Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Не случайно всички персонажи в новата книга на писателя Радослав Гизгинджиев - "Повече от любов", се движат около числото "9". Девятката се използва в българския фолклор като тройната 3-ка, посочва авторът. Девятката се използва да посочи един период, който завършва, или също така символът за преход между световете."Повече от любов" ни насочва към онова усещане, че сякаш хората започнаха да жадуват нещо, което е повече от любовта. Любовта като недостатъчност и любовта, която не може да бъде осмислена е акцентът, който Радослав Гизгинджиев поставя в новата си книга. Любовта е в нас, но самата интерпретация на любовта, като че ли е изкривена, посочва още пред Портал12 авторът и допълва: "Любовта между хората стана предимно химерна, защото любовта е интерпретирана грешно."
"Това е най-трудния проект, с който съм се захващал до момента, защото драматургията му както и в "Рай" е изключително сложна. Героите в книгата преминават през много сериозни изпитания, и всички тях ги изживявам и аз самият. Много ровех в себе си. Персонажите, които съм включил изобразяват страховете на огромна част от хората, включително и мои страхове. Освен това има един проблем, който засягам в книгата и той е за хората, които са били по затворите преди 89-а година, т.е. хората, които са имали досег с лагерите на смъртта на комунистическия режим. И тъй като много млади хора знаят за тези неща, а възрастните не говорят, засягам чрез книгата няколко основни неща: Загубата на човек; Страшните стаи, които имаме в себе си; Прекъснатата връзка между поколенията, които са заклещени в много неизказани думи."
"Мистерията на случайностите също е сред основните акценти в книгата "Повече от любов". Тя е подкрепена и от силата на числата, като таен език, който нашепва посоката на много неща от ежедневието.", посочва още Радослав Гизгинджиев.
Хората се страхуват да живеят и оттам идва страхът да умрат. От там идва и страхът от любовта.
"Въпросът, че хората се страхуват от любовта е на 3-и план, защото хората все още не са се справили със страха си да живеят. Да живеят със свободата си, с това, което са самите те. И затова повечето хора ги е страх от смъртта.
"Има нощи, в които заспиваме, за да не сънуваме реалността. За да не гледаме любимите си предмети, които точно сега са изгубили всякаква стойност. Има часове в нощта, в които се превръщаме в демоните, от които най-много се страхуваме – гледаме се в огледалото и яростно, но мазохистично ги опознаваме. Има минути в мрака, които са като малки стичащи се капки по запотения прозорец – капки, които бавнозаличават старите надписи на красивите мигове. И зад следите им остава единствено непрогледен мрак. Има нощи, в които разфокусираме погледа си и за няколко секунди виждаме цели отрязъци от живота си, които сме мислили за мъртъвци. Но те отново излизат от тайните си гробове и с кривите си пръсти драскат сърцата ни. Има минути в мрака, в които трябва да броим по няколко пъти до девет, за да заспим, съсредоточени само върху цифрите, за да не мислим за нищо друго. В тези нощи няма утеха, защото имаме чувството, че реалността пречупва любовта. Любовта ни се струва слаба, инфантилна и безпомощна. Сякаш дишаме и издишаме страданието на целия свят. Единственото ни успокоение е, че ние не сме сами. Не в любовта, а в страданието."
