Проф.Дамян Попхристов: Тече отсяване според свободната воля и избор на ценности (ИНТЕРВЮ)

29.03.2020 г.
68238
Добавена от: Таня Борисова
Здравейте, професор Попхристов! Радвам се да ви видя, макар и през монитора.
И аз се радвам! В тия времена поне това можем да направим!

Да, поне можем да използваме технологиите да си говорим. Как сте, първо, след тази седмица на изолация?
Ами, добре съм. Ние доста отдавна се изолирахме тук с идеята да бъдем по-извън града и да бъдем по-близо до природата. В топлото време сме в градината, в останалото време, както сме сега тук вали и е неприятно навънка, седиме пред камината и така.

Чудесно! По-добре сте от много хора, които стоят затворени в градовете. Това ще е и една от насоките на разговора ни, но аз искам да започна от там - в края на миналата година д-р Балтова изнесе една ключова лекция за цялата 2020 година, в която тя направи един паралел тогава. За подреждането на планетите през 2020 - ога е имало подобно съвпадение и какво се е случвало в това време и според нейните търсения и изследвания, подобен съвпад е имало именно, когато са били гоненията на богомилите..?
Точно така. Времената се повтарят циклично и много се радвам, че Светла Балтова го е публикувала, защото наистина повторението е невероятно. Аз исках да подхвана темата с това, че тогава е имало едно невероятно гонение на богомилите - клади, преследвания, душене с въжета и т.н. А сега, ако използвам думите на френския президент, сме отново във война и ако трябва да говорим за Трета Световна война, това е войната за Душата на човека. Повод за това ми дава не само този съвпад на планетите, за който е говорила и д-р Балтова, а и това че когато изгарят последния богомил или катар, според документите на Църквата - Гийом Белибаст, това се случва в 1321 г. и в 1321 г. Той произнася от кладата едно пророчество, което говори, че след 700 години този богомилски импулс ще се върне отново на земята и ще започне изграждането на Новата епоха. Най-простата сметка, ако направим, 1321 + 700 прави 2021 година. Тоест сме съвсем в навечерието на тази нова епоха, която е определена като времето, когато ще започне рязкото и категорично разделяне на овцете от козите. Т.е. ще започне едно пренареждане на духовните ценности и тези, които успеят да се включат в по-висшите вибрации, за които става дума, ще преминат в ново качество към 6-тата раса, а другите ще трябва да се прераждат на други места, не на земята, тъй като земята вече има повишена вибрация, а на места, където те ще могат да бъдат, така да се каже, първите, за да могат да продължат своето духовно израстване до момента, в който заслужат да преминат в по-висшето качество. Така че това пророчество на Белибаст започва да става все по-актуално, заедно с цялата философия, духовна философия на богомилството, която общо взето може да се сведе до това, че свобода, равенство, братство чрез Христовата любов. Свободата - това е свободата на личния избор. Равенството - това е, че всички сме равни пред очите на нашия създател.



А Братството е братството на нашето духовно единство. Всички ние сме чеда Божии и в този ред на мисли - отделянето на козите и овците, за които стана дума в най-метафоричен план, е всъщност разделянето на духовното от много материалното. Прекалено много потънахме в материята, прекалено много затънахме в материалното ни битие и забравихме за духовното и за съжаление, престанахме да обичаме хората, започнахме да обичаме вещите. Да ги обичаме повече от хората и да измерваме своето положение и социален статус и престиж с материални блага - каква кола кара, в каква къща живее, има ли яхта, няма ли и т.н. Неща, които нямат нищо общо с духовния импулс, който от 1987 г., който според посланието на катарите започна да повишава цялостната вибрация на нашата планета и съответно на нас хората и предполага едно много по-високо духовно развитие от това да стоим потопени в материята. За съжаление животът ни е такъв, че цялата тази индустрия на имането, на материалното благополучие ни залива с реклами и с ще-ния, които нямат нищо общо с духовното ни израстване, а то предполага това, че духовните импулси, които ние всички споделяме, трябва да бъдат възродени. Сега са силно принизени, тъпкани, тук-таме някъде нещо проблесне, някой нещо се усети, направи, но материализмът ни е погълнал много лошо и от него трябва да започнем да се освобождаваме, защото духовния импулс е нещо, което не може да бъде унищожено, нито спряно, той присъства активно в нашата духовна памет и чрез подсъзнанието ни напомня за себе си, а когато говорим за него, за тези импулси, това са импулси, в които няма нищо национално, социално неравенство, полово или каквото и да било друго. Има едно единствено човешко духовно единство, към което е крайно време да започнем да се връщаме. 

