Откровението на Йоан е една голяма концентрация на Христовото Слово

08.06.2020 г.
16718
Добавена от: Портал12

Шестият Печат


В началото на Шестата културна епоха, човечеството е разделено на две - едни, които водят духовен живот под импулса на Любовта и други, които живеят стария живот на материята.
 
В шестата глава на Откровението се пише за тези, които не са приели Христос. Откровението казва: “За тях настана голяма катастрофа.” За тези, които живеят старият живот на материята, усилията за суета. Това са хора, които говорят за знания и дела. Според Библията знания и дела не са достатъчни, за да бъде един живот благословен и една душа спасена. Иска се още едно условие, а то е по-важно от тези двете условия взети заедно. Това условие е абсолютна вяра. Всяко дело  и знание без вяра е повърхностно и ограничено. А що се отнася до съществата, които живеят под импулса на Христос, те са в пътя на вярата, а вярата изхожда от Любовта.
 
Вярата по своята същност е виждаща и проникновена сила на сърцето.
 
Важен момент, който трябва да се знае, че на вярата е присъща воля за развитие. В окултизма не се спираме само до вярата, а продължаваме по-нагоре.

Вярата е една мощна сила, защото тя е отвореност за висшите енергии да действат свободно, т.е. висшите същества да действат свободно. Ето защо чрез вярата действат сили, които стоят над природните закони. “Преместването на планините” за които говори Христос е свързано с тази велика магическа сила наречена вяра, т.е. с тайната на вярата.
 
Когато Христос дойде пак на земята (символично), тогава на тъмните сили тъмнината ще се увеличи многократно. А когато Христос дойде за тези, които Го обичат и Му вярват, тяхната вяра ще се превърне във виждане (виждащата сила на сърцето).
 
Вярата е кулминация на сърцето, а това се превръща във виждане. А това виждане е вече истинско знание без примеси.
 
Ученикът няма право да казва: “Аз имам вече вяра”, защото вярата е нещо развиващо се. Който има вяра не може да стои на едно място. Затова учениците на Христос се обръщат към Него с думите: “Господи укрепи вярата ни.” Това не означава, че те не вярват. Това означава, че вярата е на степени и че тя е нещо, което се развива и те искат по-висока степен на вярата.

После в Откровението се казва: “ И видях друг ангел, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите ангели, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.”
 
После се казва, че Йона е чул числото на подпечатаните от всички времена на Израеля. Това са всички племена и народи на земята, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце.  - Палмата е символ на победата.
 
Йоан има мистичен и дълбок разговор с един Велик посветен. Разговорът между тях е много интересен, там всяка дума има необикновено значение. Това се отнася до дълбоки вътрешни разговори. Посветеният пита Йоан:

“Откъде идват тези с белите дрехи?” Йоан казва: “Те идват от голямата скръб.”


Ще загатна за една тайна, но се опасявам да я коментирам по-дълбоко, за да не произведе дисхармония в някои съзнания, които разнасят на други места тези неща. Това е една тайна, която Учителят е изнесъл само донякъде, а който може да медитира и да навлиза навътре, може да я разбере по-дълбоко. Тази тайна казва, че и Христос има дял и участие в тази скръб. Ще обясня думите на Учителя, но без да правя коментар.
 
Учителят казва нещо за погрешката на Христос - няма нищо общо с критиката, защото тя е произлязла от Любовта на Христос, тя е само условно грешка. Тези неща от ума не могат да се разберат, но от душата могат да се разберат.
 
Учителят казва: “Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Христос стана поръчител на свободата на хората, обаче те злоупотребиха със свободата. По-късно Христос трябваше да слезе като изкупител и да възстанови свободата.” След едно слизане на земята се оказа, че то не е достатъчно. Ще има второ слизане. Ще има и трето и още много други. Но тези неща са малко по-дълбоки, по-далечни и затова за нас е важно второто идване. На друго място Учителят казва, че Христос на земята научи нещо, което не знаеше.
 
Ще кажа нещо за притчите, защото на Христос се наложи да говори с притчи. Притчите са ценни, защото те предпазват хората от голямото разрушение, дори и когато не се разбират добре. Ще обясня точно какво искам да кажа. Притчата не храни пряко Духа, тя е храна за чувството, а народът и племето се съхраняват чрез чувството. Народът и племето живеят чрез чувството, а храната на чувството е образа. Затова Той говори в образи - “добрият самарянин”, “сеятелят” и  т.н.
 
