Търси

Махарадж: Когато умът пирува, Реалността изчезва; когато умът пости, Реалността влиза

Още по темата ...
Махарадж

Нисаргадатта Махарадж: Човек не е нито тялото, нито дори съзнанието, а неназовимото състояние на тотална потенциалност

Виж повече
Махарадж

Махарадж: В състоянието самадхи, чувството за битие отсъства

Виж повече
Шри Анандамай Ма

Шри Анандамай Ма: Нека Любовта ти бъде като Слънцето – грей за всички, без да очакваш нищо в замяна

Виж повече
05.04.2025 г.
2767
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Приятели на Портал12, представяме ви няколко мистични акцента, които можете да използвате за навлизане в дълбините на вашето себепознание, вдъхновени от духовния Учител Нисаргадатта Махарадж (1897–1981) :



Махарадж:
Това, което виждате като моето присъствие като феномен означава моето отсъствие като ноумен. Ноуменално не мога да имам нито присъствие, нито отсъствие, защото и двете са концепции. Чувството за присъствие е концепцията, която превръща единството на Абсолюта в дуалността на относителното. Непроявен, аз съм потенциалът, който в проявление става действителното.

Когато умът е тих, той отразява Реалността; когато умът е абсолютно неподвижен, той се разтваря и остава само Реалността. Ето защо отново и отново, е необходимо да бъдеш едно със съзнанието.

Когато умът пирува, Реалността изчезва; когато умът пости, Реалността влиза.


Осъзнаването, когато е в контакт с обект, физическа форма, става свидетелстване. Когато в същото време има самоотъждествяване с обекта, такова състояние става ‘личността’. В Действителност има само едно състояние; когато е покварено и опетнено от самоотъждествяване, то може да бъде наречено личност (Вякти); когато е оцветено от чувство за битие, произтичащото съзнание става ‘свидетелстването’; когато остане в своята девствена чистота, неопетнено и неоцветено, то е Върховното, Абсолютът.

Необходимо е да бъде яснa разликата, макар и теоретична, между осъзнаването на Абсолюта и съзнанието, в което се проявява вселената. Едното е само отражението на другото. Но отражението на Слънцето в капката роса не е Слънцето. В отсъствието на обективизация, както в дълбок сън, видимата вселена не е, но ние сме. Това е така, защото това, което сме, е това, което е видимата вселена, и обратното – дуално в присъствие, недуално в отсъствие; непримиримо разделено в концепцията, ненарушимо обединено, когато е немислимо.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ВИЖТЕ В ЛЕКЦИЯТА НА ЕЛЕАЗАР ХАРАШ за МАХАРАДЖ:

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спомоществуватели на Портал 12: