Търси

Ошо: Интуицията не може да бъде обяснена, защото обяснението означава причинност

Още по темата ...
Водата

Елеазар: Водата е създадена за възраждане на духовността в човека и тя погубва всеки, който има лошо отношение към нея

Виж повече
Веселин Орешков пробуждане

Веселин Орешков: Днес светът има спешна нужда от пробуждане на съзнанието (ЛЕКЦИЯ - пълен текст)

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш - 10 важни правила за ученика в Пътя към Истината (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
23.12.2022 г.
7004
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Интуицията не може да се обясни научно, защото самият феномен е ненаучен и ирационален. Интуицията не може да бъде сведена до нивото на интелекта, защото тя идва от място, което е абсолютно непознато за интелекта. Интелектът може да я почувства, но не може да я обясни.

Скокът например, може да бъде почувстван, защото има интервал. Интуицията може да бъде усетена от интелекта, той може да забележи, че нещо се е случило. Но интуицията не може да бъде обяснена, защото обяснението означава причинност. 

За интуицията не съществува интелектуална причина и въпрос като "От къде идва?" "Как се е появила?" и т.н., защото интуицията няма връзка с интелекта. Интуицията има връзка с Бога.  (ин-тао: вътрешният Бог).

Интуицията е скок от Нищото в битието. Затова разумът я отхвърля, защото е неспособен да я срещне. 

Според разума съществуват две области на съществуване: познатото и непознатото. А непознатото означава това, което все още не е познато, но някой ден ще бъде познато. Съществуват обаче три области: познатото, непознатото и непознаваемото. Непознаваемото е това, което никога не може да бъде познато.

Интелектът се занимава с познатото и непознатото, а инутицията работи с Непознаваемото. Същностното качество на Непознаваемото е непознаваемостта. То винаги ще съществува като непознаваемо. Това е Царството на интуицията.

ОШО

Елеазар Хараш за ОШО:

Ошо е странен Мъдрец, странен Пламък. В него има много красота, много нежност и изненада; има и Мъдрост, но трябва да умееш да го видиш. Тези, които не го разбират, изгубват нещо от тази красива Мъдрост и от това веселие, от това пируване.

Какво казва:
  • Очите на човека са устремени към звездите, а Бог е вътре. (Тоест – накъде гледаш; въобще, трябват ли ти звезди, трябва ли ти бъдеще – Бог е вътре!)
  • Жената трябва да я обичаш, а не да я разбираш.
  • Детето не е твоя собственост. Приветствай детето като независимо същество.
  • Умът е енергия на лъжата. (Ето защо много се говори: „Умът трябва да бъде овладян!“. Прекрасен слуга, но лош господар.)
  • Смъртта не съществува, но ти я създаваш. (Това важи и за злото – същото, което е казал Христос. Няма грях – но в момента, в който направиш лоша постъпка, грехът вече е влязъл.)
  • Молитвата е едно от най-хубавите средства за разрушаване на егото. Егото е част от смъртта.
  • Умът е механизъм за създаване на нещастие.
  • Живей в радост даже и сред тежко болни хора. (Човек може да се радва, може да подскача даже, даже може да танцува – и с тях, и без тях.)
  • Блаженият човек не се нуждае от никаква религия.
  • Знанието е информация, а осъзнаването е трансформация.
  • Любовта е повече аромат, отколкото цвете.
  • Ако вие обичахте тотално, нямаше да има никакви въпроси.
  • Медитацията е състояние на яснотата, а не състояние на ума.
  • Да медитираш значи да се откажеш от знанията и да освободиш място на Мъдростта.
  • Просветлението е пълно Пробуждане, разцвет. То се състои от особен език: език от Тишина, Блаженство и Смирение.
  • Просветлението в човека – това е истинското Свято Писание. Просветлението е отвъд ума.
  • Когато посветиш себе си на Бога, Блаженството ще дойде самό.
  • Всеки разцъфтява според своята собствена Истина.
  • Човекът не се нуждае от утеха, а от промяна.
  • Само вие може да се притечете на помощ на самите себе си.
  • Мисленето ви осигурява познанието, но не ви осигурява Истината.
  • Чрез вяра ще получите знание, което е невежо. Религиозният казва: „Вярвайте!“. Аз казвам: „Изследвайте!“. Вярата е прекъсване на стремежа към израстване, към изследване.
  • Глупакът се познава по това, че напира да дава съвети. (Пълен е със съвети. Какво изпълнява – това е друг въпрос; но той пращи.)
  • За да сте нещастни, ви трябват: ум, мислене, тревожене и т.н. (Тези неща осигуряват.) Цял живот ще бъдете нещастни, ако не се измъкнете от собствения си ум.
  • Учителят е Вдъхновение, а не вяра.
  • Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Умирането е част от твоя скрит Живот.
  • Този, който не познава себе си, никога не може да служи – на каквото и да е.
  • Освобождава само тази Истина, която е станала твоя – преживяната Истина.
  • В продължение на векове хората, които са били Благодат, са били смятани за проклятия.
  • Всичко, което е велико в живота, е неразбираемо.
  • Светът е пълен с вярващи хора, които не се променят. Не е важна вярата, а това дали търсиш Истината.
 