Ако в този ред на мисли се върнем към онези времена, когато са живяли именно богомилите, какъв е примера, който те са давали със своя живот, със своето ежедневие, защото те не просто са имали практики - духовни, ритуали и т.н., те просто са живеели тази духовност. Какъв примерът, който ни оставят?
При тях принципът е бил много елементарен. Те са казвали “Гледай ме какво правя и ако това, което правя, ти харесва чуй и какво имам да ти кажа”. За разлика от “Слушай ме какво ти говоря”, “Гледай какво правя”. Т.е. там става въпрос за личния пример. Там авторитетът се изгражда не от някакъв изкуствен, социален статус или някакво материално по-висше или по-нисше положение, а се изгражда само на основата на духовен авторитет. Това са били висшите, Посветени сред тях, т.нар. Дедец, чийто авторитет се е дължал само и единствено на личните му и човешки качества, и на онова, което е можел и е правил за хората. Принципът е бил много прост. Общо взето всички големи духовни учения говорят за това, че човек трябва да направи максималното, за да преодолее егото. Според богомилите преодоляването на егото се изразявало в това да предоставиш най-доброто от себе на другите. Всичко онова, което можеш най-добре, да го посветиш на другите и по този начин унищожаваш личното си его. Когато говорим за богомилските комуни, в които те са живеели и създавали, принципът е бил този - всеки дава най-доброто от себе си и в полза на всички останали и с разбирането, че няма по-висши и по-низши, всички хора сме на тази планета сме дошли, защото имаме някакви уникални качества и способности, които трябва да предоставим в пъзела на общото благо. И по този начин, когато всеки дава най-доброто от себе си, получи и най-доброто от всички останали. На този принцип се е изграждала богомилската комуна и тя затова е просъществувала, защото не е правила разлика на бедни, богати, имотни, неимотни, аристократи или каквито и да било други. Става въпрос за чисто човешки контакт, който те са ценяли, използвали и са привличали по този начин хора от всички възможни съсловия. Не е вярно, че богомилското учение е чисто социално на бедните и огнетените. То се ражда в царския двор в Преслав и започва с аристокрацията и преминава и нататъка, защото обединяващия лозунг там е любовта - обичай ближния като себе си, и в този импулс за всеобщо разбиране, любов, взаимопомощ, милосърдия и т.н., няма разлика на класово деление, на расово или каквото и да било друго. Всеки човек иска да бъде обичан и всеки човек реагира, когато получава любовта на останалите. Чувства, използва я, радва й се и затова богомилското учение и богомилската философия е привличала хора от всички възможни съсловия и на това се дължи, така, повсеместно й разпространение. Не само в България, но и в цяла Европа, че чак до Америка. 

Не ни ли хвърля тази ситуация, в която се намираме, първите спасителни пояси, така да се каже? Именно натам, към малките общности, по-близо до природата, работата с мисъл за другия, за обществото?
Абсолютно, абсолютно. Точно това прави, това е така, ако може, в цялата тази тежка ситуация да се види някакъв лъч на оптимизъм, то е точно в тази посока на хората - да се спрат, да натиснат спирачките на това материално залитане и да се огледат около себе си. Когато се спреш малко, можем да преоцениш ценностите си, виждаш, че един куп неща, с които си се занимавал толкова активно и са ти отнемали цялата енергия, всъщност нямат чак такова голямо значение. В същото време, стоейки близо до най-близките си хора, започваш да усещаш по друг начин тяхното присъствие като не само да ги слушаш, но и да ги чуваш, да има взаимно разбиране, проникване, желание за помощ, за разбиране, за общност, а не просто да усещаш другия като някакво физическо присъствие в някоя от съседните стаи. И в тази посока това, което се случва, ее добре, може да фокусира хората върху духовни ценности, ако успеят, разбира се, да го усетят по този начин, защото не с всички е така. Естествено, че има други, които много ще роптаят, че са затворени, че им  се отнема бизнеса, че така и онака, но при всички положения сигналите се подават в тази посока. Трябва да дадем предимство на духовното. Всъщност богомилите това са искали - да се смени парадигмата. Духовното да вземе водещото място и то да определя формата на съществуване на материалното или обратното.

