Пeтър Димков: Телесното здраве добива смисъл само чрез Духа

„Много важно е да научим децата си, себе си, близките си да откриват, откликват и обичат красотата. Тогава можеш и истински да й се радваш. Ставаш силен. Но силата трябва да води само към добро”.

„Не падай духом! В Живота нищо не струва повече от живота, за да загубваш вяра в него”.
 
„Живей и не пречи на другите да живеят. Това е половината от истината за достоен живот. А другата е: помагай и на другите да живеят”.
 
Това са само част от посланията на изумителния българин, лечител и духовник Петър Димков. На 19 декември се навършват 134 години от рождението му – познанието и обичта са най-висшите ценности в живота му. Той е човекът, спасил родния дом на Левски от събаряне, парка „Аязмото" в Стара Загора от суша. В Бургас помага на тракийските бежанци. По негова инициатива в Свищов се прокарва водопровод, а във Варна се строят десетки паметници... Откъдето мине, оставя искряща диря.

Петър Димков винаги съветва: „Обичайте, обичайте и пак обичайте! Обичай родината си, както обичаш родната си майчица, защото тя те е създала, отгледала и възпитала. И природата обичай, защото тя също ти дава всичко, от което имаш нужда – здраве, бодрост, сила, храна, лековити билки, кристален въздух, чиста вода”. Това са нещата, пред които искрено и всеотдайно се прекланяше и благославяше.

По думите на Лечителя, новият човек е онзи, който има здраво тяло, бодър дух, отзивчив, приветлив, светъл ум, добро сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Трябва да благоухае и навсякъде да разнася аромат, умът му трябва надалеч да свети и да има такава воля, че дето мине, всичко да изпарява. Който няма тия качества, той не може да се нарече нов човек. Ако който ги притежава, с право може да се нарече творец на съдбата си.
 
„Безделието е породило най-много престъпления и нещастия. Сър Валтер Скот пише на сина си в училище: „Длъжен съм да ти внуша най-сериозно, че трудът е условие, предписано нам от Бога в каквото и положение да сме в живота; нищо няма на света, което без труд да има цена, нищо не може да се придобие без него. Що се отнася до знанието и то не може да се посади в човешкия ум без труд, както не може да се отгледа житна нива, без да се изоре и засее тя предварително. Ако ние прекарваме нехайно нашата пролет, то и нашето лято ще бъде безполезно и за презиране, жетвата ни ще бъде гола слама и зимата ни на старини няма да бъде почитана от никого.“

„Гледайте да не загубите нито един ден без полза. За търтеите няма място нито на небето, нито на земята; те са позор за рода си. Никакъв блясък на богатство или обществено положение не може да потули безобразната им същност. По-добре е да мъкнем вар или да ринем с лопата, за да принесем полза на хората с честен труд, отколкото да бъдем възпитани в разкош и да живеем като паразити”, съветвал Димков.

Слънчевият човек, както го наричали, често четял от Евангелието и от книгата „Свещени думи на Учителя“. Ето думите и напътствията на Димков: „Как трябва да се ползва от чадото Божие тази свещена книга?

След сутрешната молитва, в която обезателно влиза прочитането на една глава от Евангелието, вземете в ръцете си тази книга с кратката формула:

„Учителю, ръководи ме в този момент и ми посочи със святата си десница кои слова от тази книга са необходими за душата ми, за да ми послужат за ръководство в тези съдбоносни за мен дни“.

Подир това, с двете ръце едновременно отваряте книгата и прочитате написаното (пасажа), на който сочи показалецът ви, и внимателно се изчитат и двете страници и се размишлява върху тях“. После Димков прочитал текст от „Завета на цветните лъчи на светлината“ и се обливал мислено с цветните лъчи на светлината, определени за съответния ден, след това започвало всекидневието му.
 
Дъщеря му, художничката Лили Димкова казва за него: „Татко се беше научил да владее времето. И каквото и да правеше, каквото и да беше напрежението около него, съумяваше да запази спокойствие и да остане лице в лице с Господа в мълчание или с думи.

Усещах как татко живее в Божието присъствие, а то се постига със словесно мълчание, с тишина на чувствата, с безмълвие на мисълта, с покой на тялото. Той беше овладял възможността да изключва напрежението. А това му даваше възможност да се вслушва в тишината и да пребъде в абсолютния покой. Той ми е говорил за оживялата взаимовръзка с Бога по време на молитва и тогава казваше: „Осветява се“, т.е. казвайки молитвата, истинска светлина светва, която виждаме и с физическите си очи. Първото, на което ме научи, бе, че Бог е вътре в нас и няма пречки за постигане на връзката с него. Името, което човек получава при кръщението, свързва човека с Бога. Затова, започвайки прегледа на пациенти, татко питаше за малкото му име“.
 
Споделяме с вас думи от собствения му завет, даден месеци преди края на изпълнения му със смисъл житейски път:
 
Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, като ги премахва радостната мисъл.
 

Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост.

 
Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа не само отвън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, за да е чисто, приятно и уютно като си там. А какво правят хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и променят прически, слагат герданче и смятат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, неразбиране и страх. Трябва да се изчиства тази стая, за да има здраве и радост.
 
„Бързай полека” казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, работете без да бързате. Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си”, ще видите че без да се уморявате, ще достигнете до целта, стига само да постоянствате.
 
Човекът е и духовно същество. Какъв смисъл има атлетическата сила, ако духът е джудже, а душата – сляпа? Телесното здраве добива смисъл само чрез духа. А здрав дух има, само когато той е осветен от най-висше разбиране за живота. А то е: човекът като дух е съзнание, чиято яснота се увеличава постоянно, чието просветление става все по-високо; и в това просветление той трябва да съзнае себе си като частица от едно мирово цяло – космоса, и да почувства родство с всички живи твари и с всичко проявено.
 
Има съкровища, вложени в сърцето – съкровища от милосърдие, любов към ближния, въздържание, умереност. Човек отнася тези съкровища със себе си зад пределите на смъртта, когато напуща този свят.
 
Едно от първите неща, които трябва да извършим през живота си, е да изучаваме природните богатства, вместо да проклинаме съдбата си, защото където и да се намираме, около нас винаги има много повече красота и смисъл, отколкото можем да си представим.