Търси

Проф. Андрей Пантев: Будителите са тези, които вярват, че съвършенството е възможно

04.11.2016 г.
2278
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Удивително е, че в този меркантилен свят има хора като вас, каза в приветственото си слово проф. Андрей Пантев, който беше поканен от Бялото братство по случай 1 ноември – Деня на будителите да произнесе приветсвена реч в Централния дом на архитекта в София. „Петър Дънов и духовната алтернатива на света”  беше темата на неговото изложение. Една идея има стойност и значение едва тогава, когато покорява, пленява или поне заинтригува хората. Спомням си една пиеса „Човекът от Ла Манча” с Питър О`Тул, когато той играеше и Дон Кихот, и Сервантес едновременно, заразказва историкът. „Не той не е луд, казва Сервантес за своя герой, лудост е да вярваш, че този свят е единственият”. Аз не вярвам, че ще дойде един по-добър свят, но вие вярвайте, призова членовете на Бялото братство проф. Пантев. Все пак стремежът към него, независимо от разочарованието, е важен. Това движи прогреса и ни тласка към стремежа за човешко съвършенство.
 
Тръпката на съпричастност ви е довело тук, както и мен, каза още проф. Пантен. Хората, които са извън матрицата и не се интересуват от злободневните теми на оцеляването, като следват един по-висок идеал, честваме в този ден. Между тези хора е и Учителя. Днес ние се прекланяме пред бедните, но духовни хора и тях помни историята. Да си различен в несъвършен свят е смъртен грях. Превъзходството дразни и тогава се надига безпричинна, но яростна ненавист.
 
Само учението на Учителя преживя автентична еволюция и остана през времето с малка промяна. За мен това, което е важно е, че който и да е Господ, той е вътре в човека. На това се основава Реформацията. Няма посредник между нас и Бог. А противоречието да се служи на Бог, без доброта и човечност, е предизвикателство на съвестта. Най-помпозните сгради при католицизма са правени в години на масов глад.
 
Нека не забравяме, че когато се появи Учителя, се развиха разните „изми” – националсоциализъм, фашизъм и други, припомни проф. Пантев. В контекста на крясъците и пълната ненавист към другите, се ражда едно светло учение, което говори за любов към ближните. Най-силно впечатление ми е направило у Учителя именно това – призива към любов, дори в условията на омраза, каза още проф. Пантев.
 
Петър Дънов е една космополитна личност и класически будител. Той израства в семейство с изключителен пиетет към образованието. Книгата си, посветена на възпитанието - „Науката и възпитанието” пише сам. Всичките му беседи по-късно са издадени от неговите последователи.  
 
Рoдeн нa 11 юли 1864 г. в ceлo Xaдъpчa, близo дo Bapнa в семейство на свещеник, той е възпитаван наравно с другите две деца в семейството. Баща му Koнcтaнтин Дънoвcĸи e cвeщeниĸ и заедно с Атанас, който по-късно става негов тъст, са възрожденски личности. Константин е първият учител в единственото по това време училище във Варненска област, създадено със собствени средства от Атанас и то в килера на дома му. В последствие, срещайки много трудности с гръцките фанариоти, Константин тръгва отчаян към Атон, но там намира прозрението, че където и да отиде може да служи на Бог, като служи на хората. Така се завръща, за да се ожени за майката на Петър Дънов – Добра.
 
„Дръзновение, хармония, успех” е и първото лого на създаденото от семейството школо във Варна. Бащата на Петър участва активно също в борбата за църковна независимост.
 
Затова не е чудно, че водачът на Бялото братство се насочва към богословието. Очевидно семейството е толкова прогресивно, че Петър учи в Американското научно-богословско училище в Свищов, независимо, че баща му е православен свещеник. Естествено и първата му работа е учителската.
 
Учитeля зaминaвa зa Aмepиĸa и пpeз 1890 г. и зaвъpшвa ceминap пo тeoлoгия в Meдиcън, Hю Джъpcи. После следва като peдoвeн cтyдeнт в Бocтънcĸия yнивepcитeт, ĸъдeтo ce диплoмиpa през 1893 г. Cлeд това зaвъpшвa  eднoгoдишeн ĸypc пo мeдицинa.
 
Дънов избира една уникална тема за своя дипломна работа, която е продиктувана от интереса му към епископ Вулфила. Темата е за миграцията на германските племена. Всичко това показва енциклопедичната подготовка на Учителя.
 
От престоя в CAЩ тръгва интересът му към Bceмиpнoтo бялo бpaтcтвo. Cпopeд нeгo ocнoвитe му ca пocтaвeни oт бoгoмилитe в Бългapия 10 вeĸa пo-paнo.
 
В книгата си „Науката и възпитанието” Дънов говори за начина на възпитание като духовно занятие. Между всички съвети и наставления, които дава към учителите има един особено интересен. Той говори, че преподавателят трябва да познава френологията и физиогномията, за да разбира своите ученици. „Трябва да наблюдавате челата на учениците, защото така ще познаете тяхната разумност”, съветва Учителя. Ако наблюдавате носа, това ще покаже сърдечния свят, а брадичката – физическия. Цялата същност на човека е в неговото лице. Така Учителя предпоставя и развитието на бъщите форми на съвременното обучение.
 
Коментари 0

Коментари:

Спомоществуватели на Портал 12: