Растителните храни, млякото и месото през призмата на Рудолф Щайнер

Интересно е да сравним космическото значение на трите вида хранителни средства: това е млякото и всичко произвеждано от него, растителния свят и всичко свързано с него и накрая - животинската храна. Млякото, растението и животното, като хранителни средства, могат да бъдат сравнявани, особенно ако в хода на езотеричното развитие сме станали по-чувствителни.
Млякото е нещо специфично земно. Това, което живите същества произвеждат по същия начин на другите планети от нашата Слънчева система, е напълно различно от земното мляко. Живите същества на всяка планетарна система имат свое собствено мляко. В същото време ако проучим растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на други планети, може да заявим: растителните форми присъщи на Земята, се различават от растителните форми на други планети от нашата Слънчева система, обаче вътрешната същност на земното растение все пак не е земна, а принадлежи на слънчевата система. Що се отнася до животинския свят, изхождайки вече от казаното за млякото, лесно може да се установи по окултен начин, че земния животински свят е коренно различен от всеки подобен свят, който бихме намерили на другите планети.

Ако разгледаме изживяването, което човек има при консумирането на млечна храна, тогава през погледа на окултиста тя представлява нещото, което го привързва към Земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род на Земята. Всичко, което постъпва в човешкия организъм като млечна храна го подготвя за това - да бъде едно човешко, земно творение, свързва го с условията на Земята, обаче всъщност не го приковава към Земята. Млечната храна го прави гражданин на Земята и го предпазва от това да стане гражданин на цялата Слънчева система. 

По друг начин стоят нещата с месната храна. Месната храна е взета от едно царство, което е специфично земно. Тя не е взета, както млякото от непосредствения жизнен процес на човешктоо и животниско същество, а е взета от онази част на животинската субстанция, която вече е подготвена за животното. Тази месна храна обвързва човека специално със Земята, прави от него земно създание. Колкото повече човек насища своя организъм с въздействията на месната храна, толкова повече той сам си отнема онази сила, с чиято помощ той изобщо би могъл да се освободи от Земята.

Докато млечната храна му позволява да пребивава на Земята като една временна спирка от своето развитие, то месната храна го осъжда да превърне Земята в свое трайно обиталище.

Решението на човек да приема млечна храна означава: "Аз искам да остана на Земята за да изпълня моята мисия на Земята, обаче не и да съществувам единствено на Земята." Волята за месна храна означава: "Земното съществуване ми допада толкова много, че аз се отказвам от всякакво Небе и на драго сърце бих искал да остана свързан със земните отношения."

Растителната храна от своя страна раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека до един вид свързване с Космоса и цялата планетарна система. Това, което човекът върши, докато преработва растителната храна в своя организъм, пробужда сили, които се съдържат в Слънчевата система, така, че в своята физическа обвивка, той става един съучастник в силите на цялата Слънчева система. Лекотата на организма, която той изпитва от растителната храна, го издига над земната тежест и позволява в човешкия организъм постепенно да се развие вътрешна способност за изживяване, която прераства в един вид вкусово усещане: сякаш този организъм в действителност и с наслада вкусва слънчевата светлина (бел.ред: подготовка за храненето със слънчева светлина), която върши толкова много работа в растителния свят.

Ако някой поиска да отхвърли млякото и всички млечни продукти, тогава е налице нещо тревожно.

Тъкмо при издигането на душата в духовния свят е възможно да се появят някои опасности, една от които е, че отказвайки се от млякото и млечните продукти, човекът лесно изпада в предпочитанието да се измъква от земните задължения и лесно губи нишките, които го свързват с човешките дела на Земята. Тъкмо напредващия в езотеричното развитие не бива да се превръща в някакъв фанатичен - спиритуален мечтател. За да не се превърнем в чудаци, които са прекалено отдадени на душевното си развитие, за да не се отчуждим от човешките чувства и подтици на Земята е добре да си придадем известна солидност като приемаме мляко и млечни продукти. 
От казаното дотук става ясно, че тъкмо при окултното, езотеричното развитие, е от огромно значение човек да не се приковава към Земята, да не се обременява със земната тежест като яде месо, но включвайки в храната си млечни продукти, то той прави своят организъм - своята физическа обвивка - родствени със Земята, родствени с цялото човечество, но без да ги обременява със земната тежест, какъвто е случаят с месоядството.