Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Представяме ви избран фрагмент от "Из хрониката Акаша", лекции на Рудолф Щайнер във връзка с Петото евангелие (ще публикуваме допълнения скоро):"Да предположим, че даден човек навлиза в духовния свят, през Портата на смъртта или чрез посвещението. Ако приемем, че той навлиза в духовния свят през Портата на смъртта, тогава първото нещо, което става, е че той веднага отхвърля своето физическо тяло като най-външната обвивка. Това физическо тяло се разпада и минава под властта на Земните елементи. Нека да приемем, че след като е минал през Портата на смъртта, човек би от правил поглед назад, към съдбата на своето физическо тяло, както, изгорено или разложено, е предадено на физическите елементи на Земята. Всичко онова, което човек вижда в тези процеси, когато от духовния свят поглежда назад към съдбата на физическото тяло, би могло да бъде наречено природно явление, при което моралните категории са толкова неприложими, както и по отношение на други природни явления като облаци, светкавици и т.н. Както наблюдаваме тези природни явления, така ние би трябвало да сме в състояние да наблюдаваме и разпадането на физическото тяло. Обаче ние знаем и друго: че след смъртта, в продължение на няколко дни, човекът остава свързан със своето етерно тяло, за да настъпи по-нататък един вид второ отделяне на етерното тяло от астралното тяло и от Аза.
А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си. Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята. Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила. Ако си имал лоши мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
Към съдбата на нашата душа, следователно към съдбата на нашето астрално тяло и нашия Аз, принадлежи наред с много други неща и следното: намирайки се в духовните светове, душата трябва да види и да проследи това, което сама е причинила в съдбата на своето етерно тяло, без то да може да бъде вече променено, след като се е отделило от физическото тяло. Това е дори най-важната гледка, която човек има след смъртта. Както по-рано, намирайки се в сетивния свят, сме били изправени пред гледката на облаците, планините и т.н., така и сега след смъртта, ние сме изправени пред гледката на всичко онова, което чрез нашите душевни качества са ми сме вложили в нашето етерно тяло. Тази гледка става все по-голяма и по- голяма, колкото повече напредва разпадането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация. Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подробност: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло."
