Росица Божкова: Истинското майчинство предполага отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят

По време на бременността жената е духовният учител на своето дете. Утробата й е неговият първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота, казва Росица Божкова и припомня, че тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието, а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят.

 Докато Тя и То са едно – това е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер близък до идеала на душата ни. Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът. Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция. Одухотвореното човечество …

Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на жената.

Тя започва със сътворяването на ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея. Какъв ще бъде новият човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Затова истинската роля на жената е духовна.  Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Но днес не само, че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество й се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии. Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, който не се вписва в утвърдените манекенски стандарти.

Според Росица Божкова - психолог, писател, дула и йога инструктор, майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко нещо оставя своя енергиен отпечатък върху нея и върху плода в утробата й.

За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психиката на бъдещото дете. Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове, казва Росица, която е майка на три деца. „Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна. Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов на нейното себеотричане”.

Повечето духовни водачи на човечеството са зачевани след дълги дни на пост и молитва

„Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. И ако те са будни и знаят за тази възможност, ако се посветят на тази задача, те могат да привлекат свято същество, творец, дори гении. За това се изисква години подготовка преди зачатието, за да постигнат и те самите съответното ниво на чистота и самоконтрол. Много малко мъже и жени могат да предложат подходящо земно тяло на същество от по-висша йерархия, ето защо са толкова малко духовните учители, светците и чистите хора в сравнение с цялото човечество”, казва Росица.

Известно е, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след дълги дни на пост и молитва. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз ) между върховната жрица и царят-жрец, като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на Бога. Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, друидите, древна Тракия и Гърция и много други. Дори и днес в Индия, в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения.

Тя разказва, че жриците или жреците са имали такъв тип сливане и дори се знае, че Александър Македонски е бил заченат от един подобен акт между Филип Македонски и жрицата Олимпия. Това знание по-късно е било загубено, но все още днес се пази в някои ритуали в Индия.

„За да се осигури чистотата на първоначалните елементи (оплождащите клетки при мъжа и строителните елементи на майката), след менструалния цикъл се извършват определени очистителни церемонии, придружени с молитви и инвокации към висшите сили. Една от тях е Гарбхадхана: ”Моля те, Господи да изпратиш чист и съвършен ембрион в утробата ми при всяко от нейните зачевания.” След това астрологически се определя подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния. Самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа. Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата. Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие”, добавя Росица.  Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се е, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили.

Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката.

Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата. Дори да й липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия.

„Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за постоянно. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма”.

За пътя на душите и пътя на семейната душа

Питам Росица дали невъплътената душа сама избира родителите си и истина ли е, че душата на детето витае две години около майката преди да се увери, че това е тя. Отговаря, че духовният аспект на бременността се състои в това да се свържем с онази душа, която един вид ни е избрала за свой приемник. Обикновено това са души, с които сме свързани от минали прераждания и с които имаме общи кармични задачи или нещо за разрешаване.

„Много често пътуваме на гроздове. Грозд-души се наричат онези души, които са взаимно свързани и преплетени в своите съдби и които заедно израстват чрез своите отношения. Със сигурност връзката майка-дете е най-важната връзка и е почти невероятно да станем майки на душа,  която не познаваме отпреди. Тоест връзката със сигурност я има, друг е въпросът какви роли сме играли в миналото един за друг, защото те може да се разминават. Да приемем да родим някой, който в предишен живот е бил наш родител, или пък любим или дори враг - вариантите са много според кармичните задачи на душата. Но така или иначе децата подбират първо семейната система, в която да се родят според своите кармични задачи, защото раждайки се получават товарът на тази семейна система. Това е един товар, който отива седем поколения назад и това са нерешените кармични задачи на тази семейна система, които резонират на задачите, които душата си е поставила.

Важно е да запомним, че когато се сблъскваме с някакъв вид родова карма, това не е защото ние страдаме заради нещо, което е направил дядо ни или баба ни, ами защото по някакъв начин това е наша лична карма, която ние преработваме, ставайки част от тази система с тези задачи, които тя ни е привлякла да решим и за общото благо на семейната душа.

Тези две неща са взаимно свързани – пътя на душите и пътя на семейната душа. Това разбира се не означава, че душата е привлечена в една семейна система и се ражда в нея пак и пак. Душата пътува в различни култури исторически епохи, времена - тя има различни задачи в тези различни култури, епохи и времена. Обаче има модели, които се привличат взаимно по един чисто резонансен принцип – резонирайки душата на тази обща картина тя отива в съответното семейство.

Според ведите, има четири фактора, които са свързани със съдбата на душата на идващото дете.

Първият фактор е свързан с кармичните семена на тази душа от минал живот, вторият фактор това са неизпълнените желания на душата, третият фактор – нивото на съзнание на родителите около и по време на зачеването и четвъртият фактор са вибрациите и въздействията в утробата. Фактически ние можем да повлияем само върху третия и четвъртия фактор. Много е важно как е заченато детето, при какви обстоятелства при каква енергия, емоция. В днешно време можем да се погрижим за този специален момент дори и да не стигаме до ритуалите използвани в древността. Можем да си направим лично наш ритуал и пречистване – пречистване на физическо, емоционално и ментално ниво и съответно да се свържем с душа на бъдещото ни дете, да я поканим, да разбере, че сме настроени към нея, да влезем в резонанс. 
 
„Друг много важен фактор са вибрациите в утробния живот. 

Майката не може да контролира средата около себе си, но може да се научи как да трансформира негативните емоции и преживявания. Има много методи и техники за това.

Аз лично съм събрала всички практики, които съм ползвала през годините за работата ми с бременни в книгата „Докато аз и ти сме едно”. В момента книгата има второ издание и много бих се радвала българката да има достъп до нея. Това всъщност е първата в света методология за пренатално възпитание, защото в нея има не само теория, но и практически препоръки, упражнения за физическото, емоционалното и менталното тяло. Благодарение на тези упражнения бременността може да е осъзната, а майката да се стреми във всеки момент да даде най-доброто към своето бебе, да придаде благороден характер на своето дете.