Няколко хиляди спътници ще бъдат изстреляни до 2020 година, когато Космосът ще се наводни

в Курортен Комплекс „Камчия“ близо до гр. Варна се проведе Mеждународен Форум, организиран от UNISEC - Университетски консорциум за космически технологии, в който взеха участие представители на много държави от Европа, Азия, Северна и Латинска Америка, Австралия, Африка.

Организатор на събитието от българска страна бе Клъстерът „Аерокосмически технологии, изследвания и приложения“ (CASTRA) обединяващ високотехнологични фирми и научни организации в областта на космическите технологии в България.

В Световната среща взеха участие над 150 експерти, университетски преподаватели и студенти от 37 страни. На събитието присъстваха и представители на NASA, ESA и JAXA.
За читателите на Портал 12 професор Пламен Данков от Физически Факултет на СУ сподели:
UNISEC e Университетски консорциум за Аерокосмическо инженерство, който се занимава с малки спътници. Tози Симпозиум, който се проведе в България e седми по ред. Той е създаден в рамките на тази Организация и на японската програма за развитие на малки спътници. Шест пъти досега Форумът се е провеждал в Япония.

На него се представят най-съвременни проекти, въз основа на които се издават научни публикации на много високо ниво, state of the art - сподели професор Данков. Всички тези разработки впоследствие се публикуват в специална книга, много ценена в научните среди и в цял Свят.

Защо в България?
„За пръв път бе решено тази проява да бъде извън Япония, като за това кандидатстваха много страни. Имаше много силни други кандидатури на страни, като например Турция, страни от Латинска Америка, много Африкански страни, които имат собствени космически програми, за разлика от България в днешно време. Страни от Европа, също и Русия.

Като първоначалното решение бе Форумът да се проведе в Истанбул, но поради неблагоприятните събития там, бе обявен втори конкурс, на който кандидатстваха седем държави и бе избрана България и в частност Курортен Комплекс „Камчия“. Във Форума участваха 150 представители от 37 страни. Същевременно на Форума присъства голяма японска група и голяма турска група, начело с професор Аслан. За България това е изключително висока оценка.

Какво включва събитието?
Това събитие включва три компонента – Научен Симпозиум, два състезателни дни – едно състезание по деорбитиране на сателити, и второ състезание за идеи за използване на малки спътници, където участва и български отбор и третата част е Среща на членуващите Организации. Всичко това се дължи на професор Накасука, създател на Симпозиума и Госпожа Рей Кавашима, която е организатор и създател на тази структура.

Тема на Форума
На Форума бяха разгледани малките спътници и тяхното приложение и използване за нуждите на хората. Областта е изключително нова и много съвременна. Това са малките спътници до 50 кг. Те се разделят на следните категории: микро, нано, пико и фемто, в зависимост от тежестта им.

Приложение
Тези спътници имат 4 основни приложения. Едното, може да е за наблюдение на земната повърхност, на различни обекти с помощта на камера. Те се използват за най-различни цели – наблюдаване на събития, природни бедствия, като земетресения, цунами, нагряване наземната повърхност, глобално затопляне. Но и за практически цели, като картография, за наблюдения на пристанища, наводнения, посеви, наблюдават се и пожари. Използват се също и за сигурност. Това са малко по-големи спътници, които са на достъпни цени. Те са по възможностите дори на Университетите.

Второ приложение - за различни научни изследвания, проверка на технологии, които ще се вграждат после в по-скъпи спътници. За вграждане в роботи, да се провери, как работят, да се изследват материали, електроника, бордови компютри.

Третото приложение на малките спътници е комуникационна функция. Това устройство трябва да свали на Земята сериозно количество информация, която е събрана на компютъра.
Четвърто приложение това е обучение на хора.
Има и пето, то е по деорбитиране. Деорбитирането на сателити се оказва много важен проблем, защото в противен случай приключилите работния си живот сателити се превръщат в космически боклук.