Да кажем, че и там всъщност е нямало закони, които да следват, нямало е писани закони. При тях те са били станали вече излишни..? 
Абсолютно. При тях няма рамки, няма затваряне в някаква догматика, която задължително да трябва да следваш, защото много добре са разбирали, че всякакво ограничение или вкарване в някакъв калъп, води неминуемо и до лицемерие. Или ще влезеш в него наистина от душа и от сърце, или ще влезеш от интерес и тогава вече лицемерието и неистинността, измамата вече са съпътстващ фактор. 

Казахте “Война за Душата”, така да се каже.., ще се води. На какви фронтове ще се води тя според вас?
На всеобщи. Навсякъде, където има такова агресивно, масирано настъпление на материалното ще има сигурна и доста безкомпромисна битка. Това, което казах в началото е метафорично. За отделянето на козите и овците. Ще се извършва абсолютно навсякъде. Нищо от силата на материалното не може да остане неатакувано от онова, което носи Духа и посланията на духовното. Битката ще е повсеместна. Тя ще е навсякъде. Сега, едни ще я възприемат по един начин, друг по - друг, и ще се възползват от нея, за съжаление, други - няма. Просто надеждата е, че все по-голям процент от хората ще се замислят, ще натиснат спирачките, ще могат да се озърнат и да се вгледат в себе си. Защото от там ще започне. Отвътре, навънка. И тогава има надежда, че духовното ще намери своето дължимо място. Който успее - успее, който не - какво да кажем...? 

След гоненията на богомилите всъщност се ражда Ренесанса. Означава ли, че трябва да сме готови, можем да не го кажем буквално, но все пак, за жертви? Всеки за себе си? Всеки да прецени каква жертва трябва да даде? 
Така е. Точно така е. Ренесансът се ражда след гонението, точно защото този богомилски импулс, духовен импулс, успява да се съхрани и да подкладе съвършено друго отношение към света, което вече при Ренесансът изригва, избухва в друга посока. Огромна е надеждата, че това нещо може да се случи и при нас сега. Още повече, че ако следваме принципа, че нещата са циклични и се повтарят и връщам се отново към подредбата на планетите, която е била тогава и сега, може да се надяваме на абсолютно същото. Дай Боже да се случи!

Казахме, че те са дали импулса може с примера за това, че не са се страхували? Какво се случва днес, в момента, със страха, който масово е завладял хората? При богомилите е точно обратното - там страха отсъства. Хората не са се съпротивлявали на това как те са изгаряни на кладата пеейки..?
Първата степен на висше духовно посвещение при богомилите е предполагало точно това - човек да може да се отърве от страха. Страхът е в основата на всички негативни импулси, които спират, задържат, пречат, вредат и т.н. Отърваването от страха е първата крачка към това човек наистина да се почувства свободен. Един човек, който не е свободен, не може да мисли нито за Ренесанс, нито за някакво духовно развитие, нищо. Отърваването от страха при богомилите конкретно е преминавало и през идеята за това, че животът е цикличен, че смъртта не е крайната точка, че душата е вечна и тя има свое развитие, и движение, и вечност, дори и след физическата смърт, което ги е карало да отидат на кладата с песен и с усмивка, и с радост. А не с ужас и страдание. Сега, аз не казвам, че трябва да горим на клади, не казвам, че трябва да ни се случват същите жестоки неща, които те са преживели, но това заливане с толкова много негативизъм в днешно време в известен смисъл е като огъня на кладата. Това нещо трябва да бъде преодоляно, човекът трябва да излезе с усмивка и да го преодолее, за да има шанса за някакво по-светло бъдеще след това. 

Казахте “Посвещение” - едно от Посвещенията е избавянето от смъртта. Имали ли са богомилите… Имали са, но нека поговорим и за това.., път на своето посвещение? Практики, които са прилагали, за да стъпка по стъпка да извървяват този път? Можете ли да ни кажете малко повече за това?
Може, макар че така… Малко се колебая, защото в тези неща винаги има някаква доза сакралност и съкровеност…

Доколкото е позволено.
Много е лесно да бъде обругана, оплюта, осмяна, но да. Ще ви кажа. Първото нещо е, че човек се подготвя за своето духовно посвещение с дълъг пост. Конкретно при богомилите, това е продължавало в течение на 3-4 години, в които те е трябвало да работят върху себе си, в отказването на 15 различни негативни страни на своя живот, които след това е трябвало да докажат пред Дедеца на съответен, как да го кажа… Нещо като духовен изпит. Дали наистина те са успяли да преодолеят определени негативни черти от себе си. Това се е случвало като са били провокирани много агресивно от посветените вече богомили, за да видят реакцията, и ако тя не ги удовлетворява - човекът продължава с работата върху себе си. Ако успее да ги преодолее, тогава вече минава в следващото ниво, в което трябва да може да докаже своята свобода, т.е. освободеността си от зависимостите и в това, че наистина с чисти мисли и душевни пориви пристъпва към това да разбере да помага на другите, защото в крайна сметка идеята е била това, което споменах, да предоставиш себе си в полза на всички останали. Тази взаимопомощ, това милосърдие, за което говори самият Иисус Христос. Затова казвам, че богомилското учение възражда много от основните жизненоважни принципи на истинското апостолско християнство в посока на съчувствие, милосърдие, взаимопомощ, любов към ближния и състрадание. Тези степени на посвещение преминават през 7 етапа, като на седмия етап вече това е най-висшата степен, когато получаваш бялата дреха и Дедецът завръзва колана, въжето, около твоя кръст, с което отделя долната, материална част, от горната, духовната, и ти си вече посветен на Висшата реалност, имаш директен контакт с нея. Вече преминаваш в друга сфера, в друго състояние на духа. Не знам дали отговорих достатъчно…

Толкова добре отговорихте. Аз потънах в размисли. Сетих се в пещерата, когато бяхме с вас, на първия форум във Велико Търново. Той завърши в пещерата, където бяхме с вас, Божиите очи. Там вие също показахте част от този ритуал, изникна този, точно този момент на Посвещението. 
Божиите очи е едно наистина много сакрално място и то е било използвано от богомилите точно в тази посока. Има… Интересно е да се проследи как моделът на Божиите очи продължава в Македония и Гаврил Лесновски, който е един от посветените богомили, неговата пещера, и след това вече в Южна Франция - катарите в пещерата… Тя се нарича, тя така и се нарича - Пещерата на Посвещението, в което има едни такива Божии очи, само че си личи, че те са вече изкуствено дооформени и тя е много по-малка от тази край Луковит, но функцията й е била същата. Всъщност там пред очите на Бога се е извършвало това изпитание, да го нарека, в което човекът трябва да докаже истинността на своето духовно прераждане, отказвайки се от негативни страни от своя характер. 14 на брой трябва да ги изброи и тогава вече може да влезе в, както е в Южна Франция, пещерата на Пентакъла, Пентаграм един голям, който е на 2 метра височина от земята, където се качваш, за да бъдеш вече във финалната степен на посвещение, за да можеш да издържиш на цялата провокация, да издигнеш собствената си вече духовна енергия от 1-вата чакра до 7-мата, за да можеш да навлезеш в другата реалност. 

