Примабалерината Диляна Никифорова: На сцената или в живота няма малки или големи роли!

През последните години се наблюдава една обща тенденция на засилващ се интерес във всички сфери на изкуството. Нещо като възход, възраждане…, след един дълъг период на застой. Като че ли хората започват отново да търсят за себе си или за своите деца творчески импулси и вдъхновения. В този контекст разговаряме с примабалерината Диляна Никифорова, която е не само една от най-ярките звезди на съвременния балет, но и е човек, приел изкуството за своя мисия в живота. Тя е и една от любимите учители ментори на децата, посветили се на балетното изкуство, които заразява с любовта си към него.
 
Много хора възприемат балета като красиво изкуство, но свързано с много лишения и болка за самите изпълнители. Не минава ли през този път именно всяко човешко израстване по житейската стълбица на живота?
За мен минава...Това е бил и моя път и аз съм го приемала като нещо естествено. Понякога като погледна във времето назад, в годините в училище, след това в театъра, това е бил ежедневен стремеж да се саморазвиваш. Фактически балетът е едно състезание със себе си, като непрекъснато се стремиш да се усъвършенстваш. Удоволствието поне за мен е в това, да виждаш как всеки ден, ставаш мъничко по-добър от предходния. Това следва да ни води и във всяка една сфера на живота ни - работа, взаимоотношения и т.н. За мен всяко нещо е трудно, колкото и балета и за всяко нещо се изисква много енергия и усилия, за да е истинско.
 
Какво научихте от вашите учители и какво искате да предадете на своите ученички?
Голяма част от начина ми на мислене, на възприемане на света е свързан с моята учителка, голямата примабалерина Красимира Колдамова и нейният светоглед - затова че няма малки и големи сцени, малки и големи градове, няма малки и големи роли, независимо дали се отнася за сцената или живота. Много ми се иска да предам това и на децата, с които работя. Другото важно нещо, което искам те да усетят е, че балетът е театър и е преди всичко емоция.
 
Какви са за децата възпитателните качества на балетното изкуство?
За мен, човек с каквото и да се занимава, още повече с балетно изкуство, трябва да е страшно упорит, постоянен и дисциплиниран. Това са много важни трудови навици, които възпитат у теб отговорност и честност към себе си и изкуството. Иначе не се получава или се получава нещо, което не е истинско.

Честността и упоритостта как се вписва в съвременния ни начин на живот?
Не знам, аз така живея и друг начин не виждам. Може понякога човек да изгуби от това, но то е временно. Честността и постоянството винаги биват възнаграждавани и удовлетвореността, която носят за човека е огромна. По-важно е да си в хармония със себе си и да следваш своите убеждения, независимо от тенденциите на модерното ни ежедневие, което честно казано много не ми харесва. Но пък човек трябва да може да се адаптира към условията, в които живее и да продължава да се развива.
 
По какъв начин красотата на балета успява да се адаптира в забързаното градско ежедневие на модерния живот?
По мое мнение изключително добре, защото у хората все повече се засилва потребността от нещо креативно, нещо красиво. Балетът е абсолютен контрапункт на нашия бит, свят и ежедневие, в които живеем. Той е една приказна страна, в която всичко е съвършено и красиво. Когато гледам моите колежки балерини, те изглеждат като богини от друг свят, а всъщност са едни отрудени момичета. Но колкото и трудоемко да е балетното изкуство за нас изпълнителите, то все пак ни държи далеч от битовизма. Ние живеем в един друг свят подчинен на други закони. Затова толкова обичаме професията си. Това е и причината публиката ни да обича и харесва балета.

Как в огромния поток на информация, в това число и прояви на култура, да различаваме неподправеното изкуство, онова което обогатява, от онова което ограбва душата?
Мисля, че това е абсолютно индивидуално и зависи от натрупванията, които има всеки един от нас. Човек интуитивно определя кое изкуство му въздейства градивно и кое разрушително.
 
Играете белият и черният лебед в Лебедово езеро. Светлината или тъмнината се пресъздава по-лесно и кое изисква повече вътрешна енергия?
Определено светлината. Белият лебед изисква много повече прецизност, майсторство и душевна чистота. Винаги съм смятала, че лиричните образи са теста за големия артист. Разбира се Черният лебед е изпълнен с атрактивни и сложни технически елементи, които подлагат балерината на сериозен стрес, но все пак с малко актьорско майсторство, човек винаги може да направи изпълнението си убедително. Независимо от многобройните роли, които съм имала шанса да изпълнявам на сцената, Одета-Одилия си остава най-сериозното предизвикателство, пред което се изправям преди всеки един спектакъл на „Лебедово езеро“.
 
Прима балерина като вас, с дългогодишен опит на международната сцена и с редица награди, решихте да направите балетна академия на село. Това звучи много провокативно, но и вдъхновяващо. Какво ви подтикна към тази инициатива?
Като на шега започнахме тази балетна академия с моите колеги, от "Детски балетен театър Капка" - Бургас и от Софийска Опера и Балет, но инициативата прерасна в нещо много красиво и истинско. Моят дядо е родом от село Марян и той е бил един от възрожденците на селото, помогнал е както на селото, така и на неговите съселяни много в онези години. Мисля, че трябва да следваме примера на нашите предци и тяхната любов към родния край. На децата, които идват от цяла България, им харесва много тук. Самата атмосфера на село Марян е много задушевна и сред красивата природа на Еленския балкан децата дават всичко от себе си и получават незабравими емоции и преживявания.
 
Снимките на изпълнената с емоции и живот балетна зала в село Марян са изключително впечатляващи. Как приемат вашата дейност местните хора?
На хората изключително много им харесва емоцията, която преживяват на нашите спектакли вече 5-та година. Овен в селото ние правим спектаклите на „Балетна Академия Марян“ и в Елена, и във Велико Търново, като децата участвали в академията танцуват наред с първите солисти на Софийска Опера и Балет. Независимо от факта, че основните изпълнители са деца, които все още са в процес на обучение, мисля че успяваме да изтръгнем местните хора от ежедневието и да ги потопим в един приказен свят, който им вдъхва нови живителни сили, обновява ги. Самите хора в селото ни помагат и подкрепят във всяко отношение, което много ме радва и стопля.

В тази връзка не може да не попитам, талантливи ли са българските деца и имат ли усет към изкуство?
Има много талантливи деца в цяла България! Текущият пример е днес тук във Велико Търново. Аз съм впечатлена от децата на „Virginia Ballet”, с които работих тези дни. Те са изключително дисциплинирани и заредени с любов към танца. Това определено е заслуга на тяхната ръководителка Виргиния Казарина, която влага много обич в работата си с тях.  
 
Както тук, така и в цялата страна, аз съм се изненадвала от уникалните таланти, които срещам, когато пътувам за конкурси, фестивали, балетни академии... Всички тези таланти обаче не успяват да стигнат до професионалното обучение, което е концентрирано в столицата. По-важното обаче е, че тези деца имат не само физически данни, които са важни за балета, но имат усет към танца, към музиката, което при всяко положение ще развие у тях дух на творец, дух на артист. Така че, трябва да вярваме в бъдещето!