Когато народът се старае да разбира образа, ще стане връзка с духовността, която е скрита зад този образ. Да разберем един образ, това означава скритата духовност да ни се изяви.
Учениците се различават от народа, защото те имат нещо, което народът го няма. Затова на учениците Христос говори по друг начин, на тях тълкува тайната, а не говори с притчи…


Седмият Печат

За седмия печат е казано: “Когато отвори седмия печат, настъпи мълчание на небето за половин час и видях, че на седемте ангели се дадоха седем тръби.”
 
Развитието на културите на Шестата раса е символизирано чрез седемте печата. Седмата раса е описана със звуците на седемте тръби - това е символ на звученето на симфонията на сферите.
 
Астралният свят се разкрива в образи, а Висшият - в тонове и хармония. Още по-навътре разкритието е откровение на Словото.
 
В този смисъл Откровението на Йоан е една голяма концентрация на Христовото Слово и на Христовия замисъл.
 
Окултната наука казва: “Йоан е овладян от Христос.” Едно от тълкуванията по този въпрос е, че ако Бог те овладее, няма да има повече неразбиране. Това е овладяването на Идеала, но това овладяване се явява в един строго определен момент.
 
Когато говоря за Идеала подразбирам Духа, защото зад високия Идеал стои Духът. Идеалът се явява в завършека на човешкото развитие. Ако не беше така, щеше да има една голяма опасност. А тя е в това, че Идеалът щеше да остане настрани, като един далечен и отвлечен символ.
Идеалът, т.е. Духът, има едно правило, а то е следното: Духът се разкрива само в този момент на човешкия живот, в който има абсолютно и реално жизнено значение. От този момент нататък започва истинското вдъхновение към новото. Тук се дава новото вдъхновение в пътя на развитието. Явяването на символа на Идеала, т.е. на Духът, оказва мощно вътрешно въздействие, което дава мистичен и силен тласък на ученика в неговото истинско развитие.
 
В по-висшия свят се описва като изявление на седемте тръби. След Седмата раса еволюцията на земята ще завърши и тя ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Това е мисията на земята.

Седмата раса е последната върху физическата Земя. Тогава едни хора ще се изтънчват все повече и повече, както физически, така и духовно, а други все повече ще огрубяват и ще се втвърдяват.
 
Любовта и злото имат две основни качества: Любовта разтваря материята и внася в нея живота, а злото, което е свързано с егоизма и омразата, втърдяват материята. В това втвърдяване, в този ад се събират падналите същества, които не са приели новия импулс даден от Христос. Неприемането означава, че съществата не могат да изпълнят своята мисия.
 
Любовта в лицето на Христос влезе отвътре в душите на хората, за да действа в тяхната еволюция, която е и еволюция на човечеството. А Откровението на Йоан е едно Божествено и Всемирно изнасяне на Истината.
 
Силата на Христос е силата на Принципа. Принцип означава да обичаш Истината повече от живота си. Силата на Христос и апостолите е именно в това, че те обичаха Истината, т.е. Отец, повече от живота си. За да устоиш в Принципа се изисква синтез. Синтез означава едно безконечно вглъбяване във вътрешността. Който устои в Принципа, тогава му се разкрива самият Принцип, като едно безконечно съдържание и смисъл на нещата във Вечността. Само чрез Принципа можеш да прогледаш в Абсолютното Начало и Неговият Замисъл.
 
Чрез Принципа в ученика се внедрява дълбокият корен, който е Тайната от Дървото на живота. Точно затова Лао Дзъ казва: “Душевен покой значи да се върнеш към корените на живота.” Дълбокият душевен покой и живот се разбират само чрез Духа, който е в корена на всички неща. Духът е скрит в корена, т.е. в невидимото. Това означава, че Истината е извън ума, извън логиката.
 
Отстраняването на ума означава отстраняването на звяра. Умът е винаги без изход (това е свързано с човешките планове), затова бездната е неговият краен резултат. Човешките планове са без изход. Духът е твоят дълбок корен, твоята абсолютна природа.
 
Звярът няма орган за виждане на Истината, защото той е излязъл извън корена на живота, т.е. извън Духа. Това означава, че външното, повърхностното никога не може да има душевен покой, защото не е духовно. Душевният покой е най-големият успех тук на земята, той е над благата.
 
Проникващата благодат, която слиза от Духа, се въплъщава в човека, като душевен покой или като мир. Именно за този мир жадува цялото човечество. Това е науката за корена на нещата. Тази наука за корена на нещата е свързана с Абсолютната вяра.
 
Учителят казва: “Да вярваш във възможното, това не е вяра, а знание.” Щом е възможно то е знание, а не вяра. Учителят казва: “Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни.”

Из лекции на Елеазар Хараш, изнесени пред 1994-а година

 




Спонсори на Портал12