Търси

Радослав Гизгинджиев: Трябва да се сприятелим с душата си, защото тя знае цялата истина!

23.02.2018 г.
18730
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Днес писателят Радослав Гизгинджиев представя за пръв път пред своите читатели новият си роман  Повече от любов , както той го определя: "Един от най-трудните проекти, с които съм се захващал". В новият си роман Радослав "заговаря" миналото и Реката на живота и се опитва да ни потопи в дълбоките й води. А Какво остава от любовта, когато останем сами със собствената си Река - губим или печелим? По този повод разговаряме с писателя и му пожелаваме вълнуващи срещи с неговите читатели!
 

 
В книгата връзката между този и онзи свят става, чрез числото 9. Защо? Това с което я свързваме езотерично е, че девятката е сакрално число на завършването на на един еволюционен цикъл в развитието на една душа.Това ли е пътят, който извървява една душа в нейното пробуждане?
 
Девет е число на преход, преминаване или завършване на цикъл. Използва се от медиаторите между световете, за ритуали, свързани с Отвъдното. Това число бележи и  прекрачването на границата - една вътрешна смърт, която може да се каже, че е синонимна на пробуждането.
 
Казваш: "Живеем в съня и се събуждаме в определени моменти". С какво са свързани тези пробуждания?
 
Свързани са с шокови изживявания или разбиране на онова, което наричам в книгата "Повече от любов".
 
Понякога животът ни разтърсва, за да изпада ненужното от животите ни, така  остава само истинското, което да преоткрием.
 
"Живите и мъртвите са непрекъснато заедно. Няма там има тук..", пишеш в книгата.
 
Да. Гаврил - един от персонажите ми казва, че няма Там - всичко е Тук. Може да загубим физически любимите си хора, но любовта ни остава в самите нас и заради нейното оставане ни боли. И времето, ако излекува болката, ще излекува и любовта.
 
Няма време обаче, което може да излекува истинската любов.
 
Отново цитат от книгата: "Всяка една пътека може да те заведе до коренно различен свят". Има ли правилни и грешни пътеки или всички са част от Пътя?
 
Понякога пътеките се разклоняват и е много важно какво точно ще изберем - има посоки, които ни променят завинаги и могат да ни нанесат осакатяващи белези.
И доброто и злото са естествени импулси за хората - инстинктите ни могат да ни накарат да тръгнем по разрушителни пътища - ние имаме афинитет и към злото, за да се почувства значимо егото ни или да скрием някоя пукнатина на биографията ни.
Би било много смело да кажа, че всичко е част от Пътя, защото няма как да игнортираме свободната воля, към която всеки един от нас е отговорен.
 
Отново показваш, че всички сме част от един общ организъм и сме неразривно свързани. Всеки от нас е една клетка и всеки жест, мисъл, дума влияе на целия организъм. Защо обаче този организъм в днешно време е в дисбаланс и сякаш нещо го разяжда? Кое е то и какъв е изхода?
 
Ние сме общ организъм - за мен това е очевидна истина. Идеята на книгите ми е да показва част от видимия механизъм на взаимодействията между непознати хора. Ако човек се замисли или се вгледа - ще го види и разбере. Светът е в дисбаланс, защото всяка част от него иска да се отдели от другата. Войните и зверствата по света се възприемат като спектакъл във виртуалната сцена, а не като реална действителност. Мислим си, че злото е далеч от нас и това е най-голямата му сила. Ние всички сме отговорни към света: как ще реагираме на несправедливост, как ще се включим в изграждането на един по-добър свят?  Как ще осмислим грешките ни в историята и какво ще променим? Разяжда ни липсата на вяра. Разяжда ни егото, което ни подчертава, колко сме важни - но не като цяло- а като единици. Хората стават все по-подчинени на безкрайните си глупости.
 
Изходът е сприятеляването с водата, земята, огъня - природата като цяло. Ние трябва да се сприятелим с душата си, защото тя знае цялата истина. Не го ли направим ще бъдем отнесени от Реката на Еволюцията, която ще ни завлече в безизходни пространства, които ще се самоизядат.
 
Защо се страхуваме да се гмуркаме на дълбоко в реката на нашия живот и предпочитаме или да я гледаме на брега или плахо нагазваме само до колене?
 
Някои хора дори не могат да плуват в Реката на Живота, та камо ли да се гмуркат. За да се гмурнеш - трябва да има нещо дадено отгоре - трябва да имаш инстинт да дълбаеш или да се взираш в очите на Живота, колкото и студени и ужасяващи да са те на моменти. Много хора стоят на брега на Живота и не смеят да нагазят в него, защото ги е страх. Този страх е породен от чувството за малоценност, който се рекламира така агресивно от медиите. Епохата ни казва: вие нямате души, имате дрехи и социален статус - те определят вас. Хората вярват на това и се съсредоточават върху него, докато стъпват върху душите си и протягат ръце към златото, което никога няма да достигнат.
 
През февруари и март може да станете част от  книгата „Повече от любов“ и да се срещнете с автора Радослав Гизгинджиев. Вижте датите и градовете:
23 февруари, 19:00 ч. София, Carrusel club
28 февруари, 19:30 ч. Велико Търново, Melon live music club
14 март, 18:00 ч. Габрово, Coco bar
21 март, 17;30 ч. Горна Оряховица, Художествена галерия "Недялко Каранешев"
23 март, 19:00 ч. Бургас, The Brain
28 март, 17:00 ч. Ловеч, Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев"
30 март, 19:00 ч. Добрич, BarCode
31 март, 19:00 ч. Варна, Horizont
Книгата може да поръчате онлайн от книжарница Портал 12

1
Таня Борисова
Таня Борисова
Таня Борисова е създател на сайта Портал12. Има дългогодишна практика като журналист и мениджър на медийна група в периода 2007-2016. Работи активно по утвърждаването на Портал12 като алтернативна медия с изконни принципи, ценности и цели за себепознание и чисто духовно развитие.

За запитвания и предложения за заснемане на интервюта с личности, отразяване на семинари, лекции и събития в сферата на себепоизнанието, здравето и духовното развитие, можете да пишете на: tanya@bgmedia.bg 
Коментари 0

Коментари:

Спомоществуватели на Портал 12: