Рудолф Щайнер: Чистите символни представи са път към самопосвещение

В днешната степен от своето развитие, обикновеният живот на човека включва три душевни състояния: будност, сън и сънуване. 

Средствата за посвещение извеждат човека от обикновеното дневно съзнание и го насочват към такава душевна дейност, при която той започва да си служи с духовни органи за наблюдение. Всяка душа носи в себе си тези органи като зародиши от по-рано. Тези зародиши трябва да бъдат развити. 

Но може да възникне и такъв случай, когато в определен момент от своя живот, без особена подготовка, даден човек открива, че в него се пробуждат тези по-висши органи. Настъпва един вид неволно себепробуждане. Такъв човек открива, че е преобразен в цялата си същност. Душевните му изживявания стават безкрайно богати. И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такава радост, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи.

От духовния свят в неговата воля се вливат сили, доверие и увереност в живота. Такива случаи на самопосвещение наистина съществуват. Те обаче не трябва да ни карат да мислим, че единствено правилното е да изчакваме такъв вид посвещение и да не правим нищо, а да го постигнем чрез усърдно обучение и интензивен духовен труд.

Как се постига духовното пробуждане и за какво трябва да внимаваме?
Съмнителната намеса в живота на ученика би била само тази, при която учителят (Черен учител, някои души минават през черни учители за опитност и придобиване на различаване, когато срещнат истински - Чист учител) предприема това преобразяване с помощта на средства, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на ученика. Истинското ръководство на учителя, не прави от учника сляпо oръдие. То му дава правилата за поведение, а ученика, чрез волята си, ги изпълнява. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра. В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена.

Един от най-добрите методи за отключване на свръхсетивното познание е чрез символните представи. Така например, учникът може да се тренира в наблюдение на различни символи в окръжаващата го среда. Например - Слънцето, което е символ на Постоянството при всички условия. И тук е важно душата да не допусне нищо друго в себе си освен концентрацията върху съответната представа. Учникът не трябва да допуска смесване в съзнанието си. От символиката на многото слънчеви лъчи, той трябва да ги контрахира в един единствен лъч, който да прониже душата му и да я осветли чрез ново познание, като това често е съпътствано с много ежедневни "чудеса".

По въпроса за вътрешното вглъбяване и символните представи:
Да си представим едно растение, как то пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това, да си представим един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени, от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растението е приковано към почвата. Но има и нещо, което е по-съвършено при растението - за разлика от него, човекът е изпълнен със страсти и горещи желания, които ръководят често неговото поведение. Тук при човекът може да се говори за заблуждения поради неговите страсти и инстинкти. Растението - то следва чистите Закони на Растежа. То спокойно и безстрастно отваря своите цветове пред девствените слънчеви лъчи. 

Да си представим как в растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни Закони на Растежа. Да си представим и човека - как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. От тук следва да си представим как човек може да пречисти кръвта си, като пречисти своите мисли, желания и страсти. (защото ясно е, че всички болести произхождат от нечистата кръв)

Да си представим един черен кръст. Той идва като символ на унищожените нисши сили в човешките инстинкити и страсти, и там, където гредите на кръста се пресичат, да си представим 7 червени грейнали рози, подредени в кръг. Тези рози да бъдат символ на една кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти.

Освен със символни представи, ученикът може да се разива и чрез представата-спомен. Когато се упражнява върхи силните душевни изживявания чрез представата за конкретен силен спомен, ученикът трябва да изключи всякакви други представи и да се концентрира напълно. Така постепенно от чувствено изживяване, символът ще се превърне постепенно в знак. (водителен)

Процесът на душевно вглъбяване може да включва разнообразни символни образи, а самите образи могат да бъдат усилвани чрез различни изречения, формули и отделни думи, в които ученикът да се вглъбява.

Един от методите за духовно вглъбяване е съзерцанието на сърдечната доброта. То може да ни отведе твърде далеч.

Това, което безусловно се изисква за духовното обучение е: търпение и постоянство.

Ако човек не пробуди в себе си тези две качества и не продължи своите упражнения в пълно спокойствие, така че търпението и постоянството непрекъснато да определят основното му душевно настроение, той не може да постигне много.

Методът на символните образи и тяхното възприятие е първата по-сериозна стъпка в пътя на духовното развитие, която посетепенно освобождава ученика от веригите на ума и инструментите на мозъка, свързани с всички капани на външният сетивен свят. Въпреки всичко, ученикът не трябва да забравя, че тези образи са отражение на собствената му душа. И понеже образите са само стъпка в посоката към по-дълбоките нива, едва след като ученикът постигне способността да заличава съответните образи, той навлиза в реалния духовен свят. На мястото на заличените образи идва нещо ново и в него той разпознава истинската духовна действителност. Той чувства как от цялата неопределеност израства нещо конкретно. От тук започва новораждането...

Рудолф Щайнер
1922 / 2021 г.