Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
На 29 април в цял свят се отбелязва Денят на танца. По този повод Портал 12 се свърза с Неделя Ганчева – танцов артист. Танцува индивидуално, както и с школа за танци Вероник. Работи и с Атом театър по един проект срещу домашното насилие. Неделя е на 24 години, учи Театър на движението в НАТФИЗ. Разговорът с нея бе колкото замислящ, толкова и вдъхновяващ, изпълнен със свежия звън на смеха й.Откога се занимаваш с танц и в какъв стил?
Танцувам от малка – може би около 4-годишна. Започнах с художествена гимнастика, после класически балет и в един момент минах към съвременните танцови техники, защото свободата на движение и възможностите са повече, отколкото в класиката.
Сама ли предпочиташ да танцуваш или в група?
Различно е. Когато си сам, можеш да променяш нещата на момента – изведнъж ти хрумва нещо и го включваш. А като си в група, трябва да внимаваш за това какво се случва с цялата група. Но пък тогава се катализира повече енергия – повече хора имат някаква обща цел, искат да кажат едно и също нещо и силата може би е по-голяма.
Какво е за теб танцът?
Банално – Живот! Освен това е и лекарство, някакъв вид изцеление от всичко, което иначе не се получава – битовизми, отношения, неща, които те дърпат надолу – всичко това няма значение и се губи, когато танцуваш. Също така танцът е много добър начин всичките тези негативи да бъдат обърнати в позитиви.
Трябва ли всеки от нас да танцува – какво би ни дало това?
Всеки може да танцува, тоест всяко тяло може да се движи. От това, което съм наблюдавала у други хора – да, всеки трябва да танцува едно или друго нещо. Няма значение стилът, няма значение дали си сам вкъщи, дали си навън с приятели, дали специално ще отидеш в зала да се учиш да танцуваш. Мисля, че ако повече хора танцуваха по-редовно, може би всичко щеше да е по-наред в света.
А какво би казала на тези хора, които се страхуват да се изразят чрез тялото си?
В момента изучавам едно нещо, което на пръв поглед е много лесно, но всъщност е много трудно – да внимаваш за тялото си. Тоест да се прибереш вътре в тялото си, така да се каже, да му обърнеш внимание, и тогава движението тръгва само. Защото тялото има нужда да се движи. Всяко тяло има нужда да се движи.
Оттам нататък – класическа техника, съвременна техника, гъвкавост – всичко това е някаква допълнителна работа. А съвсем изначално има, така да го наречем, пра-движение, което всяко тяло може да изживее.