На 11 юли честваме 155 години от рождението на Учителя

Учителят Беинса Дуно:

Истинските успехи не се измерват с материалните ни придобивки, а с реализирането на вътрешния ни потенциал.

Не огорчавайте Бог с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се. Елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил бодърства над вас. Не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, за да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожното към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на този, който ви оживява. Пред него, домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат до този същ вечен дух, който привежда в порядък всичко, в тоя обширен божествен свят”,

това са думи на Петър Дънов, духовният учител на България, една от най-ярките личности в нашата история и духовна култура, изучаван в Западна Европа и дори на Изток.

На 11 юли се навършват 155 години от рождението на Учителя. За отбелязването на годишнината у нас пристигна група от 111 души  от различни места на света, които търсят общ език, езика на духовното. Заедно с Бялото братсво у нас, те отново издигат Духовен мост между България и Европа, така както се е случило по време на богомилите.
 

Посвещаваме този материал на годишнината от рождението на Учителя, която сякаш ни подготвя за нещо голямо, което тепърва предстои..

Петър Дънов произхожда от род на български възрожденци. Ражда се на 11 юли 1864 г. в с. Николаевка, недалеч от Варна. През август 1888 г. заминава за САЩ, където завършва теология в Методисткия университет в Бостън. След завръщането си в България получава просветление за мисията си и казва:

“Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота и Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него”.

Основава общността „Бялото братство” и взема духовното име Беинса Дуно. През 1900 г. за пръв път събира последователи и бързо групата прераства в малък кръг от 10-20 души. 11 години Дънов обиколя страната, прави френологични изследвания (по формата на черепа и лицето се съди за характера и качествата на човека).

Културното и духовно наследството, което ни оставя, е сред най-значимите в България: повече от 5000 лекции, 150 музикални авторски произведения и танцът Паневритмия, превърнал се във визитна картичка на България в целия свят.

Отзвукът отвъд граница на учението на Учителя Петър Дънов започва още през 30-те години на XX век. Първоначално е насочен към Франция, Русия и Прибалтика, по-късно се разпространява в Канада, САЩ, Англия, Германия, Испания, Швейцария, Конго, Индия, Австралия, Бразилия и други. По всички точки на света, където четат и практикуват учението на Учителя Петър Дънов, се играе танцът Паневритмия, а песните и молитвите се произнасят на български език.

В столичния квартал "Изгрев", срещу Руското посолство, се намира гробът или „мястото” – както го наричат последователите на Учителя. Тиха, подредена градина с много гълъби, цветя и зеленина. Вратата винаги е отключена за всеки.  Мястото му е във формата на елипса. Намира се до стара лоза, под която той обичал да си почива. На надгробната плоча е инкрустиран пентаграм – символът на Бялото братство. В него са изписани петте християнски добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Знакът е в окръжност, която символизира божественото – а в нея пише: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Това според Дънов е символ на пътя към усъвършенстване на душата, по който се стремят да вървят последователите му.

Казват, че мястото в кв. “Изгрев” е чудотворно. Може би затова там винаги има някой, дошъл да поговори мислено с Учителя. Самият Пако Рабан, когато бе в България през 1996 г., посети гроба на Дънов. Преди време името на Учителя зае второ място в класацията на “Великите Българи” като се нареди веднага след Васил Левски. А Айнщайн е казал за него: “Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. Знаем ли всъщност, кой е той и каква е мисията му?

Според Петър Дънов изпитанията са проверка на добродетелите ни.

“Истинските успехи не се измерват с материалните ни придобивки, а с реализирането на вътрешния ни потенциал”,

казва Беинса Дуно и призовава хората:

“Започнете със себе си – развивайте вярата си, милосърдието си, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Добрият човек трябва да бъде силен, но не като побеждава себе си, а като познава себе си. А изпитанията в живота са проверка на добродетелите ни. Мислим, че сме добри, но щом ни поставят в неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Най-ценното нещо на човека е неговият характер, минал през огъня на изпитанията.”

Учението му помага да усъвършенстваме духа си. Учението му, както самият той казва е “наука и вяра”. То просветлява ума с познания за същността на Бога, изпълва душата с любов и ни помага да усъвършенстваме духа си. Наследството на Учителя включва 7500 беседи, около 100 000 страници, молитви, кръговия танц паневритмия, хиляди духовни опити, упражнения и съвети за всеки аспект от човешкия живот. Като цигулар и композитор Дънов е създал над 150 песни. За музиката му казват че разширява душата, дава сила на духа, стопля и омекотява сърцето, осветява и освобождава ума.

