Огюст Роден показа как животът може да бъде школа към Безвремието

Огюст Роден е скулптор, търсач на Истината, смирен мислител и вдъхновител на поколения творци в изкуството.

Огюст Роден бе самотен преди славата си. А когато тя го споходи, това го направи може би още по-самотен. Всяка слава е всъщност само въплъщение на всички заблуждения, които се струпват около едно ново име. Но при Роден заблужденията обграждат името, а не творчеството му, далеч надхвърлило известността и границите, станало безименно подобно на морето, което има име само на картата, в книгите и за хората, ала в действителност е само шир, движение и дълбочина.

Роден трябва да е притежавал детство, неизвестно какво..., детство в нищета..., мрачно..., търсещо и несигурно. Бил е дете, което е забравяло да се храни, защото му се виждало по-важно да издълбава фигури върху дърво с обикновен нож. Може би той е съхранявал в себе си всички отлетели часове, часове на очакване, на самота...., дълги часове на търпение. Това е живот, в който нищо не се губи и не се забравя, живот който придобива единство, когато отмине. Може би нищо не знаем за него...

Днес, когато гледаме скулптурите на Роден, виждаме един външен покой, но в дълбините си този покой е съставен от безброй мигове на движение, между които се е възцарило равновесие. Още от самото начало на своето творчество, Роден дава уникален пример за въплъщение на природната сила, а също пример за невъзмутимо търпение, смирение, блзико до величественото търпение и добрина на природата. 

Дълги години Роден следва пътищата на живота като покорен ученик, с чувството, че е начинаещ. Никой не е знаел търсенията му, той е нямал довереници, а приятелите са му били малцина. Роден е чел много. В него време хората са свикнали да го виждат по улиците на Брюксел с книга в ръка. Една от книгите, които оказва най-голямо влияние върху творчеството му е "Божествена комедия" на Данте. Това за него е едно откровение. След Данте, Роден се докосва до Бодлер, което го вдъхновява за редица негови скулптури в бъдеще.

След като изпълнява редица поръчки за скулптури на значими обществени сгради, Роден се оттегля в уединение в продължение на 13 години. В това време той посява в себе си един величествен покой и увереност в средствата и методите, който влага чрез изкуството. Поради това, след години, когато придобива известност и високо майсторство и другите започват да изпитват съмнения към него, той вече става неспособен да се съмнява в себе си. Съдбата му вече не зависи от одобрението и оценката на множеството, защото тя е решена още преди мига, когато си въобразиха, че могат да му я отнемат с подигравки и враждебност.

Някои от най-емблематичните скулптори на Огюст Роден:

• "Нике" - завещал непреходния образ на гръцкия вятър, на неговия размах и величие
• "Човекът със счупения нос" - скулптура с непрестанна смяна на профилите при движение!
• "Човекът от дълбока древност" - скулптурата раждаща жеста в творчеството на Роден, показващ пробуждане от мрака на древните времена
• "Йоан" - първата скулптура на вървящ човек в творчеството на Роден
• "Вратата към Ада" - една от най-емблематичните скулпторни композиции на Роден, върху която той работи над 20 години

С развитието си в изкуството, Роден дари на всички изкуства едно знамение посред едно безпомощно за Света време. Някой ден хората навярно ще прозрат кое прави този велик скулптор толкова велик. Той бе само един смирен работник и не жадуваше нищо друго, освен да се потопи изцяло, с всички сили, в простото и сурово битие на своето сечиво. Тук имаше някакъв отказ от живота; но тъкмо с търпението си той превърна живота в свое притежание - защото в сечивото му се вля светът.
 
*** Огюст Роден е бил един от двъхновителите на Морис Метерлинк
*** скулптура - глава, от Огюст Роден можете да видите в галерия "Квадрат 500" в София.