Преподобна Стойна се явява срещу Гергьовден и лекува в село Златолист

Народната светица лекува и до днес в село Златолист, близо до Сандански и Мелник. Нейната плоча сбъдва желания и има лечебна сила. Каменният къс е на преподобна Стойна -  пророчицата, за която Ванга казва, че е три степени по-силна от нея. 

Светицата винаги помага, когато си отишъл в храма с чисто сърце, но нейната сила се проявява особено силно, точно вечерта на 5 ти срещу 6 ти май преди големият празник Гергьовден. Тогава хиляди хора се стичат да пренощуват в храма и да измолят от нея помощ и застъпничество пред Бога.

Коя е преподобна Стойна и кое я прави толкова почитана и до днес?

Също като петричката врачка Ванга, преподобна Стойна ослепява. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, което уврежда зрението й. След това се появяват ясновидските и лечителските и способности. До 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Тогава насън й се явява свети Георги, който й казва да копае в двора, където намира негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 г. Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение.

След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва от село Хазнатар, Серско в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма “Св. Георги” в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г. в пост и молитва.

Днес ръбовете около плочата са запълнени със стотинки. Навсякъде из църквата има панички, в които хората оставят по нещичко пред светците. Дясната част от иконописа е окаяна. Стените са опушени и черни, трудно се различават изображенията. Зад масивната стара врата при входа има няколко малки стенописа. Казват, че Стойна много е помагала, продължава да помага и днес от многобройните икони. Затова и всеки човек пристъпва прага й с ново листче в ръка и му търси място, за да бъде изпълнено единственото желание – да има здраве. Отвън пред стаичката човек може още да пообщува с преподобната. Сядаш и започваш да пишеш писмо с молба до нея. Според поверието, всичко можеш да й кажеш, да я помолиш и това ще си остане само между вас двамата.

Там, близо до Петрич, в село Златолист, по нейно време назовавано Долна Сушица, е сгушена църквата „Свети Георги", където прекарва последните 20 години от живота си Стойна Димитрова. До гроба на отеца, който я е приютил, е и нейният. Хиляди хора минават през храма, кой от любопитство, а повечето от нужда. Чудесата, казват, се случват и днес. За обикновените хора тя е светица. Из Петричкия край още се носят легенди за живота и невероятните неща, сътворени от Стойна: как е примирала и „шетала при Бог", левитирала, докато се моли, и виждала бъдещето, церила нелечими болести, живеела скромно и тихо.

Обич, обич требе на ората. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…

Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани по заръка на самата ясновидка. Тя започва да диктува своите поророчества четири дни преди да умре в църквата "Свети Георги" в Златолист. Ясновидката е знаела точната дата на своята смърт - 22 декември 1933 г. Затова заръчва при нея да дойде момиче от Самоков на име Бояна, което да запише думите й.
Преподобна Стойна предсказва смъртта на цар Борис III. След опита за убийство на монарха в Арабаконак и след атентата в храма "Света Неделя" Преподобната казва на Богомолците в Златолист:

"Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него куршум не лови". Пророчеството е направено през 1925 г., а Борис III умира през 1943 г.

През 1933 г. Стойна казва пред семейството на Костадин Георгиев:

“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава...”

“Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете - на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае... Айде идете си добри ора и се молете на Бога...”

И накрая извадени мисли на Преподобна Стойна, записани от хора, които са били близо около нея:

1.    „Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.“

2.    „Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.“

3.    „Няма незнайни неща на света. Щом нещо е дадено от небесата, то е дадено да се знае. Небето няма тайни от нас. Ние си мислим, че имаме тайни от него.“

4.    „Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата.“

5.    „За три неща никога не се плаче: за жив човек, за развален пазарлък и за хубаво време. Понякога като ни ощетява, Всевишният ни предпазва.“

6.    „В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.“

7.    „Никой народ не идва на света ей-тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.“

8.    „И хората, и народите са творение – едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са твоите – най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като наука целебни.“

9.    „Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за доста време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят... Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота…“

10.     „Никога не предвещавах смърт, дори когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.“

11.     „Още от малка се досещах,че душата е нещо като вода, дето върви що върви по земята, а подир се възнесе към небето и после се върне – я като дъжд, я като сняг, а като градоносен гняв Божий… Затуй обичах да гледам как вали. Виках си: душата на земята се връща.“

12.     „За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън.Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става.