Пророк Исайя с епохални слова за пандемиите и Промяната днес

Още в древни времена, пророк Исайя ни оставя в наследство епохални слова. Той е изрекъл много пророчества, възвестяващи идването на Месия, изобличаващи „благочестивото“ лицемерие и връщащи хората към идеята за Върховния Единен Бог.

В последната глава от неговата библейска книга, със знаковия номер 66, виждаме описани днешните събития, засегнали целия свят. Тези библейски слова обаче са валидни за всички глобални епидемии във всички времена. Ала още по-ценно в словата му е това, че те хвърлят езотерична светлина, дават насока, разкриват смисъла на случващото се.

Ето какво казва пророкът още в началото на тази глава:
„1. Тъй казва Господ: Небето е Мой престол, а Земята – подножие на нозете Ми; де тогава ще съградите Дом за Мене; и де е мястото на Моя Покой?
2. Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето Слово.
3. А беззаконник, който коли вол, е също като който убива човек; който принася агне в жертва, е също като който удушава куче; който принася хлебно приношение е също като който принася свинска кръв; който кади тамян е също като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им,
4. тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках – и нямаше кой да отговаря, говорих – и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха каквото Ми беше неугодно.“
 
И по-нататък пророчеството се разгръща:
„15. Защото ето, ще дойде Господ в Огън, и колесницата Му – като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си – с пламнал Огън.
16. Защото Господ с Огъня и с Меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.
17. Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, а ядат свинско месо и гнусотии, и мишки – всички ще загинат, казва Господ.
18. Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят Славата Ми.
19. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите.“
 
Дори не е необходимо да коментираме каква е връзката между пандемията („Защото Господ с Огъня и с Меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа“), избухнала първоначално в Китай, хранителните навици на много китайци и думите „удушава куче“ и „ядат свинско месо и гнусотии, и мишки“ – тя е повече от очевидна.

Добре е да обърнем обаче внимание на останалите характерни черти на хората, навлекли върху себе си „Божия гняв“. Прочитайки внимателно, осъзнаваме, че тук става дума по-скоро за разединено съзнание, за двулично следване на външни правила за молитви, освещаване, очистване и прочие – но без да има Истинност в избора, без да има истински стремеж към развитие в посока към Божественото.

А най-важното е началото: на какво ни обръща внимание Господ в това библейско пророчество? Той пита:
 

Де ще съградите Дом за Мене; и де е мястото на Моя Покой?

 
Ето това е главното! Най-важната причина за Божия гняв, за епидемиите, бедите, нещастията – това е, че много хора не съграждат Божия Дом вътре в себе си с Истинолюбие. Да, може да правят някакви усилия, да се молят, да извършват духовни практики и жертвоприношения, да правят курбан, да взимат причастие, да постят, да цитират и обсъждат… Но ако всичко това е „тяхната измама“ пред Господа, ако не работят постоянно върху реална промяна в себе си, която действително да ги води напред в развитието, ако това продължава векове и хилядолетия, нима не е по-добре да се случи нещо, което да ги вразуми? Да, случвало се е много пъти и продължава да се случва…

Защото твърде дълго време сме заграбвали Короната! В древното предание на Кабала, тайното мистично учение на евреите, Корона се нарича върховната сфера на цялото Творение, сферата на Съвършената Божия Любов, в която се намират изначалните архетипи на всички неща. Тази Корона трябва да бъде предоставена на Господа, дълбоко вътре във всеки от нас. А за това е нужно смирение и осъзнатост. Всеки път, когато действаме „на своя глава“, противно на Всемъдрия Божий Замисъл, на Неговата Воля, ние все едно се опитваме да Му отнемем Короната. Но Божията Корона не е лъжица за нашата уста… Хилядолетия наред сме „коронясвали“ недостойни „царе“ – и в пряк, и в преносен смисъл! „Коронясвали“ сме собственото си его, нисшите си страсти и наклонности, изкривените си представи и понятия, малодушното си поведение пред беззаконията на падналото съзнание… И в резултат на това сме образували този „коронавирус“ – да, всички ние, човеците, сме го образували векове наред, прераждания наред, с непослушание, с липса на смирение пред Божественото, Което единствено заслужава тази Корона.

Така че сега нека не сочим с пръст този или онзи народ, този или онзи човек, тази или онази институция!

Време е вече да поемем индивидуална, колективна и кармична отговорност за всичко случващо се, както и да вземем индивидуални и колективни мерки за поправяне на тази карма, не само на физически план, но и на душевен и Духовен план.

Как? В пророчеството на Исайя е заложен подходът – и по смисъл, и по съдържание, и по форма. Първо, трябва да сме Истинолюбиви, а не да мамим Господа. После, трябва съзнателно да градим Неговия Дом в себе си, като се развиваме искрено и старателно, с Единение в съзнанието – което означава все повече да разширяваме своето съзнание, докато стигне до измеренията на Божественото Съзнание. И трето, във всеки един миг да се запитваме: „Къде сме сложили Короната – на главата на Господа ли, или сме я обсебили за себе си?“.
И също неслучайно този вирус поразява белите дробове. Какво представляват белите дробове в човека? Те приличат на разкошно дърво с много листа – миниатюрните белодробни мехурчета, които насищат кръвта ни с животворния кислород. В белите дробове на всеки човек има около 350 милиона такива мехурчета, общата вътрешна повърхност на които стига до 100 квадратни метра! Това е един наистина грандиозен олтар, през който всеки ден преминават огромни количества въздух.

Ето какво казва Учителя Петър Дънов:
 

Въздухът е носител на Божествените мисли, които първо преминават през дихателната система, дето се преработват, трансформират и оттам чрез кръвта отиват в мозъка. Значи, човек не може да възприеме Божествените мисли направо чрез мозъка. От въздуха, чрез вдишването, те отиват в белите дробове, а после – в мозъка на човека, който ги облича във форми и изявява навън, за да станат видими.

(„Благословена между жените“, рилски беседи, стр. 57)
 
Ето колко са важни белите дробове в тази работа за съграждането на Божественото, на Дома Господен вътре в нас! Затова и когато човек не върши правилно това дело, когато го отлага и пренебрегва, той сам уврежда собствените си дробове с мисли, които не са Божествени.

Затова, нека всякога се стараем да следваме призива на псалмопевеца (Псалм 150), все повече и повече:
 

Всяко дихание да хвали Господа!

 
АМИН


автор: Калина Стойчева / Портал12