Невъзможността човек да прави зло - тема, която е от изключителна сериозност, изискваща години себеотдаденост, усъвършенстване и безупречност. Дори стремежът към това, човек да не прави зло не ще остане незабелязан за Бог.
Стремежът към духовно израстване и състояние, в което си неспособен да извършваш зло, върви винаги ръка за ръка със смирението.
"Несъмнено е полезно да се мъчиш да издигнеш живота си и да се стремиш към върховете, където се достига невъзможността да правиш зло. Полезно е окото да свиква да гледа събитията и хората в една Божествена атмосфера."
Морис Метерлинк
"Смирението е съкровище. Смирението е метод, чрез който се придобива тишината, а когато придобиеш тишината в себе си, тогава ще чуеш Гласа на Истината. Общението с този Глас е най-голямото съкровище"
Елеазар Хараш
"Ако разберете злото, то се превръща в добро. Ако не разберете доброто, то се превръща в зло. Тайната на злото е един много важен въпрос, защото ако го разберем как действа, ще разберем как действа скрития Бог. Защото доброто е явният Бог, а злото е скритият Бог. Все е Бог.“
Учителя Беинса Дуно
„Злото е прикрито чисто съзнание. Злото е ограничение на всяко нечисто същество. То атакува скрита нечистота в хората."
Учителя Беинса Дуно
"Какво е Любовта?- Любовта е невъзможност да правиш зло. В момента, в който ти можеш да допуснеш, даже да не го направиш физически, ако ти допускаш малкото зло-ти си в злото и вече нямаш право да говориш за Бога, ти вече произнасяш Божието име напразно, ти вече си свършил, денят е свършил, трябва да се молиш цял ден, да искаш прошка, на другия ден да не повториш тази грешка“
Елеазар Хараш
"Христос е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство – там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени."
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.
За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
Афоризми от Елеазар Хараш:
Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.
Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.
Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.
Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).
Коментари 5
Johann Ge Moll
13.05.2017 г. 22:35
... И сега един Барок- Метал:
Нашият бог е Опиянението!
Наслаждението е винаги уморено,
Страданието винаги бодро:
За да напълним празното сърце
и развълнуваме безмисленото тяло-
да пренесем любимата на ръце
нагазваики в огненото езеро!,
и да изненадаме боговете там
където наи-малко ни очакват:
в Свободата която разкъсва Щастието!
Да освободим Възбудата от Удоволствието
за да си върнем Небесната Корона!
Да бъдем достоини за Опиянението,
което ни иска всички заедно
ранени в Челото от Усмивката на Бога!
Johann Ge Moll
13.05.2017 г. 21:52
... Докато деиствувате се подчинявате, и само докато страдате сте Свободни!
Коварството на Деиствието е че то ни поробва с лекотата на Психологическия Автоматизъм , в когото се чувствуваме удобно, а Страданието го мразим, защото то като ни освобождава от Автоматизмите, ни принуждава постоянно да изобретяваме себе си отново и отново, всеки миг наново - едно непрекъснато творчество на себе си, което е занятие достоино за богове, а не за онеправдани същества, изначално измамени с насилствено раждане и захвърлени в един генетичен фарс.
Карат ви да деиствувате за да напълните със Смисъл съществуването, но съществуването е празно откъм смисъл, докато не го запълните със Смисълът, които ще извадите от Страданието! Защото боговете, знаеики вашата враждебност към Страданието, са го скрили хитро в Болките, от които винаги бягате, и ви подмамват лукаво към Наслажденията, от които смисълът предварително е изваден: затова на краят на Насладата винаги ви посреща една Нелепост, едно безсмислие, и вие се питате " Защо беше всичко това?", ако разбира се, милионите Програмки, от които сте съставени, все още не са изтрили във вас Въпросителността. Но докато се колебаете дали да обикнете Страданието, може вече да е късно, и мащинките няма да ви оставят на мира докато не влезете отново в автоматизмите, забравяики че вътре в насладите, които носят те, чака озъбено усмихнато съществуването!
Johann Ge Moll
13.05.2017 г. 20:59
... Продължение: The Freedom of Mind preceeds the Necessity of God!... Подобно изречение на времето накара Лютер да изпъди от църквата ритуалите на Консолацио за да завещае на Духа една Вечна Тревожност - тази Тревожност, която аз, заедно с Паскал, Киркегор и Бах усилих до Неистовството на Музика днес, за да върнем на Исус интелектуалната, еротичната и демоничната Мощ- Сила, която дигиталният Дявол му открадна!
