Развитието на интелекта у децата чрез новите технологии, запушва усета към естетика и духовно

Защо е важно да не подхранваме вечната драма между родители и деца? Това е въпрос, над който всеки отговорен баща или майка трябва да се замисли, защото инерцията в драмата между родителите и децата изтощава силите на децата и разпилява любовта на възрастните.

Не трябва да търсим от децата съгласие, а трябва да живеем с тях в просто и вярно съдружие. Звучи просто и даже идеалистично, но това е една от основните същности на смисления семеен и образователен живот, ако той е изграден на устойчиви ценности.

В днешния модерен живот обаче, много фактори тласкат развитието на децата и семейните взаимовръзки в противположни посоки, най-вече заради разместени и грешно подредени приоритети, които дават своите горчиви плодове рано или късно. Затова е важно да знаем, че всяка ежедневна борба за промяна и против инертността на шаблонните поведенчески модели - си струва. Защото цената на пасивността, може да промени изцяло начинът на живот и възприемане на света у подрастващите. Вредните навици на тотални зависимости от технологиите и приемането на стереотипите в образователната система са сигурен път за загуба на чувствителността към себепознавателното и духовното в Света.

До седем години, е необходимо да възпитаваме детето чрез подражание и пример. Малкото дете се учи най-добре като гледа това, което възрастните правят и повтаря също тези действия, които преподавателите считат за подходящи за детето. Именно в тази логика е много важно основните методи на възпитание да са в ръцете на родителите, а не в конвенционалните училища, в повечето от които още от малка възраст се унищожават наченките на индивидуалности, а всичко се насочва към дългогодишния калъп на налаганите "образователни" политики.

От седем до четиринадесет години задачата на родителите е да насърчат душата на детето, да изгради любов към обкръжаващия свят, Природата, избрана общност, въображение и вътрешен живот чрез естетическо възпитание. 

Развитието на детето чрез интелектуална дейност се извършва едва след четиринадесетата година, когато детето е готово да развива абстрактни интелектуални способности и независима преценка. Именно по отношение на този въпрос днес е един от най-сериозните рискове, тъй като поради масовото навлизане на модерните технологии - смартфони, таблети, лаптопи, конвенционални медии - децата развиват преждевременно интелектуалните си способности, които запушват усета към естетиката и духовното.