно място ще се появят процеси, които коренно ще се различават от случващото се днес. Днес се извършват определени трансформации, определени изменения във формата на Земята.
Лятото, посредством топлината, способстваща изпарението на водния елемент.
Зимата, посредством студа, способстващ втвърдяването на водния елемент и превръщаща го в лед и сняг.
Между тези две състояния се колебаят междинни състояния - есен и пролет. Но разликата между тези две състояния постепенно ще изчезва.
Ще дойде време, когато повече няма да има такова рязко изразено лято, по времето на което интензивно се изпарява водния елемент. Няма да има също и рязко изразена зима, в течения на която водният елемент се втвърдява, превръща се в лед и сняг. Вместо това ще се установи едно междинно състояние, в което водният елемент ще има различна консистенция, такава консистенция, която няма да преминава в друга, а ще остава непроменена.
В бъдеще водният елемент ще има много по-гъста консистенция в сравнение с тази, която има днес през лятото. Ледът и снегът няма да изглеждат така, както изглеждат днес. Те ще изглеждат като прозрачно, лепкаво вещество с огледална повърхност, непроменящо се нито през лятото, нито през зимата. Това е същото това „стъклено море”, което е описано от автора на Апокалипсиса (Откр. 15:2).
Ние участваме във всичко, което ни заобикаля и всичко това, така да се каже, е обусловено също и от нашата дейност. Човекът – вследствие на това, че в епохата на съзнателната душа интензивно развива интелектуалността в себе си – все в по-голяма степен ще способства за създаването на „ стъкленото море”. Може да се каже, че човечеството ще бъде причастно към глобалните събития на бъдещето. И процесите, които в бъдеще ще се случват със Земята ще са обусловени от сумарната дейност на всички хора, от дейността на цялото човечество. И така ние видяхме, че става дума не за паралелни и независими два вида явления – природните явления и явленията, имащи отношение към човека, - а става дума за взаимодействие на тези два вида явления: това, което се случва в човека и това, което се разиграва в природата.
* * *
…Когато силите на растежа са покрити със снежната покривка, една част от земната повърхност преминава през ново изграждане, през ново формиране…
Източник: Антропософска медицина
Тася Димитрова