Няколко хиляди спътници ще бъдат изстреляни до 2020 година, когато Космосът ще се наводни. Трябва задължително деорбитиране и в най-скоро време ще излезе и такова Законодателство - не можеш да пуснеш такъв спътник, без да можеш да го „прибереш“ след известно време.
Малките спътници не са пригодени да се деорбитират, т.е. нямат възможност да паднат, те ще паднат след двадесет и няколко години, а след третата, четвъртата година се превръщат в отпадък, който пречи и замърсява.

За нашето Българско участие това е четвъртото състезание от този вид. Много сериозно състезание. Нивото на представените разработки, идеи за малки спътници бе много високо. Представени бяха много идеи за наблюдение на Земята, една от тях бе за наблюдаване и изследване замърсеността от прах на Атмосферата. Такава бе разработката на Италианския отбор. Много добро представяне имаше на Японската група – за наблюдение на земетресения, до часове и дни преди земетресението по данни от Атмосферата, при което чрез наблюдаване на специални вълни може да се локализира мястото, може да се направи мониторинг и на това, как се разпространяват цунами и да се предсказват.

Индонезия, която е островна държава представи проект за наблюдаване чрез сателити на пиратството и на нелегалния улов на риба. Като чрез едно такова наблюдение от Космоса, с такива много малки спътници, които де факто не се виждат могат да се проследяват кораби.
Българският проект - С нашата Българска група подготвихме следния проект. Тъй като много боклук се натрупва над Земната повърхност, и той не е класифициран, има хиляди отломки, които си менят местата, те се въртят, удрят се помежду си, сменят си траекториите. Има от малки отломки, до цели огромни парчета, цели космически кораби.

Идеята ни бе с една система – лидарен сензор (лазерна светлина) да се направи едно изследване на космическия боклук, като се наблюдават тези орбити, на които има най-много отломки. Те са две – едната е на около 800 километра от Земята, а другата е на около 1400 километра. Орбитата, която ние сме избрали е много нетрадиционна, така че да може се наблюдават отпадъците и горе и долу с такава лидарна система.
Идеята е да се класифицира боклука по размери, по място на пребиваване и това непрекъснато да се засича. Като може да се използва един или повече спътници.За около 30 дена могат да се намерят по-големите отломки от около десетина сантиметра. Втората част на мисията ще бъде, когато се намерят група отломки да се изстрелят 5 спътника в комплект, с мрежа между тях на орбитата, където е боклука, след което те се разделят, мрежата се отваря, и движейки се, в нея да се съберат отпадъците. Всичкият този отпадък се сваля надолу, където изгаря в Атмосферата.

Българските състезателите са студенти по Аерокосмически комуникации към Физичен Факултет на Софийски Университет в Магистърски програми. Те представиха идея разработена от членове на Софийски Университет, Физически Факултет и CASTRA – Българския Аерокосмически Консорциум, с председател доцент д-р Веселин Василев. От българската група Стоил Иванов представи проекта за събирането на космически боклук. Той сподели за Портал 12:

„Когато един сателит се сблъска с друг такъв сателит се получават хиляди парчета, които продължават да орбитират около Земята, и тъй като скоростите в ниските нива са много големи, около 7 м./сек., можем да си представим, за каква енергия става въпрос и какъв потенциален риск съществува, при евентуален сблъсък с дори малко парче. И когато имаме много такива сателити и те се сблъскват, а това се е случвало реално в Космоса преди няколко години те образуват отделни няколко хиляди парчета и тези парчета отделно могат да ударят други парчета и те могат да образуват още парчета и този процес на увеличаване броя на „страшните“ парчета, гравитиращи около Земята се нарича синдром на Кестлер.

„Според изследване на Европейската Космическа Агенция, дори Човечеството да спре изстрелването на сателити веднага, броят на страшните парчета ще продължи да се увеличава. Към момента само 6 % от сателитите в орбита са действащи, другите 94% са отломки – неактивни сателити. Досега е мислено за този проблем, но реална мисия няма. Към момента няма разработен метод, който да се справи с вече наличните отломки и това ще става все по-голям проблем с времето – сподели Стоил. Занапред Човечеството трябва сериозно да помисли за чистотата не само на Земята, но и на Космоса.“

Автор: Ивалина Денева, Портал12