Защото само временно е длъжност за всеки от нас онова, което наистина смятаме за своя длъжност. Първа наша длъжност е да осветлим понятието си за дълга. Думата "дълг" съдържа често много повече погрешки и морална небрежност, отколкото добродетели. Затова някои мисли върху отрицанието, предаността и жертването изтощават много по-дълбоко най-хубавите морални сили на човечеството, отколкото дори големите пороци, дори и престъпления.
Жертвата е може би, цветето, което добродетелта откъсва първо, но тя не е тръгнала на път с едничката цел да го откъсне. Голямо заблуждение е да се мисли, че красотата на душата се намира в жаждата ѝ за жертване. Нейната плодовите красота лежи в съзнанието ѝ, и във възвишеността и силата на нейния живот.
Наистина има души, които чувстват, че живеят само тогава, когато се жертват, но истина е също, че това са души, които нямат смелост и сила да търсят друг морален живот. Въобще, много по-лесно е да се жертваме, т.е. да напуснем своя морален живот в полза на някой, който иска да го вземе, отколкото да изпълним моралното си предопределение и да завършим до края задачата, за която ни е създала Природата.
Въобще, много по-лесно е да умреш морално и дори физически за другите, отколкото да се научиш да живееш за тях.И никакви аналогии тук с Христос не са уместни, защото Христос показа друга жертва на кръста. Христос показа на кръста какво е Истинската Любов. Голгота не бе мъчение за Христос, а изпитание. Тук не става въпрос за силата на страданието, а за силата на Любовта. Затова и Христос казва:
"Когато бях на кръста и когато издържах, чак тогава Бог ми прати моята изначална Светлина за да се облека в нея, така както бях облечен в нея още от самото Начало. Когато тръгнах за Земята, тази Светлина я оставих в Бога. После трябваше да си я взема обратно."Земните хора говорят за силата на страданието, но те не знаят, че който има истинската Сила, той ограбва страданието. Не само страданието. Той ограбва потопа, ограбва смъртта, въобще - духът ограбва всяка трудност. Христос показа, че безсмъртието е вечното богатство. Разпятието отне властта на демоните, и за тази абсолютно различна жертва в Гносиса се казва: "По-голямата жертва се превръща в огромна власт." Посланието на Христос е едно и то е много ясно: "Реализирай Бог в себе си!"
* из книгата на Морис Метерлинк - Мъдрост и съдба
* из интервю с Елеазар Хараш за Голгота и Кладите