И във вашата книга "За богомилите - от уста на ухо” сте описали много примери за това как богомилите са действали във време на криза, когато държавата, народа, наистина е бил поставен на изпитание. Тогава те се събирали, концентрирали в много силен молитвен дух и вие конкретно сте посочили определени моменти, когато те са опитвали да отблъснат злото, т.е. те са спасявали народа си цялостно. Не са спасявали само себе си и своята общност, т.е. те са действали за цялото. 
Никога не са действали само за себе си. Абсолютно никога. Винаги са действали за общността и са успявали да я включат. Започват, разбира се, висшите посветени с молитвата, за която те са били абсолютно убедени, че има огромна сила и това не са го казвали само богомилите. Няма религиозно учение или духовно учение, което да не признава или да не знае, че молитвата и въобще словото, думата има огромна сила. Въпросът е тя да излиза от душата и сърцето, не само от устата, формално, и богомилите са успявали да включат в тази си общност, т.е. в тази обща молитва колкото се може повече хора, защото това е увеличавало силата й, енергията й и са постигали наистина невероятни резултати. Включително и в борбата с, понеже сега говорим за въпросния коронавирус, тогава са се борели по същия начин с доста по-страшни епидемии, за които знам, да не ги споменавам.

Това ми беше идеята. Възможно ли е сега ние да се обединим? Има призиви за провеждане на колективни молитви в 12 на обяд, в 9 вечерта… Да обединим, както богомилите са го правили, това колективно съзнание, чрез тази колективна молитва ние да създадем енергиен щит около България и колко души според вас са нужни това нещо да се реализира?
Това е абсолютно възможно. Абсолютно необходимо. И абсолютно реализуемо. Защото всеки може да го прави от вкъщи. Тази енергия, тя се концентрира, тя се събира, по простата причина, че ние всички не сме някакви случайни атоми в пространството, ами имаме духовни връзки помежду си и независимо дали ги признаваме, не ги признаваме, усещаме, не усещаме, използваме активно или не, съзнателно или не, те съществуват. И когато съзнанието бъде насочено в това да се направи една колективна молитва в определен ден, час и момент, тя има огромна сила, огромно значение. И това ме навежда на мисълта, тук, откакто се налага така принудително да сме затворени, с Данчето, с жена ми, се занимавахме… Намерихме превода на молитвата на арамейски, т.е. оригиналната молитва на Отче наш. Когато бяхме в Южна Франция, първия път, и влезнахме в едната от техните сакрални пещери, двамата наши водачи я изпълниха на окситански. Отче наш имам предвид. Това ни направи впечатление, че тя е доста по-дълга от това, което ние знаем като Отче наш, на утвърдената молитва Отче Наш. Много си говорихме на тази тема и те ни дадоха текста на окситански. Много трудно намерихме човек, който да може да ни помогне да преведем. Превода беше малко… Как да кажа… Спънат, да го кажа. Но сега намерихме вариант на пълния текст, който е изключително емоционален, много интересен и доста по-обширен от това, което е общоприетата молитва Отче Наш. И си мисля сега по повод нашия разговор дали да не взема да я публикувам в пълния й вариант…

Можете ли да я споделите с нас? Да я прочетете?
Да я прочета ли? Да, мога. Ето пред мене е. Сега ще я прочета… Това е вече Отче наш от арамейски: 
Отче Наш, О, извор на блясък,
Танцуващ във и около всичко, което е.
О, Сътворяващо Дихание, 
Което протичаш през всички форми.
Смекчи основата на нашето същество
И освети едно пространство, 
За да засадиш (би трябвало да се сложи в кавички) Твоето Присъствие.
Освободи ни от всяко ограничение,
За да може Потокът на Твоя живот,
Да се движи в нас безпрепятствено. 
Изпълни ни с твоята творческа сила,
За да можем да бъдем укрепени,
За да споделяме плода на твоето Видение.
В нашите дълбочини разпръсни твоето семе
С твоята подмладяваща мощ,
За да можем  да бъдем част от твоето Царство.
Всяко едно от нашите действия да дава плод
Съгласно твоето желание
Движейки се в пулса на твоето намерение.
Направи ни въплъщение на Твоето състрадание.
Надари ни с мъдрост, за да създадем и споделим това,
От което всеки един се нуждае.
Със страст и от душа, 
Позволи ни да родим вътре отново онова,
Което е нужно, 
За да поддържа животът ни днес. 
Развържи оплетените конци на съдбата,
Които ни връзват,
Така както ние освобождаваме другите
От оплитането на миналите им грешки.
Опразни ни от имамени, 
провалени надежди и желания,
Така както ние възстановяваме от другите
Едно обновено Видение.
Не ни оставяй да бъдем пленници на съмнението,
Нито да останем вързани от безплодни преследвания.
Не ни оставяй да бъдем съблазнени от онова,
Което би ни отделило от истинската ни цел - Бог.
Но освети възможностите на настоящия момент, 
Защото ти си основата на плодородното Видение.
Силата, която прави да се ражда 
И пълнотата,
Където всичко е обединено
И отново е направено цялостно и пълно. 
О, ти извор на блясък,
Танцуващ във и около всичко, което е.


Това е пълният текст.
Виждаш, че доста се различава от това, което всички ние си знаем като молитвата Отче наш. Много интересни духовни детайли има вътре в него. Тя е била съхранена при арамейците. Аз я получих записана, на арамейски изговорена, когато бях в Сирия в Малюля. Това е единственото място, където все още говорят езика арамейски. Дадоха ми я на една касета и той ми я даде един монах, който не знам по каква причина се спря при мене и каза “Вие от къде сте?” и аз му казах “От България”, “От България ли?, каза - елате с мен”. И тогава ми я даде, даде ми тази касета с изпълнението на молитвата Отче Наш на арамейски. Каза “За нас това е нещо много сакрално, много съкровено. Ние я пазим в този манастир”, викам: “Добре де, ама имате записана в този манастир на касети?”, той се усмихна и ми каза “Вие да не мислите, че я даваме така на всички?” Каза: “Вие в България сте имали едно движение (имаше предвид много отдавна), което, каза, е било основано, е било работило с тази молитва, затова я предоставяме на вас”. И тази касета я пазя като нещо изключително свещено, макар че реално не разбирам арамейски, но сега, когато вече имам този текст, мога да я следя поне като дължина. И виждате, че е доста по-дълга от общоприетия текст.

Все пак да кажем, че не отричаме общоприетата молитва, ние продължаваме да си я изричаме, да я използваме…
Просто общоприетата молитва е малко съкратен вариант, сбит вариант на всичко това, което тук изчетох. В никакъв случай - не. Колкото повече могат хората нея да използват, толкова по-добре, защото тази е доста по-дълга. Но сега… Днешния ни разговор ме навежда на мисълта, че е добре да я публикувам и който иска, който може, който има вътрешното желание, може да използва и нея. Но Отче Наш във варианта, в който е обнародван, е абсолютно силна, валидна и полезна, и нужна молитва. 

Можем да направим разговор след време за арамейската молитва, тъй като вие казахте, че в нея има интересни детайли. Защо следва тези думи, защо по този начин е поднесено, но това нека го оставим за следващ разговор или материал. 
Да, но това, което са използвали богомилите като молитвата Отче Наш е отразено тука и в арамейската и там има няколко, така, няколко съществени редакции. Например, в молитвата “Дай ни нашия хляб насъщен”, в другия вариант е “Дай ни нашия хляб наДсъщен”. Т.е. за духовен хляб става дума, не за материален. И другото е, че “Не ни въвеждай в изкушение” има една съществена редакция, защото Бог не е този, който ни въвежда в изкушение. А Бог е този, който може да ни предпази от това ние сами да изпаднем в изкушение. Има различни редакции. Даже четох сега, че Папата в Рим  е последвал примера на протестантските църкви, които отдавна направиха редакция на този текст и след 13 години обсъждане във Ватикана предлагат също редакция точно на този момент, в който Бог не те въвежда в изкушение. Ти изпадаш в изкушение. Бог е този, който ще те спаси и ще те извади от там. Но така де. За целия този коментар вече може би е добре да има цяла отделна тема, защото е дълъг. 

Можем да направим отделна тема. Само да вметнем, че Ваклуш Толев преди години е написал писмо, изпратено до Папата, именно за корекция на молитвата в тази част. 
Чудесно, чудесно.

Да се върнем на нашата тема. Казахме още в самото начало на разговора - свободна воля. Това са прилагали богомилите. Пред какво сме изправени ние днес и за какво трябва да проявим нашата свободна воля?
В нещо много просто. Дали ще избираме пътя и залитането в материалното или ще вървим по пътя на духовното. Т.е.  - къде ще бъде ценностната ни система. Както казах в началото - дали да обичаме хората или да обичаме предметите. Кое ще предпочитаме в тази посока, защото едното предполага отричане от другото. Ако изпаднем в това да се втурваме към материалното, в предметите, в придобиването на това или онова, в ценностна система, която се гради на… Определя твоята стойност според имането, което имаш, е едно. А другото изисква да се откажеш от тези неща и да градиш в себе си духовни ценности, които отиват в посока на любов, на обич, на това наистина да обичаш другите хора. Да можеш да бъдеш отзивчив към проблемите им, да реагираш на болката им, да проявяваш милосърдие, състрадание, готовност за помощ, а не да се затваряш в черупката си. Ето тези - това е изборът. Едното и другото. Едното отвежда или в единия, или в другия път. Сега, тази ситуация, остра, която е в момента с този вирус, предполага този избор да започне да се прави веднага и особено в някакъв момент, в който всичкото това отшуми, мисля си че той - избора, ще остане като точка номер 1 в дневния ред. Къде от тук нататък ще вървиш? В каква посока? Мисля, че това ще бъде много съществено. 

Какво би се случило, поне според вас..., какво би се случило, ако хората продължат по стария си начин? Тъй като всичко това, за което с вас говорим, изисква тотално смяна на реда, по който ние живеем. 
Ами мисля си, че би било много добре, ако хората, в голямото си болшинство, се осъзнаят. Не мога да бъда такъв, чак краен, оптимист. Въпреки че винаги заставам на страната на оптимизма. Но се надявам, че достатъчно много хора ще преоценят ценностите, с които са живели до този момент и ще се ориентират към друг вид ценности. Това ще бъде голямата полза от всичките тези страдания, през които сега хората преминават, и най-вече този всеобемащ страх. Но ако това не се случи, мисля си, че нищо добро не ни чака. Най-малкото тази епидемия ще се повтори, не дай си Боже, ще се потрети, защото всъщност няма нищо случайно. Честно казано никак не ме занимава въпросът дали този вирус е естествен, изкуствен, създаден в лаборатория, дали е тръгнал от Китай, дали е тръгнал от някакви прилепи и всякакви такива истории, които се чуват. Никак не ме вълнува този момент. Вълнува ме, че това нещо е факт. Нещо се случва, значи че то не е случайно, тъй като в живота ни няма нищо случайно. То е някаква форма на… Как да го кажа? Висшите сили, с други думи, са разрешили това нещо да се случи. Което значи, че ние трябва да преминем през него като през някаква форма на катарзис. Нещо да разберем. Нешо да осъзнаем. И най-вече да го преоценим. Кой в каква посока вече е друг въпрос. Дай Боже да са повече тези, които ще извадят полза. Ползата ще бъде в това да се ориентираш към… Да си преоцениш ценностите. И материалните неща да минат на 2-ри план. 

И ако трябва да завършим, бихте ли ни споделили една богомилска формула, която в тези дни вие си повтаряте за вас, за вашето семейство, за българския народ, която можем да включим към молитвите?
Каквото и да ти се случва, както и да ти се стоварват нещата от живота - радвай се! Това са казвали богомилите. Радвай се, защото животът, който живееш в момента, е шанс, който ти се дава, за да намериш своя верен път към висшата реалност. Радвайте се, хора! Не унивайте, не хленчете, не се поддавайте на страха, защото той ще ви убие.

Благодаря ви, професор Попхристов, за това интервю и се надявам скоро да се видим на живо. 
Дай Боже по-скоро да е. Всичко добро!
 




Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...