Днес членовете на Братството слушат беседи на Учителя, пеят негови песни и молитви по негова музика в съпровод на пиано и цигулки. Помежду си се наричат братя и сестри. Не се оплакват от скъпотията и тежкия живот, за да не натоварват околните и себе си. Смятат, че това е загуба на време. В живота на последователите на Учителя няма тайнства и изповеди. Сред тях няма и духовен водач, нито ритуални обреди, а традиции, оставени от Дънов. Придържат се към природосъобразен начин на живот – разделно хранене с много сурови зеленчуци и плодове. Те са вегетарианци, защото знаят, че  от страха на животните при убиването им в месото им се отделят психични и органични токсини, които след това преминават и в организма на консумиращия месото.

Ето какво казва и Учителя за вегетарианството и яденето на месо:

"Началото на духовния живот е вегетарианството. То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец. Месото е една неестествена храна, понеже съдържа много отровни вещества. При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. "Сега, по случай Великден, ще ви обясня, какво представят агънцата, прасетата, кокошките, които днес пълнят трапезите на хората. Духът на тези животни живее в центъра на земята, телата им – на земята, между хората. Като дойде тържествен ден, например, Великден, хората започват да колят тези животни. Те крякат, блеят, викат за помощ. Духът им отдолу ги запитва: Какво правите? Какво е това смущение, което става на земята? Казвам: Великден има горе, тържествен ден е настанал за хората. Сега и вие страдате и питате: Защо идат страдания на земята? – Великден има горе. Като не съзнавате причината за страданията, казвате: Колко хубаво беше опечена кокошката! Колко вкусна беше гъската! Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне. Ти причиняваш страдания на едни, други – на тебе и т. н. Това е строг, кармичен закон. Казвате: Бог е наредил така. Той е допуснал да се колят агнетата, прасетата, кокошките. – Не вярвам в това учение. Според мене, то е лъжливо учение. Вие сами си нареждате живота, сами си допущате едно друго, а приписвате всичко на Господа. Ако това беше наредено от Бога, нямаше да има страдания. След време всички ще се срамуваме, че сме яли месо”.

Всяка седмица учениците на Бялото братство правят 24-часов хранителен пост – смятат, че това осигурява на тялото физическа почивка, която събужда духовната активност. Спазват и 10-дневен житен режим през февруари. Казват, че ябълките и черешите са под властта на планетата Венера и осигуряват благородство и мекота на характера; орехите и бадемите - под властта на Сатурн, което ги прави отлична храна за мозъка, а картофите се влияят от Юпитер и подсилват интелекта. 

Дънов учи: “Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”. От март до септември хората от Бялото братство са повече на открито – отдават се на разходки, здравословно дишане, излети в планината. Особено почитат празниците по време на пролетното и есенното равноденствие, тъй като смятат, че това са важни моменти в енергийния обмен между човека и природата. А за съборните дни на Рила (19-21 август) казват, че са с най-голямо енергийно значение за земята и за хората.

Душата играе паневритмия

Всяка година от 1 до 20 август на Седемте рилски езера се провежда Лятната духовна школа на последователите на Петър Дънов. На 19-и е празникът с паневритмия, в която участват над 2000 души от петте континента. Това е мощна молитва за духовно израстване на света чрез танц за постигане на вътрешна хармония и любов.

Учителят извежда Братството на Рила през 1929 г. и първата беседа, която изнася там, е „Абсолютната чистота“. Тя се отнася както за духовния, така и за материалния свят. „Сега говорим за „екология“ – дума, която придоби популярност едва преди 30-40 години, а много преди това Учителя обяснява единството ни с природата и набляга върху съзнателната ни връзка с нея.”
 
Из беседите

„Онзи човек, който живее Божествен живот, като мине през някоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полее най-малко 40-50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извора, на някои реки ще направи бродове – това е разумният човек. Знаете ли какво представляват тези извори? Това са изворите на всеки човек в света. Ако ти изчистиш един запушен, потънал в прах извор, откъде знаеш – може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Когато човек не знае да си помогне, чувства живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети умът му. На него не му идва наум да отиде горе в планината и да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала, а може и да е на друга планина. Аз бих желал българите да чистят тези извори. Ако всяка година биха ходили да изчистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Доколкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова са изчистени и техните работи. Казвам: обръщайте внимание на малките работи в живота.“
„Трябва да разбирате основно нещо в живота: дойде ли Любовта в него, всичко ще дойде; не дойде ли Любовта, всички неща са безпредметни – знанието е безпредметно, истината е безпредметна, всички изкуства са безпредметни.“