Предателството на Юда е част от великия Божествен план

04.04.2018 г.
5160
Добавена от: Портал12
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО - Избрана част от лекция за Юда и Христос, държана на 3-и Ноември 2009-а година, Варна, Елеазар Хараш:

Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже от най-елементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука говорим за Божествена логика.

Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител; изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.

Това предателство е голяма тайна. Това предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова бил  е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог, и това бил точно Юда.

Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: - Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги; не донякъде, а завинаги.

Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.

Освен това, според този замисъл избраният Юда в последствие е щял да се разцъвти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече няма да е херувим; ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика Любов, но трябва да я осъзнаваш и познаеш. Защото според гносиса Божественият замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон. Гносисът, т.е. Божият замисъл винаги следва нещо по-дълбоко, по-висока цел.
Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и то е дар; това е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, защото бил много богат... Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.
Без предателството Юда нямаше да направи своя скок в развитието си. Без Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста божествена същност.
В библейските евангелия предателството на Юда се описва като лошо действие, а сред дванадесетте ученици Юда се е водел като черната овца. И за Юда не се говори с добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение. Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение, а частично, от Бога. Те си имат само някаква вяра, която както знаете е недостатъчна. Забележете сега неразбирането и неведението, да не говорим, тука не се спирам надълго, за смъртта: две различни евангелия, двама различни апостола дават два вида различна смърт. Няма как Юда да умре по два различни начина, просто... Но Библията е дадена, все пак тя е един буквар, забавление, занимание – да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това което търсиш, е самия Бог и Той е в твоята дълбочина.
Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая Марко казва: - По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. Сякаш не Бог решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. Значи, вижте какво казва: По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. А знаеше, че човек се ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен.
Вярата е само път, а гносиса означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само откровение, съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.
Според едно друго неразбиране: Матей – Юда бил жадувал за пари. Такъв велик посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари – друго дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи душите по техния бавен път; при учениците пътя е бавен.

В евангелието на Лука – друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият враг на Бога е влязъл в Юда и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща, забележете, логични, вярни, но не са истина – това е разликата. Тука отново липсва откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.

В евангелието на Йоан, поредното заблуждение, макар че там се казва, че Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан Юда е бил движен от сатанинската си природа; има и нещо такова. Значи, Юда е бил движен от сатанинската си природа и от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че Юда е изпълнявал замисъла на Бога.

И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва, Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.
Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.

И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.

Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител, но след много разговори между него и Христос, и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: - Умолявам те... и т.н. и т.н., накрая Юда осъзнава замисъла.

Така нареченият предател Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойнствено, защото в царството на Барбелло няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда единственият достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.

След предателството дойде кръста, а на кръста бе показан замисъла, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Забележете, силата Си, а не същността Си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността – тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата Си, а Неговия път е към мистерията на Абсолюта.

Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.
Предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните.
Нима Бог трябваше да накара богомилите да изгарят на кладата, например на кладата да постави инквизиторите или обикновените свещеници?! Не може да се случи, защото Той може да направи това, като даде голяма власт на над духовете, които действат. Но Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е много специално нещо.

И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но всичко към Себе Си, според нивата на съзнание.

Бог е в действията; Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това, Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, не донякъде.

И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновена голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.
Потаен е Бог, и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО - Избрана част от лекция за Юда и Христос, държана на 3-и Ноември 2009-а година, Варна, Елеазар Хараш:
 
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай