Проф.Христо Смоленов: Държавата на Духа - България, ще бъде фактор от Първа космическа величина (ИНТЕРВЮ)

интервю на Таня Борисова / Портал12 с проф.Христо Смоленов

Г-н Смоленов, вие сте изследовател на нашата древност и винаги сте казвал, че ние, нашия народ, сме наследственици на тази първа световна цивилизация. Оставила ли ни е тя този ген, който като че ли пази към момента в тази ситуация?

Мога да кажа, че българският народ има наистина единна, феноменален древен и здрав генетичен код. И всички изследвания, които сериозни учени като например акад. Гълъбов провеждаха в тази посока, ни дават основания да смятаме, че у нас има концентрация на качества, закодирани със 7 хилядолетното развитие на този чудесен народ. От времената на първата световна цивилизация възникнала по бреговете на Черно море, от двете страни на Балкана. Тази чудесна селекция, която се е осъществила от тогава до сега ще ни помогне в трудни ситуации, ще ни помогне да оцеляваме и физически, и духовно. 

Кои са основните качества, които носи този ген, който се предава от тази първа световна цивилизация? 

Аз казвам в такива случаи, че сме успели да надживеем дори Големия потоп, ще надживеем всякакви изпитания, всякакви трудности, както е и сегашната пандемия. Повече от период на кризисна ситуация, повече от предизвикателство, което иска да покаже, че светът не е това, което си представяха някои хора и че проблемите в този толкова сложен свят не се решават с алчност и с този арогантен начин на действие, към който се придържаха поколения наред досега. В крайна сметка сегашната ситуация показва един конфликт между пазарната цивилизация в света и онази истинска, духовно, физиологично селекциониране през хилядолетията, цивилизация, към която всъщност принадлежи и нашия собствен народ.

Ние живеем в един свят, който не е просто пазар и не просто място за осъществяване на индивидуални или колективни алчности, този свят, в който ние ще сме гости, а не господари. Би трябвало да има в себе си мислите, за справяне с една подобна критична ситуация, не от позицията на господари на природата. 

Тази формула, с която се опитваха да ни създават на едно фалшиво консуматорско самочувствие, тази е формула на изчерпване и сегашния сблъсък на интереси между икономика, от една страна, и оцеляване на големи групи от хора е факт. Този сблъсък ни показва ограниченостите на стария начин на ползване на света и в крайна сметка да ни насочи към нови решения, нов начин и към пречистване на природната среда.
 
Говорим с вас за силния ген, който имаме ние българите, но защо през всички тези години постоянно ни се втъплява, че всъщност сме на дъното? На дъното ли сме наистина, от което трябва да се оттласнем?

Нека разгледаме по-конкретно и по-божествено на света трудностите, в които сме попадали и трудностите, в които се чувстваме така опарили се последните години, може би даже столетия. От гледна точка на бедността, те са нещо почти обичайно. Нека да не смесваме ежедневието, което е наистина тягостно за много хора, по икономически най-вече причини, с онази диря, която сме оставили като народ през хилядолетията и този оптимистичен път, който така или иначе се отваря пред нас. От нас се иска стоицизъм, самообладание, иска се план, в който българина отдавна всъщност е шампион по оцеляване. 

Ние трябва да се научим обаче да оцеляваме като общности и да отстояваме общностните си интереси. Това смятам, че е една от тенденциите, които ние ще трябва да укрепим и със собственото си участие да превърнем в новата капка на българския дух.

Вие изследвате именно тази българска древност и останалите от нея храмове, сгради, дворци. Кои са заключените кодове там, които могат да ни послужат днес?

Благодаря ви за този въпрос, защото в крайна сметка стигаме до един условен метод, чрез който този български гений се е вписвал в света през хилядолетията. Един подход, който е превръщал българите в боговдъхновен народ и гледа на самото понятие Божественост като на мистична връзка между космоса и света. 

В този смисъл мога да кажа, че с голяма категоричност, последните ни изследвания потвърждават тезата, че автентичната вяра на древните българи, е била точно космическа, а не езическа. 

Българите са имали удивителни кодове за връзка с това, което се разгръща над нас като космос, подчертавам тази чудесна категория “космос”, за да бъде въведена употреба още от великия Питагор. “Космос” значи красота, според Питагор и в този смисъл малцина досега са били толкова верни на Питагорейското разбиране за космичност, т.е. природна красота. Българите са имали много прецизно разбиране за свещената геометрия и астрономията, ширнала се по нощното небе. Цялата тази великолепна картина, на която са се възхищавали нашите предци са я вплитали физически в строителството на Средновековна България. Има един разказ, че Омуртаг бил в спор с един византийски проповедник - Кинамон. На въпроса в какво вярва, Омуртаг отговаря: “Аз вярвам в този Бог, който е създал слънцето, земята, луната и планетите.” Един владетел на европейски народ, мисля че единственият, който може да говори за луната, планетите, слънцето и земята като за творения на една космична сила, която ние наричаме с името Бог и която представлява Бог от Природата. 

Можем ли да кажем, че днес именно този код днес намираме вплетен в нашия бит - в родопската шарка, в шевиците?

Хубаво е, че заговорихте за родопската шарка, за шевиците, за тази специфична хармония на потоци, който носят дори нашите така близки до тези родопски одеала. Те са толкова интересни, че в таримската котловина прочутите мумии, които са мумии на хората със светли очи или със светли или тъмни коси, те са увити не в бинтове, както са мумиите по долината на Нил, а са увити в родопски одеала и шарките там са със същите цветове и пропорции, като нашите родопски одеала. 

Казахме за силната връзка, която са имали българските владетели с космоса, със слънцето, със звездите, с природата майка. Скъсали ли сме днес тази връзка?

Скъсването на тази връзка е разбираемо по причина на множеството трагедии и трудности, които е преживял българския фактор в световните цивилизационни анали. Но систематичността, с която българските творци и строители, са закодирали това знание за космичната всеобхватност на света и за космичната връзка между небето и хората на земята. Това е нещо, което напоследък ме удивлява при всичките ми изследвания на свещените строежи на Плиска и Велики Преслав. Удивен съм, когато изследвам размерите и пропорциите на Тронната палата в Плиска, дворец на Крум и Омуртаг, че стандартът за дължина, който е вложен в тях, представлява една милионна част от целия екваториален диаметър. Вложих много усилия логически и математически, естествено и археологически, археометрични бих казал по-точно, за да установя, че древните българи са имали възможността да използват тази мяра и то широко, системно без да е необходимо да отговаря на въпроса “Ама как са могли да знаят обиколката на Земята по Екватора?” или още по-трудно представата за нейния екваториален диаметър. Оказва се, че не просто са могли, а са го направили във всички свои свещени градежи - Тронната палата в Плиска и Тронната палата във Велики Преслав, двореца в Плиска,  Двореца във Велики Преслав, голямата базилика в Плиска и забележителните църкви във Велики Преслав.

Оказва се, че една и съща мяра с космичен еквивалент присъства във всички тези свещени градежи на древните българи. Най-важното - те ни показват една удивителна връзка между геометрията и архитектурните канони на древнобългарското строителство и свещения размер на Шумерската цивилизация, т.нар. Шумерски лакът.

Представете си нашето учудване, когато разшифровайки размерите и пропорциите на Мадарския конник открихме това съответствие и наистина Мадарския конник е 3,5 м дълъг и 2,6 м висок. Говоря за цялостния формат на този уникален барелеф, който не случайно се смята за глобален символ на българската цивилизация. Е, оказа се, че всъщност той е точно 6 шумерски лакътя дълъг и 5 шумерски лакътя висок. Пропорцията 6:5 е толкова древна и толкова славна в историята на строителството. Тоест нашите владетели изключително прецизно са спазвали тази пропорцията 6:5 във всички свои градежи. 

Всичко това, което споделихте е впечатляващо. Как обаче тези сакрални числа, символи, пропорции са влияели върху реалния живот на древните българи?

Има особено важни символи, предмети, които фокусират едно хилядолетно самочувствие, някои от които са толкова специфични и толкова славни, че тепърва трябва да ги включим в обхвата на нашата национална доктрина за българската цивилизация по света. Един пример затова - забележителния меч, намерен край село Мала Перешчепина, в днешна Украйна, където с основание се смята, че е погребан основателя на стара Велика България - хан Кубрат. В наши дни този меч е съхраняван в Ермитажа в град Санкт-Петербург. Този меч е един шедьовър от българската древност и при това е толкова близък до владетеля, поставил началото на цялата тази династия на български владетели, към която принадлежи заслугата и основателя на българската държава - хан Аспарух. И сега представете си този меч е не само един шедьовър на изкуството на обработване на злато, този меч съдържа изключителни пропорции в себе си и неговите размери сами по себе си говорят за изключително познание в дълбоката древност. Размерът му е 94 см и 2 мм, грубо казано, и се оказва, че ако много прецизно измерим този меч и след това много прецизно измерим златната плоча, голямата златна плоча от Варненския некропол, то точно 7 пъти максималната ширина на плочата се равняват на общата дължина на меча на хан Кубрат.

Хан Кубрат е владетел от ранното Средновековие, а златната плоча от Варненския некропол е един от артефактите на най-старото златно съкровище от обработено злато в света, тя е най-малкото на 6500-7000 години. Представете си каква е тази сила на познанието, която обединява тези 2 артефакта, между които има цяла пропаст от време. Хилядолетия, Хилядолетия. 
Човек би казал най-лесно “Ох, това е едно стечение на обстоятелствата, по случайност се получава така”. Оказва се, че не е така, защото ръкохватката на меча на хан Кубрат е точно равно по дължина на максималната дължина на плочата.И оттам почват едни забележителни съответствия, множество, които изключват прости съвпадения.

Този код, който се е пренасял през тези 7000 години се е вплитал, както вие казахте в сгради, в шевици, в мечове.  Докато говорихте за мечът на Кубрат, ми изникнаха и героични битки… Ако кажем, че днес този меч се е пренесъл чисто духовно в нашето време, този български духовен меч, какво трябва да разсече и какво трябва да се роди?

Благодаря ви за този въпрос! Това е много хубав и смислен развой на мисълта и аз така се радвам, че вие като представител на аудиторията, към която се обръщам, ми зададохте този въпрос. За мен е удивително, че установих логическа връзка, логико-геометрична между най-древното обработено злато на света и много от артефактите на типично българската древност: сградите от Плиска и Велики Преслав, меча на Кубрат и Мадарския конник. Присъствието на този меч в нашето съзнание и нашата история са белег за една изключително древна държавотворна традиция. 

Това е един дух на един народ, който възкръсва пред собствените си очи, усилва вярата в самия себе си и разсича със силата на този духовен меч въжетата, които са го оплитали, които се опитвали го държат принизен, съзнанието на неговото естествено историческо творчество. С тези думи мога да кажа меча на хан Кубрат е израз на една традиция, която се въплъщава от феникса, възкръсва след всяко едно поражение и след всеки пожар и изпепеляване възкръсва като животворна идея и тя е една от тайните сили на българското общество.

Ние носим държавата в себе си и тя е била механизма за нашето оцеляване през вековете. Тя е била и съсредоточие на нашето цивилизационно творчество, освобождаване от оковите на ниското самочувствие, освобождаване от всички тези фактори, които се опитват да ни комплексират, да ни превърнат в консуматори, неангажирани със своето славно минало, забравили… Вярата си и почитта към героичните прародители. Ето това е функцията на меча според мен. 

Можем ли да кажем тогава, че сме изправени на прага пред раждането на една нова държавност, водена този път от Духа?

Много правилно. Един голям приятел на България, Дмитрий Лахачов, казваше, че България е държавата на Духа. Тук трябва да кажа, че има една империя на Духа, която се простира по цялото това протежение на връзката доверие, държавност на духа, отговорност пред този дисциплиниращ фактор, който превръща племенето в народ, народа в нация, а нацията във вяра за оцеляването и развитието на този народ, през хилядолетията и през препяствията, които се изпречват пред него.

Мисля че всъщност държавата на Духа - нашата България, тепърва ще се открои като фактор от цивилизационна, първа космическа величина.

Много Ви благодаря! Това беше един чудесен финал на нашия разговор!

Благодаря Ви! Всичко добро и аз!
И още веднъж - да живее България! 

© 2020 Портал12