Отзвук от 9-та Симфония на Бетовен, пресъздадена от Genesis Orchestra с диригент Йордан Камджалов

Мечтая този пожар на Бетовен да обхване цялото човечество. Ако има Бог, то той ни връхлита в такива моменти. Бетовен събра времената в мигновението.

Лишен от посредствеността на диригентите, които вместо да събират времената в музиката, разпръскват музиката във времето, маестро Камджалов, воден от интуицията (традицията) на Тосканини, ускори своята памет до мигновението, в което фантазията на Бетовен стана очевидна за сърцата, като ги накара всички да експлодират заедно.

Музиката на Бетовен е музикален бунт! -  превръща музикалното време във възглас на вечността. 



Бетовен може да ни напомни едно единствено нещо: Всеки миг е чудо, всеки жест е заклинание, всяка мисъл е просия на вечността да узнае тайните на времето...! Трудът, терзанието... е небесния барут, с който обстрелваме каменното леговище на мистиката.

Тайнствеността на света пристига като екстатична хипноза. Всеки инструмент въплатен в музиката ни носи мистично видение, и по този начин внезапно ни напомня за нашата безответна неповторимост.

Бях на първия ред и присъствах на терзанието и вдъхновението на много духове като в приказка от Хофман... Инструментите се виеха и сновяха удивително между слушателите. Общото впечетление беше, че публиката и оркестъра са си разменили местата, а самите музиканти вцепенени от усилието следяха напразните усилия на виртоозността да догони величието. Всеки живот разпръсква величието, което музиката събира и му го връща като душа!  Като живеем ние разпръскваме величието което ни е подарено и само с изкуството си го връщаме обратно.

Деветата симфония на Бетовен възражда във всеки индивид вроденото му чувство за богоподобие. Ужасен от словото, което отслабва силите на воюващия живот, Бетовен начело на музикалната армия връща победените на полесражението, изправя труповете на арената и осигурява победата на сърцето над интелекта.

Автор: Аврора Тимева



 
Докато бях по време на концерта, това са мислите и усещанията, които нахлуваха в мен и записвах на лист хартия:

О Хармонийо, изкована от могъщия вой на всички сърца и души! 
Вълните на палавото и могъщо същество напират като отвъдно придихание.
Аз съм на границата на световете и улавям техните сенки, светът е прозрачен за мене.  
Безпощадния жест на изтерзания каменоделец на съдбата.
Със всеки изтръгнат тон трябва да предизвикваме сърцераздирателно духа,
или видението за нечий дух дошъл да налее кръвта на пропорциите на тъжната вселена.
Всяка хармония е самата скръб!
О дай ми Господи слово за да разтворя световете! Нека техния плач се излива през моята душа...
Аз присъствам на трагичната подредба на света.
Агонията на Нищото и на Битието!
Позволи ми да ме докосне тяхната трансцендентална и съдбоносна милувка.
Край, настъпи часът.
В този миг замръзва чувствителността на вселената. Чупи се кората на необходимостта и се ражда Божеството което да наблюдава и да страда.
Душата ми е световната празнота откъдето вият бездните.
Хармонията е безпощадна.
Сякаш присъствам за пръв път как са се родили Смъртта и Живота. Как са слезли от Небесата и как са превърнали плътта в свещенодействие на терзанието. Лъчът пада от небето за да навести сянката, която е приковала сърцето на мигновението в мрежите на времето.
И ето девойката на трансценденталността носи видението за света.
Време е да разбереш че нищо твое не е твое, раздай всичко, заклевам те, единствено тогава ще те обхване истинското просветление. 

автор: Аврора Тимева, Портал12