Търси

Предателството на Юда е част от великия Божествен план

04.04.2018 г.
5075
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
ПРЕДАТЕЛСТВОТО - Избрана част от лекция за Юда и Христос, държана на 3-и Ноември 2009-а година, Варна, Елеазар Хараш:

Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже от най-елементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука говорим за Божествена логика.

Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител; изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.

Това предателство е голяма тайна. Това предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова бил  е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог, и това бил точно Юда.

Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: - Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги; не донякъде, а завинаги.

Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.

Освен това, според този замисъл избраният Юда в последствие е щял да се разцъвти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече няма да е херувим; ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика Любов, но трябва да я осъзнаваш и познаеш. Защото според гносиса Божественият замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон. Гносисът, т.е. Божият замисъл винаги следва нещо по-дълбоко, по-висока цел.
Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и то е дар; това е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, защото бил много богат... Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.
Без предателството Юда нямаше да направи своя скок в развитието си. Без Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста божествена същност.
В библейските евангелия предателството на Юда се описва като лошо действие, а сред дванадесетте ученици Юда се е водел като черната овца. И за Юда не се говори с добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение. Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение, а частично, от Бога. Те си имат само някаква вяра, която както знаете е недостатъчна. Забележете сега неразбирането и неведението, да не говорим, тука не се спирам надълго, за смъртта: две различни евангелия, двама различни апостола дават два вида различна смърт. Няма как Юда да умре по два различни начина, просто... Но Библията е дадена, все пак тя е един буквар, забавление, занимание – да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това което търсиш, е самия Бог и Той е в твоята дълбочина.
Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая Марко казва: - По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. Сякаш не Бог решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. Значи, вижте какво казва: По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. А знаеше, че човек се ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен.
Вярата е само път, а гносиса означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само откровение, съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.
Според едно друго неразбиране: Матей – Юда бил жадувал за пари. Такъв велик посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари – друго дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи душите по техния бавен път; при учениците пътя е бавен.

В евангелието на Лука – друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият враг на Бога е влязъл в Юда и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща, забележете, логични, вярни, но не са истина – това е разликата. Тука отново липсва откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.

В евангелието на Йоан, поредното заблуждение, макар че там се казва, че Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан Юда е бил движен от сатанинската си природа; има и нещо такова. Значи, Юда е бил движен от сатанинската си природа и от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че Юда е изпълнявал замисъла на Бога.

И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва, Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.
Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.

И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.

Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител, но след много разговори между него и Христос, и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: - Умолявам те... и т.н. и т.н., накрая Юда осъзнава замисъла.

Така нареченият предател Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойнствено, защото в царството на Барбелло няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда единственият достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.

След предателството дойде кръста, а на кръста бе показан замисъла, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Забележете, силата Си, а не същността Си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността – тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата Си, а Неговия път е към мистерията на Абсолюта.

Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.
Предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните.
Нима Бог трябваше да накара богомилите да изгарят на кладата, например на кладата да постави инквизиторите или обикновените свещеници?! Не може да се случи, защото Той може да направи това, като даде голяма власт на над духовете, които действат. Но Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е много специално нещо.

И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но всичко към Себе Си, според нивата на съзнание.

Бог е в действията; Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това, Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, не донякъде.

И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновена голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.
Потаен е Бог, и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО - Избрана част от лекция за Юда и Христос, държана на 3-и Ноември 2009-а година, Варна, Елеазар Хараш:
 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спонсори на Портал 12