Ох, нещастници, или наивници, намерили едно невежествено племе върху една скръбна земя да го поливат със Блага вода! Сладко е Миналото!, страшно Настоящето, и Непомислимо Бъдещето!
Човечеството днес се нуждае не от скриване на завет в милувката на Любовта, а от Активността на Доброто, която е Воинственото Добро! А Доброто става воинствено и активно когато вземе Силата на Страданието! Но Граматиката фалщифицира изначално нещата като инвертира Страданието и го натири в "Страдателен Залог"(Passive voice), а изтика напред "Деиствието" като незаконно го номинира като "Деиствителен Залог" (Active Voice). Затова, върнете Деиствието в Пасива, и извадете Страданието в Актива, ако искате изобщо да направите възможна Борбата! Как мислите, случаино ли е това, че всички медии апелират императивно към "Екшън"!(Action) ? Задачата на сатанинските медии е да ви излъжат, че като Деиствувате сте реални и свободни, а истината е точно обратната: че докато деиству- вате се подчинявате, и
Johann Ge Moll
13.05.2017 г. 19:57
Continuation: ...като бързате да го запратите в Леснотата на Евтината Доброта, съветваики го незабавно да се предаде на "Добрите Чувства"! Всяка Евтина Доброта автоматично апелира към Любов, за да оправдае своята неспособност да познае Злото и се пребори с него. ( Всяка Доброта , която не се е е преборила със Отриццанието и Самоотрицанието, което тя носи в себе си - е Евтина)
Но всъщност, на кого говоря?! Цялата ви чета на Дъновисти и хумористи, (които си играете със сътворението като прераждане), които гледате на всяка цена да избягате от Болката на Неизбежното Зло, което носи неибежно в себе и и със себе си Субективността! Субективността - тази чужда на жаждата ви за невинност Зла и Непостоянна Душа, от която извират едновременно и Престъплението и Творчеството, защото дарът на Познанието е Цвете на Свободата , която се разлиства едновременно на двете листенца на Любов към Доброто и Любов към Злото -_ нима тя е позната на вас? Ако поне малко бяхте надзърнали в неината бездна, задъхани и изплашени от Злото във самите вас, нямаше само да повтаряте зубрачески Дънов, а щяхте сами да започнете да мислите. Чудя се, какво правя аз във вашата компания ? Време е да излеза от тези,които бързат да се скрият в Любовта от нападащата ги яростно Свобода! И сега ще ви кажа едно неудобно изречение: Свободата на Духа предшевствува Необходимостта на Бога! The Freedom of Mind preceeds the
Johann Ge Moll
13.05.2017 г. 19:19
Господин Елеазар,
Не се ли срамуваш да правиш Христос ученик на Бялото братство!?
Какво общо има Христос с обучението?! Христос е Бог които е слязал на земята за да приеме от човек Страданиевто (Таината на Страданието и Предназначението на Страданието, която е също и таина на Злото), от което тои като Бог е лишен. Класическите богове не познават Страданието, защото изтъкани само от знание и форма, количество и наслаждение, те са само Пространствени и Естетически богове - и тъкмо тук веднага проличава Огромната Пропаст на Разликата, която Христос издига между себе си и всички останали богове: Това е разликата на Бог, които се лишава съзнателно наполовина от своята Обективна Божественост, (която е наслаждаващата се форма на Естетическото Пространство) за да приеме за своя друга половина Субективното (човещкото) Страдание,( което е Страдащата енергия на Етическото Време), което Христос донася със Времето - Времето от което всички други богове са лищени и се страхуват и бягат: защото те се страхуват от Свободата на Духа, която носи Времето- Злата, Парадоксална и Непоносима, и Неразбрана днес Свобода, която наразбираики я и сблъскаваики се с нея човеците я тълкуват като Злото
Но как да апелирам към Срам,когато вие не се спряхте пред нищо само и само да скриете от съвременното човечествоТаината на Злото, което е скрито в Таината на Страданието, като бързате да го запратите в
Johann Ge Moll
Johann Ge Moll
Johann Ge Moll
Johann Ge Moll
Johann Ge Moll