Райнер Мария Рилке: Трябва да сте преизпълнени с дълбоко доверие

27.05.2020 г.
1550
Добавена от: Портал12
Райнер Мария Рилке е една от емблемите на европейската поезия, а животът му придобива особено богатство, когато след дъли пътувания из цяла Европа,  в Москва, многократно се среща с Лев Толстой, който става негов Учител.

"Знаете, че цветето се навежда, когато вятърът пожелае това. И вие трябва да бъдете като него - да сте преизпълнени с дълбоко доверие!"

"След новия страх идва ново блаженство. Винаги е било така"

"Това е и един от основните закони на живота: Да възприемаш всяко притежание като цялост; тогава и всяко допълнение ще ти се струва излишество, а богатството ще бъде безкрайно..."

"Изкуството е път към свободата. Всички ние се раждаме в окови. Някои забравят за тях: дават да им ги посребрят или позлатят. Но ние искаме да го строшим. Не с грозно насилие; да ги надмогнем искаме ние."

"Изкуството е средството на единици, на самотници да осъществят себе си."

"Когато творецът намери себе си, той остава в своята самота; иска да умре в родината си."

"Когато критиката не е изкуство редом с другите изкуства, тя си остава дребнава, едностранчива, несправедлива и недостойна."

"Картина или книга може да разбере истински само онзи, който я притежава. Картините в галерия, видени между другото - объркват. Както при посещение на знаменит човек в хотел."

​"Пътят към истинската стойност на всички творби минава през самотата. Да се затвориш с някоя книга, с картина, с песен...за ден-два или три; да изучиш житейските им особености и да проследиш техните странности, да изпиташ доверие към тях, за да заслужиш вярата им и да преживееш с тях нещо, каквото и да е: ....страдание, сън, копнеж."

"Пазете изкуството отвъд препирните на деня, защото неговата родина е отвъд всяко време. Неговите битки са като бурите, които носят семето, а неговите победи приличат на пролетта. Неговите творби са безкръвните жертви на един нов съюз"

​"Религията е изкуството на нетворците. В молитвата те стават продуктивни: в нея изграждат любовта, благодарността, копнежа си и така се освобождават. Те придобиват и нещо като кратковременна култура: защото се отърсват от много цели заради една-единствена."