Радостилница ЕлРада: Къщата на село е отдушник на напрежението от града и ни свързва с природата!

Христина и Николай са приятели от деца. Те разказаха за Портал12 как като малки са помагали на родителите си да засаждат овощни дръвчета в една градина и в последствие наследяват тази градина. Наричат стопанството Радостилница “ЕлРада”, а то се намира в родопското село Ветрен дол. В района около селото се отглеждат смокини, маслини, хинап, нар.

Навремето родителите на Хриси и Ники са влагали много от свободното си време и неимоверен труд, за да се грижат за овощната градина. Днес вече порасналите деца са намерили нов, по-щадящ начин за полагане на грижи, който им позволява да пестят време, което после влагат, за да се развиват и в други области. Николай има особена връзка със земята и земеделието му се отдава. За него Христина казва: “Той отглежда всякакви растения, включително и екзотични. Има лека ръка, всичко му се хваща”.

Новите методи за по-лесно и по-успешно земеделие
В Радостилница “ЕлРада” не се оре. А окосената трева, която е расла между дръвчетата, не се изнася встрани от градината, както се е правело преди години, а се разпределя около стволовете като мулч.

Мулчирането запазва влажността - когато е валяло или си полял, мулчът помага да не се изпари водата. И така вместо 3 поливания, ти правиш 1, защото оставяш мулча отгоре. Същевременно той потиска развитието на плевелите, спрямо лунния календар преди да са се развили семена, а след време започва да гние и да храни растенията.
- обяснява Николай.

Стопаните на овошките берат билки и правят биодинамични разтвори, с които подхранват, подсилват и защитават растенията. “Николай доста се е задълбочил с календара на Мария Тун, защото просто спестява време.” - разказва Христина и допълва:

Всичко е много определено, много е конкретно в природата. Ако следваме циклите й, всичко се нарежда абсолютно ритмично, последователно, без хаос къде какво да правим. Така много по-добре се грижим за земята.


Защо има все повече млади хора на село?
Христина разказва, че откакто са започнали да се интересуват от работа със земя на село, срещат и научават за все повече млади хора със същите интереси. Според нея това се получава, защото мястото, където живееш, и връзката със земята оказват много важно влияние.
Оказва се, че по-голямата част от времето, което преживяваме, е на работното място, което си избираме. Ако то е във връзка с природата, с чистия въздух, водата, слънцето - това ни прави по-здрави, по-жизнени, по-щастливи.

Николай и Христина например са си избрали неопределено и по-неангажиращо работно място и много често пътуват. Николай е завършил живопис и се занимава с изработка на интересни дървени предмети, включително диджериду, големи купи за плодове, бамбукови солнички.
По думите на Николай, хората разбират, че имат възможност да са мобилни и да не стоят само в града или само на село.

Къщата на село е отдушник на напрежението, натрупано в града, и предоставя чудесни възможности за връзка с природата. “Някои хора в града стигат до отчаяние и депресии. Връзката с природата ни връща обратно в нейното русло. - казва Николай и допълва:
Много хора осъзнаха това и се върнаха от Запада на село. Сега виждат колко енергия им дава това за други идеи. Когато човек е в хармония с природата, тонусът на организма така се повдига и се прочиства, че той може много идеи да генерира и трансформира.