Открити кодекси на 2000 г. говорят: Исус не е създал своя религия, а възстановява древно учение

В началото на тази седмица британският всекидневник Daily Mail обяви, че откритите през 2008 г. древен компект табли, показващи най-ранния портрет на Исус Христос от преди близо 2000 г. са автентични.  Направените подробни анализи ги датират от времето, когато Исус е проповядвал. Те са покрити с осем върхи звезди, символ на идването на Месията.

Това прави плочите първото писмено доказателство за живота на Исус Христос. Подвързаните с пръстени метални страници - кодекси говорят за Месията и неговите последователи.
В таблите е написано, че Исус не е създавал своя религия, а е възстановявал стара традиция от времето на Цар Давид, датираща отпреди хиляда години. В тях се говори, за мъжкото и женско начало на Бог, който е определен едновременно като мъж и като жена.

Защо това откритие е важно и какво потвърждава, по темата Портал12 разговаря с Емилия Семкова, известна в интернет пространството с духовното име и литературен псевдоним Алия Ошо . Лингвист и филолог, завършила Арабска, Английска и Френска филологии в СУ „Климент Охридски“, г-жа Семкова е работила като преподавател, преводач, управител на международни проекти. В своя блог www.aliya.blog.bg , тя говори за произхода на българите, тяхната древност и ги определя като божия народ.

Плочките са открити на бял свят през 2008, а сега се потвърждава тяхната автентичност, след направени изследвания. Защо те предизвикват такъв интерес?

Значимостта на плочките е твърде голяма, поради направените в тях разкрития от значение и за християни, и за мюсюлмани, и за евреи. Ето защо са били необходими неколкократни анализи на материала, езика и др., за да се потвърди тяхната автентичност.

А защо според вас за тях се заговоря точно сега в този момент?

- Всяка истина има своето време и място. А когато времето на истината е настъпило, никой и нищо не може да я спре.

Според тях Христос не измисля нова религия, а стъпва на древното познание. Означава ли това, че християнското учение има по-дълбоки корени. Вие го свързвате с древното българско знание. Как направихте тази връзка и на какво се оповава тя?

Разбира се, че християнското учение има своите дълбоки корени. Няма истинска духовност, която да няма своите дълбоки корени във вечността на Божията истина. А тази истина не е заслуга само на едно или друго човешко поколение, на един или друг човек. Божията истина е вечноприсъща на Сътворението, тя е основата, от която светът е изтъкан. А дали ще я видим или не е наша лична отговорност.

Много са доказателствата за това, че духовността на човека е неразривна част от неговата човешка същност, ето защо познанието на Божията истина е част от човека от самото човешко първоначалие.

Моето убеждение, основано на много фактори: българският език, историческите артефакти, намерени по нашите земи, българските традиции и фолклор, българската душевност и история на народностното ни развитие, сочат към един основен извод: Българите са най-древните хора на земята и те са хората от Рая, живели по времето на така наречената в много древни свещени книги Златна епоха на човечеството. Тази високо развита духовност на себеуважение, взаимопомощ, любов към Божественото съзидание и към ближния и до днес виждаме дълбоко вкоренена в българската душа. По всички тези въпроси съм писала в блога си и съм привела подробни доказателства..

В плочите се говори за това, че БОГ съдържа мъжкото и женското начало в себе си. Това не е ли в разрез с приетото официално християнство, но в синхрон с учението на богомилите, орфизма и т.н.?

Да, в плочите ясно се споменава, че Исус е проповядвал Бога и като Богиня, и като Бог, и като мъж, и като жена. И няма как да бъде иначе – всички осъзнати Божии синове и просветлени мъдреци и пророци, стъпвали някога по нашата хубава земя, говорят за Бог не само като за мъж, но и като за жена. И що за Бог би бил, ако се определя само като част от цялото, а не като цялото в неговата пълнота!? Ето защо и Исус ни казва: Аз съм и Божи син, и Човешки син.

Защото Бог е всичко и всеки – и мъжът, и жената, и детето. Бог е и най-голямата звезда и най-малката тревичка. Библията ни учи, че Бог е и Творецът Вседържителят, и Сътвореното Съдържимото.Богомилите са почитали жената наравно с мъжа, защото богомилите са Милите Богу носители на най-древната българска духовност, така, както е бил и Орфей – ОрПей, певецът на Богинята Ра, Древнобългарската Богиня Създателка на света, която дедите ни са изобразили със символа на всевиждащото око на Чачин камък в Белоградчишкия Балкан.

Аз не зная кое християнство наричате „официалното“ – според мен християнството е само едно. Сам Исус християнин не е бил, религия не е създавал, той не е бил религиозен сановник или книжовник фарисей. Той е бил човек на Живата истина, въплътена в плът и кръв в неговата човешка индивидуалност. Исус институции, йерархии, религиозни структури не е създавал, постове не е раздавал. Той е бил Живото слово и Живият пример.

Друг е въпрос кой как го разбира – защото Бог / Богинята е един / една, а човешките умове са много. Дева Мария е Божията майка, самата тя Богиня, защото само Богиня може Бог да роди. Дедите ни Древните българи са я наричали МаРа, но те са имали много по-проникновено разбиране за Богинята майка от нас – Богинята според тях е била Майка на света, а не само на едно същество. Затова са я наричали и Ба – Бабата, Прамайката на всички. За Древните българи Бог е бил повече жена отколкото мъж, защото Бог е имал типично женските качества на Всеприемане, Всеопрощаване, Любов и Милост.

Едва в по-късните епохи на Падението на Човека отвъд пределите на Божествения свят и Рая, дедите ни са загубили връзката си с Бога, защото в тях се е появили Егото, а то е винаги в мъжки род - войнствено, лъжовно, претендиращо. Бог се е превърнал в Строг и Ревнив, Наказващ и Измъчващ Мъж, праобраз на бащата в настъпилите мъжки времена на самозабравилото се его. Бог обаче не е нито Мъж, нито Жена, всъщност Бог е и двете, и нито едното. Той е Този, който Е!  "Та Твам Ази!" са казвали Древните българи.

Все повече се говори, че Обетованата земя не е там, където всички знаем, че е. Вие открито говорите за връзката на древните българи с Христовото учение. Христос е разпънат на кръста, но какъв всъщност е този символ и каква е силата му?

Кръстът е един от най-древните символи, открити по нашите земи. Намираме ме и го в рисунките от пещерата магурата, които според специалисти са над 40000 год. Намираме го и върху скалистите върхове на България, - например надписът от скалите край Първомай. Намираме го и върху Перперикон. Намираме го навсякъде, където Древнобългарските жреци са строели своите сални светилища и са следели небесния път на Слънцето. Кръстът всъщност е най-древният астрологически календар на Дедите ни и датира от праисторически времена. По-късно той е станал част и от Древнобългарските руни. Освен символ на Бога Слънце, кръстът е станал символ и на просветления мъдрец, Древнобългарския жрец разперил ръце в духовно служене. Оттук идва и Древнобългарското му име – кръст от корена КъРаАз-т, където РаАз или просто Раз е Пра Азът или Божественият дух. Оттук и българската дума: Раз-Ум, например. Кръстът е символ на Божия Син, носещ светлината на Божия Дух.