Потопа е Безжалостна Прелест, а за земните - това е просто бедствие

Според Толтеките Потопът е спасил развитието. Потопът е слязъл, защото застоят е растял много застрашително: човекът е натрупвал зло, което е трябвало да бъде прекъснато. Говорим за голямо зло – защото едно е да си лош човек, съвсем друго е да тръгнеш по пътя на демонизиране, което е по-лошо от пропаст – много по-лошо, просто, от лош човек. Лошият човек може да стане добър, но за демоните... при демоните това отнема милиони години – тежък, труден път, изключително труден път.

Застоят е растял застрашително. Развитието на интелекта се е оказало, по времето на Атлантида, развитие на безумието. Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагало, което може да го ползваш, ако го владееш. Тука имало и даровити туранци, но Толтеките казват: „Дарбата на нечистия човек е тежко проклятие“.

Всемогъщата Бездна простря Своята Ръка и Великото Бяло Братство потопи Атлантида – и Учителя потвърждава това. Заклинанието на морето и Небесата беше отключено – и Атлантида си отиде. По принцип е имало четири огромни, големи потопа. Гордата Тъмна раса трябваше да си замине, защото нейното падение беше започнало да става голяма зараза, голямо разрушение. Тази раса трябваше да бъде отделена от света. Според Бялото Братство това паднало и надменно човечество не заслужаваше да има гроб и споменания. Те били изпратени в мрачно, агонизиращо състояние в друга част на Бездната, в друга част на водата, наречена празнотата. И Учителя потвърждава: падналите атланти, специално най-вече Четвъртата подраса, пратуранците, плюс част от Втората подраса на Атлантида (наричат се тлаватли, които са имали връзка с марсианците), малка част от тази раса, и най-вече Четвъртата подраса – това са тези, които, казва Учителя, душите им са заключени на дъното на Атлантическия океан и сега са там затворени, не могат да мръднат – докато някога Бог им позволи.

За Толтеките Потопът е бил Тайнство, особено явление, нещо с особен блясък. Но за това е трябвало да имаш друг мироглед – слънчев поглед. За земните е съвсем друго: Потопът им е отнел част от съзнанието, и то голяма част. Днес тези хора, това човечество паднало се отличава по това, че тази част от съзнанието я няма – затова нямат Будност, затова стават катастрофи, но не това е най-лошото. Най-лошото е да си се отказал да търсиш Бог и Истината, откъдето може да тръгне бавно изправяне. И днес те не помнят нито за Атлантида, нито искат да чуят, нито помнят нейното послание. Според Толтеките тези, които не се обучават в Истината, винаги ще трупат опит в падението и вътре в тях ще бродят тъмни сили.

Рмоахали наричат Потопа - Безжалостна Прелест – това е тяхното тълкуване, на Първата раса на Атлантите – Безжалостна Прелест. Толтеките го наричат Тържество на Орела, а за земните това е просто бедствие (те нямат друга гледна точка, нямат мироглед – той им е отнет): той е просто бедствие, какъвто е и техният живот. В така наречения „ужас на Потопа“ Толтеките са онемявали от изумление – това е нещо грандиозно: Орелът слиза и те са знаели, че трябва да Го посрещнат – подобно, както Богомилите на Кладата: изключителен подвиг, духовен подвиг и пълно Отдаване, за да се слееш завинаги с Бога, а не донякъде и половинчато. Половинчатите неща нямат нищо общо с Духовността. Те са виждали нещо от Древната красота, нещо от Древната стихия на водата, която за тях била част от Древната стихия на Орела, т.е. на Бога. Те имали поглед само за Него, но те дълго време били обучавани и затова можели да Го посрещнат и да Го видят правилно. Както Богомилите дълго време са се подготвяли за Кладата – и когато тя идва, е осъществено Велико Единство.

Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Толтеките, на Мъдреците. Човечеството и досега е с изгубена част от съзнанието, докато Толтеките са свободни птици: прераждат се като Мъдреци, слизат и се завръщат – за тях няма смърт. Едно слизане – едно завръщане, в което няма смърт: просто слизане и заминаване. Те винаги са се реели в Духа, в Духа на Орела и в Свободата. Толтеките никога не са се интересували от бъдещето – никой Мъдрец не прави тази грешка и затова те са постигнали нещо по-дълбоко: те са се посвещавали на Орела, на самия Бог. Те са се посвещавали на Истината и за тях всичко друго е без значение. Така те са изпреварили бъдещето – и нашите раси, човешките раси, впоследствие не могат да изпреварят, защото няма по-висока степен от Седма и Осма степен, т.е. Дракон Вълк: изключително чисто Съзнание, което е завръщане и сливане.
 
из лекция на Елеазар Хараш, държана във Варна на 1-и Септември 2015г.