На Еньовден билките говорят и могат да бъдат чути само с гласа на сърцето

В българската традиция Еньовден се нарежда редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
 
Днес  своите имена празнуват Еньо, Енчо, Еной, Ена, Еника, Еница, Енина, Яна, Янко. Еньо е име с бълг. произход и е вариант на Иван. Смята се, че в името на този празник са се слели две имена- Йоан и Еньо, както и две култури- християнската и прабългарската. “Ени” е прабългарска дума и означава “Нов ден”.
 
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина–ще боледува. 
 
Всяка трева набрана на този ден е лековита. От набраните билки, между които най- много еньовче, се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из къщата и през годината се използват за лек. С тях се кадят болните, окъпват ги с вода, в която са топили китките, правят се целебни чайове. Днес се прави и измиване с вода за здраве при водни източници. Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че Слънцето се е изкъпало в нея.
 
Църквата почита днес и рождението на св.Йоан Кръстител. На 24 юни по времето на цар Ирод, е роден Йоан Кръстител от майка Елисавета и баща Захарий-свещеник, няколко години преди Христос, за да прокара неговото учение сред юдеите, затова се нарича Предтеча. Празник на билките, затова светеца е наричан още Иван Бильобер. Той пръв е започнал да ги покръства във водите на река Йордан и от там е получил името Кръстител.

Ето и нашето пожелание за празника:

Билките говорят на Еньовден. За да ги разберете обаче, трябва първо да долавяте гласа на собственото си сърце. Еньовден е точно времето да го дочуете.

Бъдете чисти в себе си и едва тогава посегнете към вълшебните треви. Така в тях ще останат магичните им качества. Сплетете ли букетче от жълт кантарион, папрат, мащерка, пелин, лопен, лайка, майорана, мента, риган, девесил, бял равнец и живовляк, както и еньовче, цяла година ще носи силата на Еньовден.

Смята се, че преградата към Невидимия свят изтънява точно на Еньовден. Затова някои палят и огньове – та магичното, което е Отвъд, чрез огъня да премине и в сърцата им. А най-хубавото е, че наред с Еньовден честваме и Йоан Кръстител – покровителя на Невидимото в живота ни, който ни води към вярата.