Брат Михаил - Омраам: Истинната Същност, стремяща се към Виделината, е заровена дълбоко във всяко човешко същество

Как мислите: какво знаят обитателите на другите светове за Земята и земляните? Не особено много. Ето защо в някои кътчета на Вселената има школи, в които професори изнасят лекции на всички любознателни, желаещи да изучават тази странна „порода“ - човеците. Те най-първо изпращат „водолази“ в „скафандри“ да се потопят в нашата атмосфера, която за тях е мрачна и непрогледна като морските дълбини; там те улавят с „мрежите“ си няколко мострени екземпляра, които отнасят в своите лаборатории. В деня на урока професорът хваща с пинсета един по един донесените образци и показва на студентите този „улов“ - и всички са очаровани от възможността да извършват наблюдения, последвани от подробни доклади и коментари... И то какви коментари!

Някои от вас сега се чудят: сериозно ли говоря?... Ама не, не се безпокойте! Знам, че в днешно време се разпространяват много книги за извънземните, които идват с летящите си чинии да отвличат хора, които после връщат обратно - или пък не ги връщат... Очевидно, цялото Творение е толкова богато и разнообразно, че са възможни много неща; ала това, което до момента съм прочел и чул по тази тема, е най-вече, мисля, продукт на много богато въображение.

Съществата от Невидимия свят, натоварени със задачата да бдят над развитието на човечеството, нямат необходимост да идват да си взимат за проба няколко представителни екземпляра, които после да изучават някъде, незнайно къде. Тези Същества познават хората добре, макар и човешкото мислене винаги да им изглежда нещо много, много особено. Когато европейските изследователи открили някои племена в Африка и Океания, с каква любознателност и какво удивление ги разглеждали! Е, добре: на тези Същества хората им изглеждат далеч по-странни - и онова, което най-силно ги смайва, е да виждат как човеците си дават мнението и преценките, как „раздават присъди“. Хората са невежи, но независимо каква е темата - те се произнасят. И тогава, разбира се, допускат грешки и страдат, но продължават да упорстват; и тези Същества, които ги наблюдават, са стъписани и се питат едни други: „Как да им помогнем?“

Причината, поради която хората правят толкова много грешки в преценките и поведението си и преживяват толкова много страдания, е, че не знаят за какво са дошли да правят на тази Земя. Те идват и си отиват. В кой Космичен План е написана тяхната съдба? Откъде идат - и накъде отиват? Не знаят, невежи са. На тези два въпроса има един-единствен отговор: Бог. И наистина, Той е и единственото сигурно и неизменно нещо.

Ние сме излезли от Бога и един ден ще се завърнем пак в Бога. Какво ще има между тази изходна точка и тази крайна дестинация?... В хода на многобройните ни прераждания, през какви пътища ще минем, преди да се завърнем отново в Първоизточника? Това зависи от нас. За човешките същества, каквито сме ние, Бог е предвидил изключително предопределение. От време на време само имаме някаква интуиция, мигновени видения; после небето ни пак притъмнява и отново идват несигурността и терзанията. Ала именно в тези мигновени видения трябва да се вкопчим с всички сили и никога да не поставяме под съмнение тяхната реалност. Всичко, което може да ни сполети по пътя - това са само етапи, и тези етапи никога не бива да заличават или да ни заставят да забравим прозрението за онова, което ще бъдем, когато се завърнем в Лоното на Всевишния, богати с опитностите, които сме преживели, с качествата и добродетелите, които сме придобили и развили.

Истинната Същност, стремяща се към Виделината, е заровена дълбоко във всяко човешко същество, под праха и развалините на онова, което то всъщност не е. Ала всеки ще стане един ден такъв, какъвто Бог го е промислил и пожелал, и такъв, какъвто вече е вътре в своя Висш Аз. Именно това неизменно убеждение трябва да придава смисъл на всичко, което преживяваме в даден момент. Дори и да е трудно, нищо не бива да ни спира в Пътя, който ни води към Божествената Виделина... защото другите пътища се оказват още по-трудни и по-болезнени.

Пътуването, което сме предприели в далечното минало, не ще приключи с края на този ни живот. Този живот е само един етап в пътя, който всички същества трябва да извървят, откакто са излезли от Лоното на Бога. И през колко различни сфери ще трябва да минат, докато се върнат в точката на своето начало, на своя произход! Тук, на Земята, ние сме само пътници - никога не бива да забравяме това! Но дори и сред духовно ориентираните хора, малцина са способни да поддържат постоянно у себе си тази идея: че са пътници и че не бива да се спират никъде, за да пускат там корени. Пътят, който трябва да се извърви, е дълъг, много дълъг; трябва непрестанно да наблюдаваме, да изучаваме, да си правим изводи и заключения, за да продължаваме в правилната посока - а за да не губим кураж, е нужно да държим погледа си съсредоточен върху целта, която трябва да се достигне.

Съзерцавайте изгряващото Слънце, оставете се на този Живот, това Сияние, това Великолепие да ви погълнат изцяло - и усещанията, които ще преживеете, ще ви дадат да предвкусите нещо от онова, което ще изпитате, когато се завърнете отново в Бога. Именно в тази бликаща Светлина, в това Сияние, което е израз на Божественото Великолепие, се отправете в търсене на своя истински Аз.2 Деня, в който го откриете и в който се научите да се отъждествявате с него, ще осъзнаете, че никога не сте преставали да живеете в Могъществото, в Любовта, в Светлината - и че чрез своя живот и чрез всичко, което правите, можете да участвате в едно велико дело, в една колосал-на работа, която се извършва в целия Всемир. Именно тогава думите на Иисус: „Отец Ми досега работи - и Аз работя“*, ще се изпълнят със смисъл за вас. Колко човешки същества на Земята в действителност само рушат работата на Бога!

Цялото Творение е в процес на постоянно движение, постоянна трансформация - от земните недра и морските глъбини чак до звездите, а също и в човешките души. Спирайте се възможно най-често, за да медитирате върху тази Божествена деятелност, която докосва едновременно всички сфери и кътчета на Вселената, взима участие в съществуването на всички създания и удовлетворява всичките им потребности - защото Бог осигурява настоящото и бъдещото съществувание на всяко създание: Той не забравя никого.

Когато пътувам и пристигам в някой нов град, виждайки всички тези тълпи по улиците, си мисля, че всеки от тези мъже и жени си има свой живот, своя история, свои въпроси за разрешаване, свои страдания, свои любовни преживявания - и че има едно Същество, Което поддържа и крепи всички, защото живее във всички. Опитайте и вие от време на време да мислите по този начин, и ще разширите кръгозора на своето съзнание, ще откриете нови сфери, където ще влезете в общение с Висши Същества.

Вместо да занимавате ума си с всякакви безполезни суетни и грижи, които само ви отнемат силите, съсредоточете се върху Универсалния Дух - Небесният Отец, Който ни е създал, Който ни носи и крепи, Който живее във всяко Свое творение. Така ще се изплъзнете от притегателната сила и тегобите на ежедневието, ще усетите как се възстановява връзката между земното и Небесното ви същество - и един ден ще можете да кажете като Христос:

„Отец Ми досега работи - и Аз работя“.

Засега знаем само коя е изходната точка и коя е крайната дестинация: Бог. Всичко останало е неопределено. Но каквито и събития да ни споходят по пътя, трябва да продължаваме да вървим напред, защото само Божественият Живот, Вечният Живот заслужава името Живот.

Ще кажете: „Но това е трудно, толкова трудно!“. Да - ето защо никога не бива да забравяте, че във вас живее един Дух, който е Искра, избликнала от Лоното на Всевишния, от Изначалния Огън, за да се въплъти в материята. Тази Искра носи в себе си всички Божествени планове - и нейните странствания из материята нямат никаква друга цел освен осъществяването на тези планове. За да продължава да съществува, тази Искра има потребност от храна, а един от символите на храната - както на физическата храна, така и на духовната - е Хлябът.

Христос е казал: „Аз съм Живият Хляб...“, „Аз съм Хлябът, що е слязъл от Небето“(Йоан 6:51; 6:41), и по време на Тайната вечеря благословил хляба, който раздал на Своите ученици с думите: „Яжте: това е Тялото Мое“ 4.(Матея 26:26) Хлябът следователно символизира елементите на Божествения Живот. Идвайки на Земята, ние вече обладаваме някои от тези елементи. Онези, които са ги прахосвали в предишни прераждания, живеейки неразумно, трябва да положат усилия да си ги възвърнат - иначе ще продължават своето пътуване сред огромни трудности.

В една Школа за Посвещение всъщност само пълним вътрешните си „чували“ и „хамбари“ (т.е. своя ум, своето сърце, своята Душа и своя Дух) с онзи Жив Хляб, слязъл от Небето. Този Хляб, често съм ви обяснявал какво представлява той - а също и в кой момент да се храните с него и как да го дъвчете. Всеки ден този Хляб е на наше разположение, за да можем да продължаваме да вървим в Пътя, който ни води чак до нашето предопределение на Синове и Дъщери Божии. Господарите на Съдбата всичко са предвидили, за да постигнем това. Те може би не ни отговарят, когато ги питаме, но това е само за ни държат в напрежение, за да вървим напред, все по-далеч и по-далеч.

лекция на Учителя Омраам ( Брат Михаил Иванов)