ОШО – продължение
 
  • Ако можеш да сътвориш Бог в себе си, тогава Той става една реалност. Ако не можеш да Го сътвориш, тогава Той е само едно предположение.
  • Когато изгубиш Пътя, сърцето ти вече не може да цъфти.
  • Нищо не се проваля така, както се проваля успехът.
  • Ако на Любовта не се позволи да тече, тя се превръща в страх.
  • Ако Любовта се появи, всички религии ще изчезнат.
  • Истинският човек е смирен – ето защо никое общество не може да го погълне.
  • Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания; той изпълнява очакванията на Бога.
  • Бог е – ти не си. Ти трябва да се осъществиш. Никой друг не може да ти даде дисциплината – ти трябва да си я разгърнеш.
  • Кой съм аз, че да се безпокоя?
  • Истината не е твое въображение; Истината е Откровение.
  • Само ако уважаваш Живота, ще откриеш, че е много трудно да откъснеш дори едно цвете – даже ставаш неспособен.
  • Истината е горчива в началото и сладка в края, но за да стигнеш до края, е нужно Търпение. Ако си нетърпелив, ще си купиш още допълнително лъжи.
  • Религиите не са необходими; необходимо е Чистото съзнание. Трябва да изоставиш „религиозната фантастика“ – тя е препятствие по Пътя.
  • Христос е отвъд всички църкви.
  • В момента, в който очите ти придобиват яснота – този свят изчезва.
  • Кръщението е възможно само когато си готов да умреш за Бога.
  • Когато Любовта идва, тя носи със себе си и смъртта; защото само тогава можеш да се преродиш – няма друг начин.
  • Когато си готов, Бог се случва.
  • Избери Истината и не се тревожи много за фактите. Не ти трябват никакви факти – трябва ти Истината. Фактите са неуместни – Истината е съществена.

И казва Ошо: "Истината е опасна – опасна за всички, които винаги са живели в измислени светове, в красиви лъжи и в утопии."




Ошо (Раджни́ш Ча́ндра Мо́хан Джаин) (на хинди: चन्द्र मोहन रजनीश), (също Бхагаван Шри Раджниш или Ошо) (роден на 11 декември 1931 – заминал на 19 януари 1990) е известен със своята чистота и споделено познание за невидимите светове - съвременен духовен учител и философ, живял в Индия и САЩ.

Въпреки, че е изнасял чисто знание - веднага е бил атакуван от властите в различни държави, защото е представлява опасност за месната религия и политика. Не случайно му приписват измислени и чужди негативни истории, с които той няма общо - целящи да опетнят името му. Читателят, който има обаче съхранена чистота в сърцето си - веднага ще различи истината в словото на Ошо от измислиците, пришити изкуствено върху неговото учение.


Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка реалност произтича от една-единствена божествена същност. В тази мистична онтология, човешкото усещане за разделеност, дуалност и преходност се приемат за илюзии, произведени от ума. Дуалистичното и преходно качество на света са един танц, една външна игра на космическото съзнание. В този танц всяко нещо, всяко случване е свещено; има своя собствена стойност и носи своята цел само по себе си.

Беседите на Ошо често са примесени с шеги и вицове, поднесени с ораторско майсторство, което пленява много хора. Неговото учение не е статично, а променя своята насоченост с времето. Той с радост ползва парадокси и противоречия, които затрудняват представянето на труда му в съкратена форма. С компетентност във всички източни религиозни традиции, в своето учение Ошо говори нашироко и за многообразна част от западните духовни традиции.

Макар че Ошо е отхвърлял всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото съзнание, той е смятал, че съществува божествено присъствие в природата, и навсякъде около нас.

 

Спомоществуватели на Портал 12: