Търси

Промяната е в Ход. Изпитанията подлагат на проверка нашия духовен ръст (ВИДЕО)

27.11.2020 г.
1499
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Константин Златев: Светът и човекът на Кръстопът (ИНТЕРВЮ)


Здравейте, д-р Златев! Темата, която ни събира днес е промяната и крайните времена в, които живеем. Успява ли според вас човечеството да намери правилният фокус към тази промяна, която да доведе до по-добро?
В днешно време, без всякакво съмнение и светът, и животът, и човекът на кръстопът. Какво се случва на един кръстопът? На пръв поглед има три варианта:
да завием на дясно или наляво, или да продължим напред. Ако използваме този образ, при цялата условност на сравнението, нека споделим, че ако изберем десния път, това означава ние да последваме своята собствена воля, но отправена към добро. Резултатът вероятно ще бъде положителен, най-малкото за нас самите. Ако изберем лявата посока, това означава отново да впрегнем собствената си свободна воля, но към зло. Не бива да очакваме добри резултати. Вероятно, най-добрият избор, това е да продължим направо. Това означава, че ние сме подчинили своята свободна воля на тази на Бога. Тогава резултатът ще бъде положителен и за нас и за всички останали. Казах, че на пръв поглед вариантите са три, но има и четвърти - човек да се стъписа, да не желае да продължи, да се обърне и да тръгне назад. Какво означава това? Че той не приема предизвикателството, че той не е готов да взема решение, че той не е подготвен да извърши това, което Божията Воля очаква от него. Това е отстъпление, аз бих го нарекъл и предателство.

Да, Учителя Беинса Дуно, казва, че за да тръгне човек към промяна задължително трябва да се променят условията. Ние тази година имаме промяна в условията. Но според вас, каква част от душите реално тръгват към промяна?
Всяка промяна, която въздейства на духовното Развитие на човека, независимо дали говорим за една личност или за човечеството като цяло, независимо дали изследваме индивидуалното съзнание или общочовешкото - всяка такава промяна има посока отвътре-навън. Защото както е известно според великите Духовни учения, дошли от Първоизточника, от Божествения ПървоИзвор, всички тези промени имат за своето начало Духовното Пресътворение - това, което ние извършваме вътре в себе си. И тази Реалност, която създаваме вътре в нас се отразява и се проектира и във външната реалност.

В тази епоха, която без всякакво съмнение е съдбоносна и за човечеството и за планетата, промяната е в Ход. Тя засяга всички области на човешкия живот. Никой не може да потвърди, че сме в застой или, че нещата не се развиват. Те са толкова динамични, толкова забързани - това ускорените или съкратени времена, в които пише и в Библията - Свещеното Писание на Християнството.
Ние не можем да посочим точният брой на хората, които са подготвени за  тази промяна, но следейки тенденциите, би трябвало да отбележим, че и като количество - като абсолютен брой, и като качество нарастват тези, които наричаме “пробудени Души”. Тоест, хората, които в някаква степен са прогледнали за Божествената Истина. За тази Истина, която обхваща всичко съществуващо - Бога, света, живота и самия човек. Следователно този процес, колкото и сложен да е, е свързан и с едно развитие на човешкото съзнание - неговото израстване, за да може да отговори на предизвикателствата  на това динамично и бурно време.

