Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към това съзнание, което се бори за оцеляване. Учителя казва: "Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик".
Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си. Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин - заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата. Ученикът има в себе си светещо мълчание - не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.
За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят - съществува само неговият подход. Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Учникът осъзнава, че Любовта е него е действие на Бога. Ученикът познава Свещеното Слово и Свещеното Слово го познава.
из лекция на Елеазар Хараш, октомври 2011г.
Изгледайте видеото: ПОТЪНКОСТИ В ДУХОВНОТО УЧЕНИЕ: