Посланието на Златю Бояджиев в картината 'Суматоха' е актуално и днес

Обраслата къща на ул.“Златьо Бояджиев“ в Пловдив и Брезовската – бащина (купена от англичанин) са празнина, която постоянната експозиция в Чомаковата къща, едва ли може да запълни. Защото нашенецът цени направеното, понякога цени и личността, която прави..., но за състоянието на обществения Дух няма проницателност.

Златю Бояджиев - Българският гений на изобразителното изкуство, пресъздава живота дори в една единствена картина. Сплъстен около житейското дърво човешки свят... С небе, в което едва ли дълго ще има място за птици и златно слънчево око сред клоните едва ли .... стълпотворението на хората в живота ...



Трудно е да бъде разбиран единствено с болестта, такъв изящен четец на българската багра, като Златьо Бояджиев. Затова, че мени приказната теория на пасторалния сюжет и за живописта с отривистия щрих от нидерландския мъченик – Ван Гог е ясно! Ала Златювия паноптикум е последица от мирогледна промяна. Движението в картината "Суматоха" изразява интерес към универсалните значения на символите.

В невероятната картина виждаме един, разказван с лекотата на необяснимо спокойствие живот, тук по нашите земи, в прилива на европейския ориент. Ако кажем, че изкуството на Златьо Бояджиев е почтенна игра със смисъла на житейските неща не ще изпаднем в морализаторство. Защото става дума за хубавия идеализъм у онези поколения, към които се отнасят и Бараците ... Чистосърдечната им сериозност към възможните значения на човешкото битие е добронамерена игра за високи развлечения в обществото. При това, далеч над политическата квота за нас, българите, по тези земи и откъм не кой-знае колко благосклонния външен свят. Него приветства с дружелюбно спокойствие художникът от позиция на така да се каже – нашият български дом. Покой на духа за който Винсентовият гений не успя да се пребори и загина.

А в самоотверженото дело на един скромен живот, българския гений на Златьо Бояджиев, го внушава и опазва в наши дни, без гръмки дерилажи по аукционните „терени“ на Света ... То е и участ, и заслуга ... Но обраслата къща на ул.“Златьо Бояджиев“ в Пловдив и Брезовската – бащина /купена от англичанин/ са празнина, която постоянната експозиция в Чомаковата къща , едва ли може да запълни. Защото нашенецът цени направеното, понякога цени и личността, която прави..., но за състоянието на обществения Дух няма проницателност.

© автор : Илиян Генов, Портал 12