Което е поредното доказателство, че тази промяна в нашия материален физически свят, всъщност идва като проекция на промяна, която се е осъществила, може би, вече в Невидимия свят?
Учителят Беинса Дуно, по свое време споменава, че Земята като планета и цялата Слънчева система, преминават от една област на космоса в друга. Тази, която все още в момента се намираме, или в която...от която трябва да се отделим, той нарича тринайстата сфера, за която отбелязва, че има по-тежки вибрации - по-трудни условия за Духовно израстване въобще за живота като цяло. И според Неговата лексика, ние преминаваме към дванайста сфера - една област на космическото пространство, която е с по-леки вибрации, с по-благоприятни условия за развитие. Това е част от този глобален преход, който затяга, според редица специалисти и хора на духовното познание, не само Слънчевата Система и Галактиката, а вероятно и Вселената като Цяло. Какво означава тази промяна?
Новата вибрационна среда, означава, че пространството, към което се е устремила планетата Земя и Слънчевата Система има различни условия от тези, в които в момента се намираме. Тези условия са свързани със субстанцията на самата среда и с факторите, които определят това развитие. Всичко това звучи философски, но има и своето съвсем реално практическо измерение. Няма как тази промяна във вибрационната среда да не засегне човека, неговото мислене и поведение. И точно в такива времена нараства извънредно много амплитудата между доброто и злото. Знаете, че в тази амплитуда има безброй много степени. В случая те наистина са необозримо количество и затова забелязваме в нас самите, и около себе си, хора с много висок духовен ръст и хора, които са достигнали бездните на човешкото падение.

Можем да кажем, че в тази амплитуда стават имено проверките на Душите - кой докъде е стигнал? 
Целият живот в плът, на планетата Земя, представлява един низ от изпитания. Изпитания, предизвикателства, които ние трябва да посрещнем по един мъдър, разумен и да ги преодолеем така както е Божията Воля за нас.
Тези изпитания ни подлагат именно на проверка - за нашия духовен ръст, за нашата духовна зрялост, до това, до каква степен сме подготвени да се справим с тях. Всяко едно изпитание представлява, по своята същност и съдържание, един урок, който трябва да научим в земната среда - в условията на материалното битие. Всеки такъв урок, когато е научен добавя нещо към нашия духовен багаж. Добавя още един цвят към короната на човешката Душа, а може би и още една добродетел.
Тук бих искал да изясня един особено важен проблем, който се надявам да хвърли светлина върху нашето сегашно състояние и върху предизвикателствата, пред които сме изправени.

Всеки от нас, преди да дойде в плът на Земята, тоест преди всяко прераждане, съществува, най-общо казано, като душа в Невидимия свят. Преди душата да се въплъти тя трябва да изработи своя програма за следващото си земно въплъщение. В създаването на тази програма участва Духовния Водач - Същество, което е от по-висока еволюция от съответната Душа. Участват Мъдреци - Същества от много висок ранг, участват и Господарите на кармата, така наречените “липики”. Душата е в състояние доброволно да приеме тази програма. Тоест тя може да откаже или да промени нещо, но във всички случаи изборът е доброволен. Когато ние сме се съгласили като души да дойдем тук, в тази епоха, при тези условия, ние сме се съгласили да се изправим именно пред тези предизвикателства. Да бъдем не просто зрители, а участници в този Грандиозен Преход. Ние сме видели предварително, в рамките на тази програма, какво ни очаква. Ние сме  знаели колко трудно ще бъде. Знаели сме какво ще ни сполети. Знаели сме с какви сили ще разполагаме, за да се справим с тези предизвикателства. Ние сме ги приели. Затова ние нямаме право да се оплакваме, нямаме право да прехвърляме отговорността на когото и да било, тя си е лично наша, както и колективна на човечеството. Ние би трябвало да посрещнем с разбиране и с мъдрост тези предизвикателства. Защото от тях зависи бъдещето на всеки един от нас като личност, като индивидуалност, и бъдещето на цялото човечество.

И на практика, тези индивидуални програми все пак са част от една колективна програма?
Всяко наше въплъщение е индивидуално, същевременно и колективно.

Учителят Беинса Дуно говори, че колективните въплъщения започват от малки групи - двама, трима души, десет, сто, хиляда, едно населено място, един континент, докато се стигне до планетата Земя.Това също е едно колективно въплъщение. И всяка една от тези групи, на своето равнище има общи признаци, които обединяват тази група и я правят специфична. Следователно ние сме част от Едно Цяло.  Цялото с главна буква “Ц”, това е Космосът. Това е Божието Творение. И ние като част от това Цяло, би трябвало да изпълним своята роля в Него, за да функционира и то пълноценно.

Ще съумее ли една относителна малка част от това Цяло да прочисти замътнената среда - мътната вода да прочисти и тя да остане отново Жива Вода?
Известно ви е, че в науката съществува понятието “критична маса”. То се отнася с пълна сила и за човечеството и за съвремените условия, в които ние живеем, включително и за Прехода, наречен от някои “еволюционен скок”, “квантов преход” и прочие. Наименованията са различни, Съдържанието е Едно и също. Критичната маса в случая означава, че трябва определен брой хора да достигнат съответно равнище на съзнанието и обединени от една обща Мисъл, от Една обща Идея, отправили Духовния си взор към Божественото, да помогнат на всички останали и така, да се изразим фигуративно, да ги изтеглят към едно по-високо равнище на съществуване - един четири измерен или пет измерен свят.

А можем ли да кажем, че този Преход ще започна сега с реалното фактическо навлизане в ерата на Водолея?
Преходът е започнал. Той е в Ход и то доста отдавна. Учителят Беинса Дуно споменава, че преходният период на ерата на Водолея започва от 1914 година. Обърнете внимание, това е годината, в която избухва Първата Световна война. Двете Световни войни през 20 век донесоха най-много разрушения и беди на човечеството, най много жертви. Но в същото време те бяха и най-големите изпитания, най-добрите предпоставки за кармично разплащане. Следователно Прехода е в ход и той се ускорява непрекъснато. Припомнете си в Древната Мъдрост на Маите, как те разделят времето на дълги периоди или цикли. Според тях, ние сега в момента преминаваме в периода или в цикъла на Петото Слънце. Според тях, и аз мисля, че нашите обективни наблюдения потвърждават тази тяхна Древна мъдрост, всеки следващ цикъл предлага по-ускорено развитие. Ако обърнем поглед към знанията, с които разполага човечеството, преди много години в Древността, тези знания са се удвоявали, да речем, на хиляда години. В последствие на няколко века. След това на няколко десетилетия. В наше време знанията, с които разполага човечеството - цялата информационна негова осигуреност, се обновява и се удвоява всяка година. Представете си този Океан от нова информация, който ни залива, който трябва да осмислим и да се опитваме да прилагаме за Добро.

Да, наистина, много е концентрирано времето. Искам да ви помоля да дадете своята гледна точка или тълкуване върху това, как Учителя говори, още... пак в този период мисля, че беше -  в лекция точно от 1914-та година, че - “...ще дойде време, когато Земята ще се разтресе, къщите ще се напукат. Слънцето ще грее силно и ще разтопи ледовете.” До колко това трябва да се приема буквално - първично? Или типично за Словото на Учителя, трябва да гледаме на тези думи, като на една по-дълбока метафора? Например, когато говори за разтапянето на ледовете и за Слънцето - всъщност за разтапянето на някакви стари, натрупани догми или погрешни възгледи и така нататък. До колко трябва пряко да го тълкуваме или е на пластове?
Аз лично смятам, че тази прогноза на Учителя Беинса Дуно има съвсем буквално съдържание. Какво имам предвид? 
Известно е, че ние сме на подстъпите, изграждането на една нова планетарна култура - културата на 6-та подраса на 5-та коренна Раса, в която се намираме в момента, чийто Вестител и Основател е именно Беинса Дуно, в качеството си на Продължител и Актуализатор на Христовия Еволюционен Импулс. Това е Култура на Божествената Любов, коята ще бъде актуална и за цялата 6-та Раса.

За да бъде извършен този Преход, в който ние се намираме, и в който участваме, всеки според силите си и според възможностите и разбиранията си, би трябвало да се променят радикално условията на материалната среда  - в случая планетата Земя.

Учителят Беинса Дуно и други велики посветени са отбелязали, че за 6-та Раса ще бъде подготвен съвършено Нов континент, който ще се появи в Тихия Океан. Цялото това разместване на тектоничните плочи, на земните пластове, вулканичната дейност, която също нараства по обем и по интензивност. Наводненията, природните бедствия, социалните сътресения - всичко това са белези на тази промяна на Прехода, през който ние преминаваме.
Този Преход ще причини една глобална трансформация на земния релеф. Ще изчезнат доста от земите, които познаваме в момента. От океанските дълбини ще излязат..., ще се появят нови, и земята ще изглежда съвършено различно като географска карта. И всичко това е свързано, не просто с някаква случайност, а с един обективен ход на Развитието. Защото Новата материална среда трябва да бъде способна да възприеме Новите космически Вибрации - Потоците Лъчиста енергия, които ни обливат.

...Очевидно в Плана на Бога, в Неговия Замисъл, дългосрочно - за добро. Но ако днешното човечество не успя, поне по това, което виждаме, ...да приложи промяна покрай този вирус, тази година нали, който е актуален, и голяма част от хората потънаха в страх и безсъние дори от един вирус, който даже е невидим, но очевидно има Сила в него, то колко хора биха оцелели на един природен катаклизъм, който трябва да реформира така планетата и да я подготви за новата раса, че да успее психиката да им издържи тези вибрации, за които дори няма описание като размер, като мащаб?
Нека преди всичко да поясним съществуването на Един Велик Духовен закон, който е универсален: “Всичко е за Добро” 

Всичко се случва по Божие допущение, както казват и християнските богослови, и всичко, в крайна сметка се обръща за Добро. 
Защото Божията Премъдрост и Всемогъщество рано или късно трансформират, дори това, което възприемаме като катастрофа, като невъзвратимо зло, в нещо положително.

Всички тези предизвикателства, през които преминаваме, всички тези уроци, които учим - някои от които доста горчиво, включително и нашествието на корона-вируса, са възможност ние да ги усвоим, да придобием необходимата мъдрост и сила, за да преминем напред.

Учителят Беинса Дуно, разделя хората на 4-ри основни категории по отношение равнището на съзнанието:
  • старозаветни;
  • новозаветни;
  • праведни... и 
  • ученици
Как тези различни категории хора приемат изпитанията? Включително и днешните. Старозаветните се озлобяват и ожесточават. Те са безпомощни - възприемат всичко като даденост и тъй като не могат да се справят стигат до такава реакция, на отрицание; Новозаветните се разколебават, усъмняват. Дори тяхната вяра да е силна, в момента е разколебана. Те са се съблазнили, готови са да отстъпят. Някои от тях продължават напред, други спират, трети се връщат назад; Праведните се натъжават и наскърбяват, защото за тях от особено значение е достойнството. Те смятат, че тези предизвикателства, през които преминават, по някакъв начин го накърняват. Но във всички случаи, т.к са праведни те имат достатъчна чистота и духовна сила, за да могат да се справят с тях; И на края - учениците. Учениците, това са окултните ученици. Това са съществата, които наричаме “пробудени души”, които имат едно или повече посвещения. Те приемат изпитанията с Радост. Те се учат и се радват. Защо? Защото могат да придобият Ново знание, Нова мъдрост и Нова духовна сила. Те разбират, че тези изпитания имат своята роля. Че те не са дадени, за да ни унищожат, а за да можем да научим съответния урок. Да преминем през тях и да станем по-мъдри и по-силни. И затова те ги преминават с вътрешна усмивка, с готовност - дори и да се разделят със земният си живот, те отиват там, на където са се били запътили - в Светлината.

Казахте за учениците, че са имали едно или две посвещения. В предходните си животи, имате в предвид?
Казах, че те имат най-малко едно посвещение, което може да бъде придобито и в минали въплъщения, а може и в настоящето. Във всички случаи това са същества от висока духовна еволюция, иначе не бихме ги нарекли окултни ученици - понятие въведено в езотеричната лексика, което имат своето съвсем точно съдържание - тоест, това са напреднали души.

Да. В една своя лекция Учителя, от 1913-та година, казва: “Казвате, че Бог е Благ, ще ни спаси, но спасение значи промяна в условията.” А днес, в очевидно променените условия, хората искат да се върнат старите условия. Кажете правилният поглед накъде трябва да е насочен?
Спасението в християнският смисъл на думата означава “в деня на Страшния Съд, когато Христос в качеството си на Божествен съдник, ще разпредели хората - хората ще разпредели на праведни и грешници - човек да бъде причислен към кохортата на праведните. Това е “Спасението” както го разбират християните, от както съществува тази религиозна общност, като част от църковното учение.

Спасение в смисъла, в който ние влагаме в момента, в условията на Прехода, означава човек да достигне такова равнище на своето съзнание - толкова висок духовен ръст - който да му помогне да продължи в една по-висока реалност, в една среда с по-високи вибрации - по-благоприятни условия на живот. Независимо дали става дума за нашата планета, за друга материална плането или за някаква област на духовния свят.

Да, хубаво е тук, всички тръгнали по пътя на духовното развитие да запазват ясното съзнание и будност, че не говорим единствено за материалния свят и за донякъде егоистичния поглед за вкопчване в него, защото в крайна сметка формите на съществуване са многостепенни.
Вие споменахте, че хората, една част поне, биха желали да се върнат старите условия. Това показва, че те, колко и рисковано да е едно такова обобщение, не са подготвени именно за Прехода. Те не чувстват в себе си достатъчно сили да го извършат. Те се страхуват от това, което предстои, от това което са навлезли и в рамките на тази паника, която изпадат някои от тях, защото в тези условия, в които живеем в момента, особено с пандемията засегнала цялата планета, на нас ни насаждат една масова психоза, на която се поддават мнозина. И те предпочитат да се върнат назад - да не поемат на нито един от тези три пътища на кръстопътя, а в някаква измамна сигурност да съществуват, да креят - и да лъжат самите себе си, че нещо са осигурили.

Някои учениците обаче споделят, поне такива наблюдения имам последните няколко месеца, на фона на пандемията, че изпитват една форма на колебание на вярата си, на устрема си към чистото духовно развитие. Какво трябва да приложат за Опора или да заложат в себе си, за да премахнат това разколебание, съмнения или изобщо, така загуба на духовни сили?
Всички тези, особени тежки условия, в които в момента се намираме, винаги представляват едно сериозно изпитание за вярата - за нейната устойчивост, за нейната сила и дълбочина.

Когато човек бъде изправен именно пред такова изпитание, той трябва да потърси Опора, на която да стъпи, да се задържи и след това да може да продължи напред. Тази Опора представлява Словото на Великите духовни учители. В нашият случай Учителя Беинса Дуно. Всички вечни и велики духовни Истини, които ни предлага това Слово, представляват фундамента на тази опора. Те ни предлагат не само знания. Те ни предлагат методи и средства, как да се справим с предизвикателствата. За всеки човек има огромен, пребогат избор. От цялата тази палитра на методи и средства, той да подбере тези, които са най-подходящи за него. И ако той ги прилага, защото Учителя Беинса Дуно, споменава не веднъж, че Единственото Истинското знание е приложеното. Ако той бъде постоянен, търпелив, ако не се отказва, ако е целенасочен, устремен, той ще успее да премине с чест през тези изпитания. Тук си спомням един стих на Апостол Павел, от посланието до евреите - той казва: “И тъй, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.” 

Дръзновението, това е идеята, мирогледа, която е възприел човекът, и която изгражда основата на неговия живот. Тя му дава опората и насиката. Това е неговото дръзновение. Това е неговото духовно пътешествие. Наградата, за която той не мисли, защото ако мисли за нея, тя в някаква степен би се опошлила. Това, което Бог ще му даде, след като той измине достойно този път.

И колко, в този контекст, е важно истинските ученици да нямат очаквания и паралелно с това да съхраняват вярата и усърдието си?
Споменахте понятието “Истински ученици”. Те не са много на брой. Това са хората, които са останали верни докрай. Затова има една формула на Учителя Беинса Дуно, която гласи: “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще те дари с всички добрини”. Значи, трябва да останеш верен докрай. А тази вярност означава да не се поддадеш на изкушенията, на съблазните, на трудностите. Дори да си се препънал, да намериш сили да станеш, дори да си отстъпил крачка назад, да може да направиш две напред. Тези хора, тези посветени, тези истински духовни  великани не са много, но пък те създават Образец за останалите, както и Великите духовни Учители са създали такъв Пример, който ние следва да подражаваме и да го имаме винаги в съзнанието си.

Някои от учениците се обезсърчават от това, че правят грешки, но Учителя е казал “не е проблем в това, че грешите, а да не повтаряте грешките си”. Тоест акцентът трябва да е върху това да не се повтарят. Просто да дойде един момент, в който да се пресече, да се сложи една граница и да не се повтаря наистина греха.
Повторението на грешките е огромен риск за духовното израстване на човека, защото то означава, че се задълбочава една негова неправилна привичка, един неправилен подход към конкретни събития. Това повторение може да задълбочи злото и да го доведе до равнището на порок. А порокът означава много трудно изкоренимо зло. И затова, повторението на грешките означава, че ние трябва да имаме максимално добър самоконтрол и самонаблюдение, за да не ги допускаме. Не е фатално, както казва Учителя Беинса Дуно, но не бива да позволяваме да се случва отново и отново. 

Тук на наша помощ идва волята. Триединството на човешката личност, на човешката индивидуалност по-скоро: мисъл, чувство и действие, на които отговарят: ум, сърце и воля, би трябвало да бъде хармонизирана в такава степен, че да може да удържи на всички предизвикателства.

В контекста на Прехода, за който говорите, къде е мястото на България?
България, от най древни времена, е истински духовен център на тази планета. Не го казвам, защото съм изпълнен с някакъв измамен шовинизъм или да залитам, според някои, в такива исторически коловози, които да ни отведат до задънена улица. Изхождам от факти и исторически и езотерични, които са доказани, които предполагат високия духовен ръст на българина, като същество, изпратено тук с една наистина специална мисия.

Първата българска държава, според някои от тези източници, които споменах, се е появила на планетата Земя преди няколко 30 хиляди години. Тук са отеквали стъпките на различни Посветени, в различни епохи, от различни рангове. Ние сме продължители на делото на Великия духовен Учител Офей, който е дал на човечеството истинската Духовна музика, великият Първожрец и цар на траките. Ние сме били заедно, рамо до рамо, и с Богомилите. Някои от тях са участвали в походите им по европейския континент, и по-други земи. Някои от нас може и да са ги гонили. Ние сме последователи на Учителя Беинса Дуно. Тази Велика приемственост предполага специалното място на България върху духовната карта на планетата. Нещо повече, и в Словото на Учителя Беинса Дуно, и в други източници на духовно-езотеричното познание, е споменавано, че тук може да бъде създаден Новия Йерусалим. Това Библейско понятие означава именно онази общност от хора, от пробудени души - Едно Царство на Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, в което хората живеят като братя. В което не съществуват никакви признаци на злото - то е изкоренено, в което няма институции, които да ни ограничават. Няма болници, затвори и така нататък. 

Това е едно напълно хармонизирано общество от пробудени души, които живеят с Бог и в Него.

България няма да загуби тази своя роля, но тя трябва да изпълни своето предназначение. Какво означава това? Учителят Беинса Дуно заявява като един своеобразен завет: “Моята задача е да ви предам това Учение. За това отговарям пред Бога. Вашата задача е вие да предадете това Учение на българският народ.” -Той се обръща към своите последователи, към Школата, която е създал. Задачата на българският народ е да прераде това Учение на цялото човечество. - “...И вие отговаряте пред Бога” - българският народ също отговаря пред Бога.

Осъществяваме ли ние, като общество “Бяло Братство” тази задача? - Бих казал - Да. Не зависимо от темповете, от трудностите, от предизвикателствата, от някои забавяния, Духовно общество “Бяло Братство” се справя с тази задача, според мен, по един достоен начин.

Предизвикателството е - Учението, Словото на Учителя, което е Словото на Бога в нашата епоха, да достигне и до целия български народ, защото все още има българи, които или не са чували Името на Учителя Беинса Дуно, а дори и да са го чували не знаят какво представлява Той за нашата и за планетарната история. А ролята на българският народ - да го доведе до знанието на цялото човечество. 
Известно е, че тази задача също бива изпълнявана - Паневритмия се играе по петте континента. Словото на Учителя бива превеждано на много езици и Музиката му достига също до много човешки души.

Но и на вътрешен план, Учителя, освен споменатите от вас активности, работи и създава пътеки на..., ... по един Неведом начин на учениците за достъп до Словото. Защото много хора, и на мен са ми споделяли, които не са чели Учителя, по какъв странен, или с низ от случайности начин, са се докоснали до първата му книга, която и да е тя, лекции, или...Което означава, че донякъде Учителя сам избира кога даден човек да има достъп до Словото.
Да. Това е Взаимен Избор. Той е свързан с преценката на Великия Духовен Учител за това, до колко една душа е готова да възприеме Словото, да Го превърне в част от своя Светоглед, от своя начин на живот, на мислене и на поведение. Другата страна е свободния избор на човека, който е свещен. На който не посяга никой, дори Бог, Който му го е предоставил.

Аз, според собствените си наблюдения, бих могъл да заявя съвсем отговорно, че Учителя Беинса Дуно, през последните десетилетия, работи особено интензивно в Духовния свят. Той предлага условия на много души да се пробудят и чрез Неговото Слово, и чрез различни събития от техния личен живот, или от нашия колективен живот. Това е Една Протегната Ръка.
Тук би трябвало да отбележим, че мнозина от нас имат духовен опит с Учителя от предишни свои въплъщения. Тоест, ние не за първи път сме огрени от неговата Светлина, не за първи път сме участвали в неговата Школа, независимо в каква епоха и при какви условия се е случило това. И тук по някакъв начин ние си припомняме тази връзка, която е духовна и безсмъртна, и отново се присъединяваме към общността, която Той е създал.

Това ме стимулира да отбележа, че Целият път на знанието, който е синоним на Духовния път към Бога, към съвършенството, е път на своеобразно припомняне на знанията, които притежава изначално душата. Защото като частица от Божествената Същност, като Искра, или като Лъч от Божията Същност, тя притежава с себе си като потенциал Цялото Знание за Вселената - за миналото, за настоящето и за бъдещето - на лично, на групово и на Общовселенско равнище.

И когато човек започне да започне да се пробужда за духовните истини в един конкретен земен живот, това е и една пътека на припомняне на тези извечни и изначални, и универсални знания на душата. Това е свързано и с контакта ни с Учителя Беинса Дуно - от преди или от тук.

И така както не можем да кажем колко слънчеви лъчи има Слънцето - те са безброй, по същият начин Учителя, изпраща Своите Лъчи от Невидимия свят - те също са безброй. Но за да влязат и да ни огреят трябва да сме подготвили най-малкото сърцето си.
Един от така наречените малки старозаветни пророци - Малахия, в своята книга: 4-та глава, 2-ри стих - споменава като пророчество за бъдещия Месия и го нарича “Слънцето на Правдата” - Това определение според мен може да бъде отнесено с пълна сила за всички велики Духовни Учители на човешкия Род, включително и за Учителя Беинса Дуно. 

Естествено, за да приемем Лъчите на Словото”, които не просто ни огряват, не просто стоплят сърцето, не просто изпълват ума със Светлина, а те предизвикват Една вътрешна Трансформация и раждат в нас готовността да поемем по този Път и да продължим по него - Пътят към Божественото съвършенство. 

Човек трябва да е подготвен. Трябва да са разбудени вътрешните му сетива. Той трябва да бъде в състояние да приеме тези лъчи и те да предизвикат в него нужната трансформация - тоест, изисква се една предварителна подготовка и една готовност, която е свързана с духовно-нравственото развитие на човека, и с неговото желание - тоест, пак с обединяването на неговата мисъл, чувство и воля.

И ето, че се връщаме отново на темата за кръстопътя и това какво трябва да предприемат, чрез своята воля и осъзнатост и будност, днес хората?
От всичко казано до тук се надявам, че е станало ясно, че ние сме изправени пред един съдбоносен Избор. Ние трябва да направим Избора да продължим напред - не надясно, не наляво - а именно напред. Тоест, да узнаем каква е Божията Воля за нас самите като личности, като индивидуалности; каква е Божията Воля и Божият План за човечеството като Цяло; какво изисква от нас Божият Промисъл да извършим Тук и Сега. И след като сме наясно с тези предизвикателства, с тези изпитания, които преминаваме, с тяхното съдържание, и смисълът им за нашето духовно израстване, ние да Изберем именно тази Посока. Тя е напред. Тя е Посоката към Божият Престол - към това, което Бог е предначертал за всеки човек поотделно и за човешкия род като цяло - да станем Негови достойни деца.

Много ви благодаря за споделените Слова.
И аз благодаря за възможността именно да ги споделим с вашата прекрасна и широка аудитория.

....Да кажа нещо извънредно и на финал обаче. Намираме се на това интервю, на мястото на Учителя, в София. И ме се иска да споделя със зрителите две неща, които са много характерни: Първо - изключително силният аромат, много силен аромат на рози, който се усеща, и постоянното присъствие на тези гълъби тук винаги. Какво символизират двете неща?
Учителят Беинса Дуно, в една от най-ценните книги, които е оставил след себе си - “Свещените Мисли” - Свещените Думи на Учителя, ни препоръчва ние до такава степен да израснем в духовно-нравствено отношение, че да придобием “аромата на Ангелите”. Той го нарича с едно специфично понятие “Нюкс”. Какво означава човек да придобие този аромат? Това означава да е постигнал максимална Чистота, да е превърнал първоначалната си невинност в реално съществуваща и да се е съединил с Божественото. Тогава от този човек се излъчва такъв аромат, който няма изкуствен, а напълно естествен произход. Той произлиза от това, което той е постигнал в Духа. А гълъбите, те са посланици на едно...на някаква Истина. те тук винаги присъстват на мястото на Учителя Беинса Дуно. И между тях винаги има един бял гълъб. Ако сега се взрем в ятото, ще го забележим. ( в този момент прелита ято гълъби)  За мен този бял гълъб е най-концентрираното присъствие - духовно, разбира се, на Учителя Беинса Дуно. Той е сред нас, Той е в нас. Той ни помага във всичко. Той очаква да извършим това, за което е проповядвал половин век.

Учителят Беинса Дуно никога не ни е изоставил и няма да ни изостави. Нека да вървим ръка за ръка с Него по Пътя на Светлината.

Благодаря ви още веднъж.
Благодаря. 

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността ( анализатор в B2 Security - противодействие на трафика на хора, антитероризъм, продоволствена сигурност, регионално развитие и политки на Балканите), основател на Асоциация на българските села и аграрна медийна група, чрез които работи в направлението за възраждане на българските села и селско стопанство - по природосъобразен и устойчив начин.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Таня Борисова
Таня Борисова
Таня Борисова е създател на сайта Портал12. Има дългогодишна практика като журналист и мениджър на медийна група в периода 2007-2016. Работи активно по утвърждаването на Портал12 като алтернативна медия с изконни принципи, ценности и цели за себепознание и чисто духовно развитие.

За запитвания и предложения за заснемане на интервюта с личности, отразяване на семинари, лекции и събития в сферата на себепоизнанието, здравето и духовното развитие, можете да пишете на: tanya@bgmedia.bg 

Спонсори на Портал 12