Ако искате да започнете да разбирате и да разгадаете Смисъла на Живота, ако искате да постигнете Освобождение и да се впуснете в реализирането на все по-хубави и славни начинания, трябва да вземете Слънцето като образец, като пример за подражание. Старайте се да виждате всичко през очите на Слънцето, да мерите всичко с мерките на Слънцето, да чувствате всичко като Слънцето - и ще прозрете нищожността, недодялаността, незначителността, посредствеността на много неща, които досега сте считали за важни.
Аз ви водя в една сфера, в която мерките и критериите надминават всички, които сте ползвали досега. Това не означава, че незабавно ще станете също толкова богати, толкова търпеливи и толкова щедри и великодушни, колкото и Слънцето, нито че ще живеете като него милиарди години - не, но взимайки го като пример за подражание, ще отидете много по-далеч. Когато казвам „да живеете милиарди години“ не говоря, разбира се, за вашия Дух, за когото милиарди години нищо не са, защото той живее вечно: говоря за вашето физическо тяло. Слънцето живее милиарди години във физическото си тяло, защото е чисто.
А сега, хайде да задаваме въпроси на Слънцето:
- Но защо си толкова чисто?
- Защото Чистотата е основата на всичко и аз я поддържам, укрепвам я непрестанно.
- А защо си толкова щедро и великодушно, толкова добро?
- Ах... Защото знам, че моята доброта, моята щедрост, моето великодушие ще пробудят у хората много хубави неща и че един прекрасен ден ще се върнат отново при мен с песни, хваления и музика. И това ми доставя наслада - да виждам как някои се връщат отново при мен, защото то доказва, че те са разумни и изпълнени с Любов.
- Но защо си толкова сияйно, толкова преизпълнено с Живот? - то отговаря:
- Защото в мен има много Любов. Любовта придава на всички мои частици едно толкова бързо движение, че никаква апаратура не може да го измери.
- Ааа - казвам му, - и аз ще се опитам да направя същото!
- Няма да успееш, но имаш право: опитай все пак. Това е едно благотворно упражнение, защото то те подтиква да надскочиш границите на човешкото.
И аз задавам на Слънцето още и следния въпрос: - Но може ли един човек да стане толкова сияен, че да освети нощта със своята Светлина?
- Да - отговаря то, - възможно е. Разбира се, за това трябва много работа, защото материята е твърде непрозрачна, тежка и бавна. Ала ако човек успее да направи частиците на физическото си тяло по-фини и ефирни, да им придаде едно много бързо движение, тогава може да стане като светилник, който осветява целия свят.
Задавал съм на Слънцето и други въпроси, но сега не е моментът да ви говоря за тях. Питал съм го: - Тази сила, която притежаваш, тази светлина, която изпращаш на Земята - може ли да бъде открита някъде в човешкото същество?
И то ми отговори:
- Да! - и ми показа къде точно се намира тази енергия и как бива излъчвана тя посредством определени части на телата на мъжете и жените... Да, това е енергия със същата природа като енергията на Слънцето.
И така, скъпи мои братя и сестри, мислете за Слънцето денонощно - защото, мислейки за него, вие се свързвате с един могъщ, чист, сияен свят. Мислейки за Слънцето, вие се извисявате, ставате по-благородни, по-великодушни, по-простителни, по-щедри. Слънцето непреривно дава, укрепва, оживотворява - и ние трябва да му подражаваме.
Очевидно, докато ученикът на една Духовна Школа има да разрешава твърде много лични проблеми, той не може да се отвори, да разшири съзнанието си дотолкова, че да мисли за нещо друго освен за себе си: премного е загрижен и погълнат от себе си. Обаче, от момента, в който успее да разреши своите въпроси, да започне да ги вижда ясно, да стане малко по-свободен, той започва да полага грижи за цялото човечество - и става като Слънцето. И дори да се намира пред двадесет, петдесет, сто души, те са твърде малко за него: той живее в такава свобода, че има потребност да разшири полето на своята любов и на своите мисли, така че да обхване целия човешки род. За целта си представя цялото човечество като една-единствена личност, изпраща му преизобилно Любов, която прелива от сърцето му и го облива с лъчи във всички цветове.
Когато човек се издигне до това ниво, той се чувства потопен в неописуема радост, блаженство и пълнота... Докато обаче мисли само за себе си, за своята жена, своите деца, своите приятели, той не може да познае това щастие. Ала ученикът, който започне да изпраща на хората цялата си Любов и Светлина, без да го е грижа колко са тези хора, нито къде са, понеже прави това като за една-единствена личност, той става като Слънцето. Ето в какъв смисъл е възможно хората да станат Слънца.
Посветените, които винаги търсят най-възвишените примери за подражание, са се спрели на Слънцето. Те са го изследвали и са установили, че вече милиони години, откак хората са на Земята, Слънцето, което е съществувало много преди тях, непрестанно излива такова огромно количество светлина и топлина, каквото никой, дори и компютър, не може да изчисли. Слънцето е символът на Божествената Любов. Каквато и да е човешката любов, и дори тази на Посветените, които ни съветват да обичаме враговете си - или, когато ни зашлевят плесница, да обърнем и другата си буза и да простим, това нищо не е в сравнение с Любовта на Слънцето. Ако сравните вашата любов с любовта на другите хора, вашата щедрост и великодушие с тези на другите хора, няма да успеете да намерите достатъчно възвишен пример, който да отключи и задейства вътре във вас най-Божествените механизми и центрове. Докато, ако се концентрирате върху Слънцето, взимайки го като образец - е, добре..., ще видите резултатите!
