Радослав Гизгинджиев: Когато обичаш и не се страхуваш от любовта, Бог те заговаря (ИНТЕРВЮ)

Инсталация „Страници от Рая”  бе представена във Велико Търново. Арт-инициативата е на писателя Радослав Гизгинджиев. Инсталацията представлява стотици листи с думи, цитати и изречения от думите, които авторът е написал. Концепцията е, че думите могат да съживяват пространства, че думите са като входове, които създават реалности.

В блиц-интервю, на място до арт-инсталацията, която бе озвучена от амбиентна музика, специално за Портал12, Радослав Гизгинджиев сподели вижданията си за любовта и общуването между хората:

Инсталацията, която наблюдаваме в момента в центъра на събитието, ми наподобява спиралата на нашата душа или спиралата на живота като цяло? Това ли е замисълът?
Тръгна точно от спирала и се превърна във вихър, но те като цяло се допълват взаимно. Вихърът за мен е онова, което неочаквано ни хваща, но ни вдига нагоре и аз обичам много вихъра. А спиралата е неизбежната линия по която вървим, дори и да не искаме. В много особени моменти, човек може да изпадне в своето битие, именно когато се осъзнае в някоя точка на спиралата и тогава му се случват много невероятни неща.



Пеперудата на душата, която ти описваш в романа Рай, различна ли е във всеки един човек. Ти как я виждаш?
Има едно нещо в което всички си приличаме и много други неща, в които всички се различаваме.

Кое е това което ни обединява?
Животът! Той е този, който ни обединява, чрез семето на любовта. Независимо какви са хората, техните търсения, тяхната мотивация съзнателно или не, е обвързана изцяло с нуждата от чиста любов. Дали я жадуват, дали я търсят, дали я отблъскват или се страхуват от нея, но жаждата им за любов, тя непрекъснато съществува във всеки един от нас, независимо на колко е години, в кой край на света е и какъв социален статус има.



Следва ли тази любов да бъде осъзната?
Следва да, и това е най-голямата загадка и предизвикателство в целия живот. Дните станаха такива, че хората вече много се пазят, много стени правят около себе си и когато срещнат любовта, те започват да бягат от нея. Хората се страхуват да не бъдат излъгани, да не бъдат наранени и това е страха на епохата.

Това не е ли страх от страданието?
Точно така! Но пък във всички свещени книги се казва, че не трябва да се страхуваме от страданието, а напротив - да го търсим, независимо до колко тъмни ъгли в душата да ни заведе то, защото страданието е това, което ни води към мъдростта.



Изборът да преживееш една любов, едно страдание, една отдаденост не е ли пътя и за познаване на нашата собствена дълбока душевност?
Винаги съм казвал със синхрон с въпроса, че любовта винаги учи, независимо докъде ще доведе хората. Затова се случват ситуации в този живот, които всички наричат уроци, но мисля че тук се заблуждаваме. Любовта по скоро не те поучава, а те разширява във всяка една ситуация и затова много ми се ще да не се страхуваме толкова от любовта.

Отваряйки се към любовта, помага ли ни тя да станем по-сетивни и да виждаме знаците, които са винаги около нас, но сякаш като тези разпилени бели листи, ние просто ги подминаваме?
Сега отново ще отговоря с един от моите листи, които са тук. Имам един персонаж, който казва: “Когато обичаш, Бог те благославя всяка секунда!” Концепцията на тази реплика е, че когато обичаш и не се страхуваш от любовта, вече Бог те заговаря. Нека го наречем, онази голяма сила, която човек усеща в едни особено страшни нощи, когато усеща или се обръща към тази сила. Любовта е езикът с който ни заговарят тези сили и знаците започват да се четат. И концепцията на сегашната инсталация  е да бъде част от тази невидима азбука с моя свят и някой, случайно ще мине от тук, който не е запознат дори с книгите ми и някои от думите ще му заговорят с един език пълен с любов, защото аз винаги се стремя да пиша, когато съм чист духовно и съм изпълнен с красота.

Дигитализацията  в нашето общество ще ни отдалечат ли от сетивността на любовта? Ще за местим ли естественото докосване с виртуалното елюзорно усещане за близост?
Да тази комуникация започва да ме плаши като цяло. Хората вместо да се гледат в очите, се гледат в телефоните. Някак си хората поглеждат по-често дисплея на телефона си, отколкото очите на човека до себе си. А това, което можеш да видиш с очите си в другите хора, по един невербален начин, са неща, които от никой телефон не може да научиш. Според мен, хората трябва да се притесняват за тази тенденция напоследък и тези високи технологии, и да се гледат повече в очите.

Тоест истинската любов може да открием в докосването и в очите, не в дисплея?
Да, абсолютно!


Интервю на Таня Борисова, Портал12