Търси

Откровението на Йоан е една голяма концентрация на Христовото Слово

08.06.2020 г.
7627
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Шестият Печат


В началото на Шестата културна епоха, човечеството е разделено на две - едни, които водят духовен живот под импулса на Любовта и други, които живеят стария живот на материята.
 
В шестата глава на Откровението се пише за тези, които не са приели Христос. Откровението казва: “За тях настана голяма катастрофа.” За тези, които живеят старият живот на материята, усилията за суета. Това са хора, които говорят за знания и дела. Според Библията знания и дела не са достатъчни, за да бъде един живот благословен и една душа спасена. Иска се още едно условие, а то е по-важно от тези двете условия взети заедно. Това условие е абсолютна вяра. Всяко дело  и знание без вяра е повърхностно и ограничено. А що се отнася до съществата, които живеят под импулса на Христос, те са в пътя на вярата, а вярата изхожда от Любовта.
 
Вярата по своята същност е виждаща и проникновена сила на сърцето.
 
Важен момент, който трябва да се знае, че на вярата е присъща воля за развитие. В окултизма не се спираме само до вярата, а продължаваме по-нагоре.

Вярата е една мощна сила, защото тя е отвореност за висшите енергии да действат свободно, т.е. висшите същества да действат свободно. Ето защо чрез вярата действат сили, които стоят над природните закони. “Преместването на планините” за които говори Христос е свързано с тази велика магическа сила наречена вяра, т.е. с тайната на вярата.
 
Когато Христос дойде пак на земята (символично), тогава на тъмните сили тъмнината ще се увеличи многократно. А когато Христос дойде за тези, които Го обичат и Му вярват, тяхната вяра ще се превърне във виждане (виждащата сила на сърцето).
 
Вярата е кулминация на сърцето, а това се превръща във виждане. А това виждане е вече истинско знание без примеси.
 
Ученикът няма право да казва: “Аз имам вече вяра”, защото вярата е нещо развиващо се. Който има вяра не може да стои на едно място. Затова учениците на Христос се обръщат към Него с думите: “Господи укрепи вярата ни.” Това не означава, че те не вярват. Това означава, че вярата е на степени и че тя е нещо, което се развива и те искат по-висока степен на вярата.

После в Откровението се казва: “ И видях друг ангел, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите ангели, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.”
 
После се казва, че Йона е чул числото на подпечатаните от всички времена на Израеля. Това са всички племена и народи на земята, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце.  - Палмата е символ на победата.
 
Йоан има мистичен и дълбок разговор с един Велик посветен. Разговорът между тях е много интересен, там всяка дума има необикновено значение. Това се отнася до дълбоки вътрешни разговори. Посветеният пита Йоан:

“Откъде идват тези с белите дрехи?” Йоан казва: “Те идват от голямата скръб.”


Ще загатна за една тайна, но се опасявам да я коментирам по-дълбоко, за да не произведе дисхармония в някои съзнания, които разнасят на други места тези неща. Това е една тайна, която Учителят е изнесъл само донякъде, а който може да медитира и да навлиза навътре, може да я разбере по-дълбоко. Тази тайна казва, че и Христос има дял и участие в тази скръб. Ще обясня думите на Учителя, но без да правя коментар.
 
Учителят казва нещо за погрешката на Христос - няма нищо общо с критиката, защото тя е произлязла от Любовта на Христос, тя е само условно грешка. Тези неща от ума не могат да се разберат, но от душата могат да се разберат.
 
Учителят казва: “Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Христос стана поръчител на свободата на хората, обаче те злоупотребиха със свободата. По-късно Христос трябваше да слезе като изкупител и да възстанови свободата.” След едно слизане на земята се оказа, че то не е достатъчно. Ще има второ слизане. Ще има и трето и още много други. Но тези неща са малко по-дълбоки, по-далечни и затова за нас е важно второто идване. На друго място Учителят казва, че Христос на земята научи нещо, което не знаеше.
 
Ще кажа нещо за притчите, защото на Христос се наложи да говори с притчи. Притчите са ценни, защото те предпазват хората от голямото разрушение, дори и когато не се разбират добре. Ще обясня точно какво искам да кажа. Притчата не храни пряко Духа, тя е храна за чувството, а народът и племето се съхраняват чрез чувството. Народът и племето живеят чрез чувството, а храната на чувството е образа. Затова Той говори в образи - “добрият самарянин”, “сеятелят” и  т.н.
 
Когато народът се старае да разбира образа, ще стане връзка с духовността, която е скрита зад този образ. Да разберем един образ, това означава скритата духовност да ни се изяви.
Учениците се различават от народа, защото те имат нещо, което народът го няма. Затова на учениците Христос говори по друг начин, на тях тълкува тайната, а не говори с притчи…


Седмият Печат

За седмия печат е казано: “Когато отвори седмия печат, настъпи мълчание на небето за половин час и видях, че на седемте ангели се дадоха седем тръби.”
 
Развитието на културите на Шестата раса е символизирано чрез седемте печата. Седмата раса е описана със звуците на седемте тръби - това е символ на звученето на симфонията на сферите.
 
Астралният свят се разкрива в образи, а Висшият - в тонове и хармония. Още по-навътре разкритието е откровение на Словото.
 
В този смисъл Откровението на Йоан е една голяма концентрация на Христовото Слово и на Христовия замисъл.
 
Окултната наука казва: “Йоан е овладян от Христос.” Едно от тълкуванията по този въпрос е, че ако Бог те овладее, няма да има повече неразбиране. Това е овладяването на Идеала, но това овладяване се явява в един строго определен момент.
 
Когато говоря за Идеала подразбирам Духа, защото зад високия Идеал стои Духът. Идеалът се явява в завършека на човешкото развитие. Ако не беше така, щеше да има една голяма опасност. А тя е в това, че Идеалът щеше да остане настрани, като един далечен и отвлечен символ.
Идеалът, т.е. Духът, има едно правило, а то е следното: Духът се разкрива само в този момент на човешкия живот, в който има абсолютно и реално жизнено значение. От този момент нататък започва истинското вдъхновение към новото. Тук се дава новото вдъхновение в пътя на развитието. Явяването на символа на Идеала, т.е. на Духът, оказва мощно вътрешно въздействие, което дава мистичен и силен тласък на ученика в неговото истинско развитие.
 
В по-висшия свят се описва като изявление на седемте тръби. След Седмата раса еволюцията на земята ще завърши и тя ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Това е мисията на земята.

Седмата раса е последната върху физическата Земя. Тогава едни хора ще се изтънчват все повече и повече, както физически, така и духовно, а други все повече ще огрубяват и ще се втвърдяват.
 
Любовта и злото имат две основни качества: Любовта разтваря материята и внася в нея живота, а злото, което е свързано с егоизма и омразата, втърдяват материята. В това втвърдяване, в този ад се събират падналите същества, които не са приели новия импулс даден от Христос. Неприемането означава, че съществата не могат да изпълнят своята мисия.
 
Любовта в лицето на Христос влезе отвътре в душите на хората, за да действа в тяхната еволюция, която е и еволюция на човечеството. А Откровението на Йоан е едно Божествено и Всемирно изнасяне на Истината.
 
Силата на Христос е силата на Принципа. Принцип означава да обичаш Истината повече от живота си. Силата на Христос и апостолите е именно в това, че те обичаха Истината, т.е. Отец, повече от живота си. За да устоиш в Принципа се изисква синтез. Синтез означава едно безконечно вглъбяване във вътрешността. Който устои в Принципа, тогава му се разкрива самият Принцип, като едно безконечно съдържание и смисъл на нещата във Вечността. Само чрез Принципа можеш да прогледаш в Абсолютното Начало и Неговият Замисъл.
 
Чрез Принципа в ученика се внедрява дълбокият корен, който е Тайната от Дървото на живота. Точно затова Лао Дзъ казва: “Душевен покой значи да се върнеш към корените на живота.” Дълбокият душевен покой и живот се разбират само чрез Духа, който е в корена на всички неща. Духът е скрит в корена, т.е. в невидимото. Това означава, че Истината е извън ума, извън логиката.
 
Отстраняването на ума означава отстраняването на звяра. Умът е винаги без изход (това е свързано с човешките планове), затова бездната е неговият краен резултат. Човешките планове са без изход. Духът е твоят дълбок корен, твоята абсолютна природа.
 
Звярът няма орган за виждане на Истината, защото той е излязъл извън корена на живота, т.е. извън Духа. Това означава, че външното, повърхностното никога не може да има душевен покой, защото не е духовно. Душевният покой е най-големият успех тук на земята, той е над благата.
 
Проникващата благодат, която слиза от Духа, се въплъщава в човека, като душевен покой или като мир. Именно за този мир жадува цялото човечество. Това е науката за корена на нещата. Тази наука за корена на нещата е свързана с Абсолютната вяра.
 
Учителят казва: “Да вярваш във възможното, това не е вяра, а знание.” Щом е възможно то е знание, а не вяра. Учителят казва: “Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни.”

Из лекции на Елеазар Хараш, изнесени пред 1994-а година

 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12